Пропускане към основното съдържание

Крипто арт – между изкуството, бизнеса и криптовалутите

Изкуството винаги е обект на колекционерска страст за богатите хора, както заради художествената му стойност, така и като удобно капиталовложение. Голямата популярност на криптовалутите през годините и огромното значение, което  съвременното общество отдава на дигиталните технологии и интернет, отварят ново и модерно пространство за арт търговия чрез  продажбата на NFT произведения. 

NFT (от англ. non-fungible token) е криптографски сертификат на дигитален обект, който може да се купува и продава чрез криптовалута. Въпреки че са известни като крипто арт, това представляват своеобразни интерактивни, неподлежащи на фалшифициране договори, които съдържат блокчейн подпис и удостоверяват автора на дадено художествено произведения, неговите купувачи, времето и цената на всяка трансакция с него. Създадените произведения представляват преобразувани изображения на материални обекти (снимка на реално произведение) или нематериални елементи (видео арт, филм, анимация, музика, дигитално изкуство), чрез които се изграждат дигитални колекции. 

Технологията е измислена през 2014 г. от американския художник Кевин Маккой като начин да продава своите дигитални творби. С увеличаване на интереса към криптовалутите различни художници, галерии и музеи започват да продават дигитални сертификати за множество произведения, провеждат се специализирани аукциони, фестивали, появяват се колекционери, които изграждат собствени дигитални колекции като купуват подобни произведения понякога за десетки милиони долари. 



През 2020 г. аукционна къща „Кристис“ организира първите търгове на NFT произведения, а големият удар идва през март 2021 г., когато продава „Everydays: The First 5,000 Days“ на американския дигитален художник Beeple за над 69 млн. долара. Няколко месеца по-късно лансира друго негово произведение „HUMAN ONE“ за 29 млн. долара, с което го превръща в третия най-скъп жив художник в света. Сходни успехи постига и „Сотбис“, която продава „CryptoPunk 7523“ на Larva Labs за 17 млн. долара. 



Крипто артът отваря вратите на колекционерите към произведенията на редица значими художници. „Кристис“ организира два NFT търга с малко известни дигитални произведения на американския поп арт художник Анди Уорхол, които той създава през 80-те години на 20 век чрез компютъра Amiga 1000. 



Австрийският музей Белведере във Виена реализира първия си NFT сертификат в началото на 2022 г. Това е  колекция от 10 хил. уникални мостри най-известното притежание на музея – „Целувката“ на Густав Климт. Всяки от тях е продавана за около 2 хил. долара, а събраните до момента близо 4.5 млн. долара са предназначени за опазване и популяризиране на съкровищата на музея. Според Стела Ролиг, генерален директор на музея, преобразуването на дигитални репродукции във виртуални оригинали открива нови форми на участие, които от финансова гледна точка трябва да се приемат сериозно, но поставят с нова сила важния за художествените среди въпрос – какво означава да притежаваш произведение на изкуството в дигиталната ера.



Съвременните творци също виждат в NFT произведенията интересен и лесен механизъм за набиране на средства. Художничката Марина Абрамович, един от пионерите на пърформанс арт, представя пред 2022 г. първия си NFT – видео арта „The Hero“, оригинално заснет през 2001 г. и посветен на нейния баща – югославски герой от Втората световна война. Изображенията показват качената върху бял кон Абрамович, която държи развяващ се на вятъра бял флаг на фона на горски пейзаж. Художничката споделя, че целта на работата й е да вдъхнови хората по целия свят да преосмислят героизма, да осъзнаят как всеки човек може да действа дори когато нещата изглеждат безнадеждни. Макар работата да е създадена непосредствено преди 11-ти септември, а лансирана малко след началото на войната в Украйна, като че ли призивът за мир на Марина остава неразбран. Експериментът, на който 75-годишната художничка се подлага е оригинален, а приходите от продажбата са предложени като грантове на други млади творци. Абрамович обаче подчертава, че е важно аудиторията да осъзнава, че работата й е изображение на жена на кон, а не просто на човек на кон. Което, според нея, само по себе си е радикално.



Шумът на крипто парите въвежда и нови играчи на арт сцената – нови художници, които създават дигитални произведения с помощта на изкуствен интелект или превръщат NFT технологията в център на своята работа, а не я използват само като платформа за онлайн търговия. Това активизира арт колекционерите и стимулира появата на нови инвестиционни фондове. Джъстин Сън, главен изпълнителен директор на платформата за криптовалута „Tron“ лансира „JUST NFT“, чиято цел е да изгради мост между произведенията на международни NFT художници и традиционните художествени произведения. Закупените от Сън NFT произведения на Пикасо и Уорхол срещу 22 млн. долара са сред първите, които са цифрово регистрирани в блокчейна. „Кристис“ основа фонда „Christie’s Ventures“, който да насочва нововъзникващи технологични компании, чиито продукти могат да окажат влияние върху пазара на изкуство като подобряват моделите, по които се създава изкуство и тези, по които то се консумира. Първата инвестиция е придобиването на Web3 компанията LayerZero Labs, която управлява протокол, позволяващ различните блокчейни  като Ethereum или Tezos  да взаимодействат помежду си. С рязкото обезценяване на криптовалутата, обаче, голяма част от колекциите с крипто арт губят стойността си. Ударът веднага е усетен от големите NFT пазари като Art Basel в Швейцария и OpenSea в САЩ, които са принудени да ограничат продажбите и да уволнят значителна част от персонала си. 

