Пропускане към основното съдържание

Анжело Красини и неговите накити, преродени в картини (изложбите на 2023 г.)

Оригинално съчетаване между искрящата релефност на истински бижута и двуизмерната колоритност на живописни дамски портрети пресъздава българският художник ювелир Анжело Красини в изложбата „Преродени", която  бе представена през май 2023 г. в столичната галерия „Арте“. С творбите си художникът пресъздава за нов живот красивите и сякаш застинали във времето женски лица от античните „Фаюмски портрети“, като ги допълва с истински накити, напомнящи за автентичните образи. 


Оригиналните „Фаюмски портрети“ са живописни портрети на хора, намерени прикрепени към техните мумии в района на оазиса Фаюм, Египет. Портретите са датирани към периода I-IV век и представляват еволюция в древноегипетското изкуство, повлияно от елинистичната живопис от времето на Птоломеите и реалистичния римски портрет от времето на римското управление на Египет. Известни са около 900 подобни изображения в света. Те са сред първите примери за кавалетен портрет. За тяхното изработване са използвани два вида техника – енкаустика, която представлява восък с пигменти, прикрепена към дървена дъска и темперни бои, чрез които се рисува изображението, отново върху дървена дъска. Изобразените личности са представители на местния елит, богати гръцки и римски заселници – чиновници, търговци, военни и техните съпруги. Представени са с пищно облекло и бижута (огърлици, обеци, диадеми, лаврови венци). В редки случаи са добавяни дървени табелки с името, рождената дата, възрастта и професията на починалия. 


В своята изложба Анжело Красини рисува наново 12 женски портрета, които очароват със своята непреходна красота, вглъбеност, интелигентност, но и ярко персонално въздействие. Като интерпретира първоначалната цел на древните портрети да възпроизвеждат представата за прераждането, художникът надгражда с усещането за безсмъртие, но и изящество чрез добавените истински бижута. Визуалната изразителност на накитите, изработени основно от сребро, перли и полускъпоценни камъни, пленяват със своята ефирност, прецизна изработка и съвършенност.

Получените произведения са стилни, изчистени като изобразителна естетика, виртуозни като концепция. Анжело Красини не за първи път има интерес към обединяването на приложната функция на накитите и естетическото въздействие на картините. В предишната си изложба от 2021 г. „Споделени съкровища“ отново пресъздава накити, които в своята скулптирана цялост се възприемат като картини. За накитите си, художникът казва: „Произведенията ми са послания и ако клиентите ги уловят, ще имат украшение, което ще подсилва тяхната същност, ще създава самочувствие и ново себеусещане.”

Накитите и картините на Анжело Красини са провокативни като форма, носят много топлина, привличат с майсторската си изработка и специфичния авторски стил.  


Анжело Красини е роден през 1954 г. в София. Завършил е Висшия институт за приложни изкуства в Москва. Работил е в българския културен център във Варшава, бил е ръководител на ювелирния център към Съюза на българските художници. Има множество изложби както в България, така и  в Япония, Чехия, Германия, Унгария. Носител на втора награда от куиадреналето в Ерфурт, както и на награди на СБХ. Името си наследява от дядо си – италианеца Франческо Красини, който като млад се заселва в България. 


Мария Попова


Вариант на статията е публикуван в сп. "Мениджър", бр. 6/2023

Коментари

Всичко за мен

Моята снимка
Мария Попова
Мария Попова е журналист, доктор на науките, доцент по „Теория на журналистиката и медиите“ и "Арт журналистика" във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Завършва хуманитарен профил в 22 СОУ „Г. С. Раковски“ и магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е като журналист в БНР, в. „Култура”, в. „К“, сп. "Мениджър". Ръководител е на магистърска програма „Лайфстайл журналистика” и на профил „Култура” в специалност „Журналистика“. Автор е книгите "Аудитория и журналистика" (2023), "Медийният човек" (2019) „Виртуалният човек” (2005, 2012, 2021), „Въведение в журналистическата теория” (2012, 2021) и „Теоретични аспекти на медиите“ (2014). Съавтор е на книгите „Реформи и социална промяна“ (2016), „Медиите в Европа” (2012), „Дигиталните медии” (2012), „Думите на медийния преход” (2010), „Журналистическите професии. Статут и динамика в България“ (2010-2011). Съредактор е на сборниците „Журналисти по теория, журналисти на практика” (2007-2021).

Популярни публикации от този блог

Какво искат (и могат да получат) жените - портрет на модерната жена в книгата на Ориана Фалачи

  В книгата „ Ако се родиш жена” (изд ателство  Ciela”, 2023)  на италианската журналистика и писателка Ориана Фалачи   са включени  20  нейни  статии и интервюта, направени за  италианското списание „ L’Europeo “  в периода между 1955 и1974 г.  Сред интервюираните дами личат имената на водещи за времето си политици като израелския министър-председател Голда Меир, индийския министър-председател Индира Ганди, дизайнерки като Коко Шанел и  Мери Куант (която налага модата на миниполата), интелектуалки като американската писателка и художничка Кейт Милет, част от движението за равноправие на жените, модни икони като Жаклин Кенеди, руската балерина Мая Плисецкая, италианските певици и актриси Мили Монти, Елза Мартинели, Мини Мацини, шведската актриса Ингрид Тулин и др.   Това  е книга за другата Фалачи  –  онази, която не пише за война, не интервюира водещи политици, не дразни ислямски лидери, не се бунтува и гневи. Е...

Утопията на постхуманизма

„Атлантически експрес“ (2022, изд. „Колибри“) на Георги Тенев е сложен и многопластов роман, в който се поставят важните въпроси за границите на съзнанието и човешката душа, за същността на личността и свободата  ѝ да формира множествена идентичност.  В текста успоредно се наслагват две сюжетни линии. Първата е антиутопичната история за пътуването на   журналист а  Радо в атлантически експрес  в опит да намери спасение в нов, по-добър свят след разпадането на европейските държави, които драматично изчезват сред пламъците на войните между изтока и запада, исляма и християнството, агресивната бруталност на първичността и неспособността на културните цивилизации да защитят човешките норми. Във въображаемото, но реалистично звучащо пространство на романа, европейските общества са пожертвани от жадните за власт и свръхпроизводство политически и икономически елити, които с лекота извършват безогледни престъпления – изчерпват природните ресурси, заграбват национал...