Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от юли, 2020

Калейдоскоп от представи в образа на литературния критик

Калейдоскоп от представи в образа на литературния критик Марин Бодаков. „Критика и искреност. Случаят Йордан Маринополски”, С., Фабер, 2019  Новата книга на Марин Бодаков  Критика и искреност. Случаят Йордан Маринополски * е опит за социопсихологически и литературен анализ на творчеството на един малко познат български писател, преводач и литературен критик, живял и творил в първата половина на 20 век. Това е времето, в което богатото творчество на изявени и популярни български писатели и поети изгражда структурата на модерната българска литература и формира представите за цялост и идентичност на българското общество, люшкащо се между желанието си за стабилност и прогрес и усещането си за изостаналост и периферност. Като смесва историографския и мемоарния подход, в текста се налага образът на един интересен, амбициозен и талантлив творец, съумял да създаде свой собствен почерк и разбирания в твърде малкото си запазени произведения. В по-общ план книгата отразява модела на р...

"Ние журналистиката" на дигиталното настояще

"Ние журналистиката" на дигиталното настояще Владимир Михайлов. В огледалото за обратно виждане, С., 2013, Изток-Запад, 135 стр. Познаването на медиите е двустранен процес – от една страна стои разбирането за силната връзка между медиите и обществото, която често прераства в тотална зависимост от всякакви масовокултурни средства, а от друга страна е скептицизмът, че подобна социална и технологична обвързаност ще спомогне на човека да стане по-добър, модерен, морален. Анализът в медийната теория обикновено клони към непрестанното изумление от бързото темпо, през което преминава медийната трансформация. Множество текстове описват сложните медияморфози, обвързват социалните поколения с появата на нови социални мрежи, софтуерни или технологични продукти (наприер айфон поколение, гугъл поколение, фейсбук поколение). Налагат се и две противоречащи си научни позиции относно интензивното медийно общуване, в което е въвлечено съвременното общество. Първата е социалната, която е обезпо...
Кладите на амбициите и парите Том Улф, „Кладата на суетата“. Превод от английски Зорница Христова. София: Лист, 2019   Едно наглед случайно престъпление – блъснат човек на улицата, стои в основата на житейските обрати, през които преминават съдбата, поведението и мисленето на четирима герои: прокурор, журналист, пастор и финансов брокер. А зад тях е представена неуспешната история на мултикултурна и мултиетническа Америка, потънала в стремеж за пари, жажда за власт, но и в отчаяние и страх. Така най-кратко може да бъде описан романът на Том Улф „Кладата на суетата“, чиято поява на българския пазар е постижение. Това е едва втората негова книга, преведена на български език, след излязлата преди 20 години „Мъж на място“ („Обсидиан“). Освен като талантлив писател, Том Улф е известен и като създател на популярния стил „нова журналистика“, чиито последователи смесват реалистичното писане, достоверната информация и историческите личности с множество литературни похвати. Новата журналист...

Леонардо: участникът и наблюдателят

Леонардо: участникът и наблюдателят Уолтър Айзъксън, „Леонардо да Винчи“, 2018, „СофтПрес“, превод: Марин Загорчев На 2 май т.г. се навършиха 500 години от смъртта на Леонардо да Винчи – повод на български език да се появи биографията на великия художник, представена от американския писател Уолтър Айзъксън. Книгата е луксозно издание от 534 страници, от които цели 80 страници с цветни илюстрации. Тя е написана увлекателно, задълбочено, но и достатъчно разбираемо, за да бъде полезна и интересна и на незапознатия читател. Уолтър Айзъксън е автор на различни популярни биографични книги, като „Стив Джобс: Единствената официална биография, одобрена от основателя на Apple“ (2013, „СофтПрес“), „Айнщайн“ (2009, „Жануа), биографии на Бенджамин Франклин и Хенри Кисинджър, сборника „Иноваторите. Гениите, които изобретиха цифровото бъдеще“ (2014, „СофтПрес“). Умението му да бъде изчерпателен, но и достъпен, навярно е утвърдено в дългогодишната му журналистическа кариера (работил е в британския...

Опиянение и страст в Пуерто Рико

Опиянение и страст в Пуерто Рико Хънтър Томпсън, „Дневникът на едно пиянде“, сп. „Съвременник“, бр.3/2018, преводач: Пейчо Кънев В книгите на американския писател и журналист Хънтър С. Томпсън винаги витае усещането за неизбежност. Макар детайлно и с прецизност да описва събития и лица, които са били важни в живота му или които са свързани с преломите в САЩ между 70-те и 90-те години, читателят винаги остава с чувството, че стои на ръба на пропаст и само крачка – или може би само една страница – го делят от пропадането в бездната на отчаянието, престорения успех и лицемерното щастие. Подобно на самата гонзо журналистика, чийто създател е Томпсън и чието най-точно определение е дадено от неговия приятел художникът Ралф Стийдман: „да пропаднеш в асансьорната шахта – и да се озоваваш в басейн с русалки“. Само че, без русалките. А между акулите от големите офиси, скъпите казина и високите етажи на властта. „Дневник на едно пиянде“ (с оригинално заглавие „The Rum Diary“), който е публик...

1968 през въпросите на Фалачи

1968 през въпросите на Фалачи Ориана Фалачи, „1968. Дневник на една преломна година. От Виетнам до Мексико“, изд. „Сиела“, 2018, превод от италиански език  Иво Йонков „1968“ на Ориана Фалачи е политическа книга, макар и да е написана от журналист, чиято роля се предполага да бъде на безпристрастен наблюдател на събитията. Фалачи майсторски играе с вниманието на своите читатели – тя е ту немият свидетел, пред чиито очи се разиграват важните събития, ту добрият самарянин, готов да изслушва/изповядва някой покаял се герой, ту моралният съдник, под чието остро и безкомпромисно перо попада всеки, който не удовлетворява моралния й код, не отговаря на очакванията й или следва свои собствени егоистични интереси. Текстовете в книгата са подредени хронологически, но реално става въпрос за четири големи теми, всяка свързана с определена държава – Виетнам, САЩ, Индия и Мексико. Между тях има много връзки, които са ясно подчертани от Фалачи, като една се оказва доминираща – войната между бе...

Всичко за мен

Моята снимка
Мария Попова
Мария Попова е журналист, доктор на науките, доцент по „Теория на журналистиката и медиите“ и "Арт журналистика" във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Завършва хуманитарен профил в 22 СОУ „Г. С. Раковски“ и магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е като журналист в БНР, в. „Култура”, в. „К“, сп. "Мениджър". Ръководител е на магистърска програма „Лайфстайл журналистика” и на профил „Култура” в специалност „Журналистика“. Автор е книгите "Аудитория и журналистика" (2023), "Медийният човек" (2019) „Виртуалният човек” (2005, 2012, 2021), „Въведение в журналистическата теория” (2012, 2021) и „Теоретични аспекти на медиите“ (2014). Съавтор е на книгите „Реформи и социална промяна“ (2016), „Медиите в Европа” (2012), „Дигиталните медии” (2012), „Думите на медийния преход” (2010), „Журналистическите професии. Статут и динамика в България“ (2010-2011). Съредактор е на сборниците „Журналисти по теория, журналисти на практика” (2007-2021).