Пропускане към основното съдържание

Анжело Красини и неговите накити, преродени в картини (изложбите на 2023 г.)

Оригинално съчетаване между искрящата релефност на истински бижута и двуизмерната колоритност на живописни дамски портрети пресъздава българският художник ювелир Анжело Красини в изложбата „Преродени", която  бе представена през май 2023 г. в столичната галерия „Арте“. С творбите си художникът пресъздава за нов живот красивите и сякаш застинали във времето женски лица от античните „Фаюмски портрети“, като ги допълва с истински накити, напомнящи за автентичните образи. 


Оригиналните „Фаюмски портрети“ са живописни портрети на хора, намерени прикрепени към техните мумии в района на оазиса Фаюм, Египет. Портретите са датирани към периода I-IV век и представляват еволюция в древноегипетското изкуство, повлияно от елинистичната живопис от времето на Птоломеите и реалистичния римски портрет от времето на римското управление на Египет. Известни са около 900 подобни изображения в света. Те са сред първите примери за кавалетен портрет. За тяхното изработване са използвани два вида техника – енкаустика, която представлява восък с пигменти, прикрепена към дървена дъска и темперни бои, чрез които се рисува изображението, отново върху дървена дъска. Изобразените личности са представители на местния елит, богати гръцки и римски заселници – чиновници, търговци, военни и техните съпруги. Представени са с пищно облекло и бижута (огърлици, обеци, диадеми, лаврови венци). В редки случаи са добавяни дървени табелки с името, рождената дата, възрастта и професията на починалия. 


В своята изложба Анжело Красини рисува наново 12 женски портрета, които очароват със своята непреходна красота, вглъбеност, интелигентност, но и ярко персонално въздействие. Като интерпретира първоначалната цел на древните портрети да възпроизвеждат представата за прераждането, художникът надгражда с усещането за безсмъртие, но и изящество чрез добавените истински бижута. Визуалната изразителност на накитите, изработени основно от сребро, перли и полускъпоценни камъни, пленяват със своята ефирност, прецизна изработка и съвършенност.

Получените произведения са стилни, изчистени като изобразителна естетика, виртуозни като концепция. Анжело Красини не за първи път има интерес към обединяването на приложната функция на накитите и естетическото въздействие на картините. В предишната си изложба от 2021 г. „Споделени съкровища“ отново пресъздава накити, които в своята скулптирана цялост се възприемат като картини. За накитите си, художникът казва: „Произведенията ми са послания и ако клиентите ги уловят, ще имат украшение, което ще подсилва тяхната същност, ще създава самочувствие и ново себеусещане.”

Накитите и картините на Анжело Красини са провокативни като форма, носят много топлина, привличат с майсторската си изработка и специфичния авторски стил.  


Анжело Красини е роден през 1954 г. в София. Завършил е Висшия институт за приложни изкуства в Москва. Работил е в българския културен център във Варшава, бил е ръководител на ювелирния център към Съюза на българските художници. Има множество изложби както в България, така и  в Япония, Чехия, Германия, Унгария. Носител на втора награда от куиадреналето в Ерфурт, както и на награди на СБХ. Името си наследява от дядо си – италианеца Франческо Красини, който като млад се заселва в България. 


Мария Попова


Вариант на статията е публикуван в сп. "Мениджър", бр. 6/2023

Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Всичко за мен

Моята снимка
Мария Попова
Мария Попова е журналист, доктор на науките, доцент по „Теория на журналистиката и медиите“ и "Арт журналистика" във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Завършва хуманитарен профил в 22 СОУ „Г. С. Раковски“ и магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е като журналист в БНР, в. „Култура”, в. „К“, сп. "Мениджър". Ръководител е на магистърска програма „Лайфстайл журналистика” и на профил „Култура” в специалност „Журналистика“. Автор е книгите "Аудитория и журналистика" (2023), "Медийният човек" (2019) „Виртуалният човек” (2005, 2012, 2021), „Въведение в журналистическата теория” (2012, 2021) и „Теоретични аспекти на медиите“ (2014). Съавтор е на книгите „Реформи и социална промяна“ (2016), „Медиите в Европа” (2012), „Дигиталните медии” (2012), „Думите на медийния преход” (2010), „Журналистическите професии. Статут и динамика в България“ (2010-2011). Съредактор е на сборниците „Журналисти по теория, журналисти на практика” (2007-2021).

Популярни публикации от този блог

Какво искат (и могат да получат) жените - портрет на модерната жена в книгата на Ориана Фалачи

  В книгата „ Ако се родиш жена” (изд ателство  Ciela”, 2023)  на италианската журналистика и писателка Ориана Фалачи   са включени  20  нейни  статии и интервюта, направени за  италианското списание „ L’Europeo “  в периода между 1955 и1974 г.  Сред интервюираните дами личат имената на водещи за времето си политици като израелския министър-председател Голда Меир, индийския министър-председател Индира Ганди, дизайнерки като Коко Шанел и  Мери Куант (която налага модата на миниполата), интелектуалки като американската писателка и художничка Кейт Милет, част от движението за равноправие на жените, модни икони като Жаклин Кенеди, руската балерина Мая Плисецкая, италианските певици и актриси Мили Монти, Елза Мартинели, Мини Мацини, шведската актриса Ингрид Тулин и др.   Това  е книга за другата Фалачи  –  онази, която не пише за война, не интервюира водещи политици, не дразни ислямски лидери, не се бунтува и гневи. Е...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Преходът като социален проект

Светлозар Кирилов “Полша в лабиринта на прехода”, Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, София, 2006 Макар в България все още да съществува разногласие относно достигането или не до края на прехода, през който преминават страните от бившия социалистически блок, неговото опознаване представлява безспорен интерес за изследователи от различни направления. Считаният за един от най-успешни преходи – този на Полша, е в центъра на анализа на Светлозар Кирилов. Книгата му “Полша в лабиринта на прехода” поставя две важни насоки за наблюдение – какви са причините за по-бързото реализиране на социалните и икономически реформи в страните от Централна Европа в сравнение с тези от Източна Европа и същевременно какви са особеностите на социалната трансформация през призмата на полския опит. В случая преминаването на обществата от една политическа и икономическа система към друга е уникално поради едновременното и интензивно съчетаване на икономическите и политическите промени, които имат по-с...
Публикуване на коментар
Прочетете още