Предимствата на NFT произведенията се дължат на умелата комбинация от развитието на дигиталните технологии, уникалността на създаваните продукти, творческата свобода, формирането на разнообразни социални и онлайн контакти, желанието за притежаване на арт произведения и възползването от все още търсените криптовалути. Но те поставя отново и важния въпрос за действителната стойност на търгуваните произведения – както художествена, така и финансова. 

Вариант на статията е публикувана в сп. "Мениджър", бр. 10/ 2022

 

Етикети

Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Всичко за мен

Моята снимка
Мария Попова
Мария Попова е журналист, доктор на науките, доцент по „Теория на журналистиката и медиите“ и "Арт журналистика" във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Завършва хуманитарен профил в 22 СОУ „Г. С. Раковски“ и магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е като журналист в БНР, в. „Култура”, в. „К“, сп. "Мениджър". Ръководител е на магистърска програма „Лайфстайл журналистика” и на профил „Култура” в специалност „Журналистика“. Автор е книгите "Аудитория и журналистика" (2023), "Медийният човек" (2019) „Виртуалният човек” (2005, 2012, 2021), „Въведение в журналистическата теория” (2012, 2021) и „Теоретични аспекти на медиите“ (2014). Съавтор е на книгите „Реформи и социална промяна“ (2016), „Медиите в Европа” (2012), „Дигиталните медии” (2012), „Думите на медийния преход” (2010), „Журналистическите професии. Статут и динамика в България“ (2010-2011). Съредактор е на сборниците „Журналисти по теория, журналисти на практика” (2007-2021).

Популярни публикации от този блог

Анжело Красини и неговите накити, преродени в картини (изложбите на 2023 г.)

Оригинално съчетаване между искрящата релефност на истински бижута и двуизмерната колоритност на живописни дамски портрети пресъздава българският художник ювелир Анжело Красини в изложбата „Преродени", която  бе представена през май 2023 г. в столичната галерия „Арте“. С творбите си художникът пресъздава за нов живот красивите и сякаш застинали във времето женски лица от античните „Фаюмски портрети“, като ги допълва с истински накити, напомнящи за автентичните образи.  Оригиналните „Фаюмски портрети“ са живописни портрети на хора, намерени прикрепени към техните мумии в района на оазиса Фаюм, Египет. Портретите са датирани към периода  I - IV  век и представляват еволюция в древноегипетското изкуство, повлияно от елинистичната живопис от времето на Птоломеите и реалистичния римски портрет от времето на римското управление на Египет. Известни са около 900 подобни изображения в света. Те са сред първите примери за кавалетен портрет. За тяхното изработване са използвани...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Какво искат (и могат да получат) жените - портрет на модерната жена в книгата на Ориана Фалачи

  В книгата „ Ако се родиш жена” (изд ателство  Ciela”, 2023)  на италианската журналистика и писателка Ориана Фалачи   са включени  20  нейни  статии и интервюта, направени за  италианското списание „ L’Europeo “  в периода между 1955 и1974 г.  Сред интервюираните дами личат имената на водещи за времето си политици като израелския министър-председател Голда Меир, индийския министър-председател Индира Ганди, дизайнерки като Коко Шанел и  Мери Куант (която налага модата на миниполата), интелектуалки като американската писателка и художничка Кейт Милет, част от движението за равноправие на жените, модни икони като Жаклин Кенеди, руската балерина Мая Плисецкая, италианските певици и актриси Мили Монти, Елза Мартинели, Мини Мацини, шведската актриса Ингрид Тулин и др.   Това  е книга за другата Фалачи  –  онази, която не пише за война, не интервюира водещи политици, не дразни ислямски лидери, не се бунтува и гневи. Е...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Утопията на постхуманизма

„Атлантически експрес“ (2022, изд. „Колибри“) на Георги Тенев е сложен и многопластов роман, в който се поставят важните въпроси за границите на съзнанието и човешката душа, за същността на личността и свободата  ѝ да формира множествена идентичност.  В текста успоредно се наслагват две сюжетни линии. Първата е антиутопичната история за пътуването на   журналист а  Радо в атлантически експрес  в опит да намери спасение в нов, по-добър свят след разпадането на европейските държави, които драматично изчезват сред пламъците на войните между изтока и запада, исляма и християнството, агресивната бруталност на първичността и неспособността на културните цивилизации да защитят човешките норми. Във въображаемото, но реалистично звучащо пространство на романа, европейските общества са пожертвани от жадните за власт и свръхпроизводство политически и икономически елити, които с лекота извършват безогледни престъпления – изчерпват природните ресурси, заграбват национал...
Публикуване на коментар
Прочетете още