Промяната, от която всички се нуждаем

Журналистът, писател и преводач Даниел Пенев за книгата си „Хората, които променят България“

Как се появи идеята за написването на „Хората, които променят България“? Има ли разлики между първата и втората част на книгата?

Идеята за написването на  „Хората, които променят България“ е плод на желанието ми да покажа „другата“ България – тази на възпитаните, инициативните и смелите българи, които предпочитат да градят, а не да рушат; да помагат, а не да пречат. За тази България по-рядко се говори в медиите, но тя съществува. Покрай обучението и пътуванията ми в чужбина си дадох сметка, че аз и милиони други българи имаме изкривена представа за България. Да, като общество ние продължаваме да страдаме заради проблеми и дефицити в здравеопазването, правосъдието и образованието, но тези проблеми не би трябвало да ни служат за извинение да смятаме, че на тази земя няма по-изстрадал народ от нас. Ако поставим ситуацията в подходящ контекст, ще видим, че страната ни не е източник само или основно на проблеми, а и на възможности за съзидание и внедряване на иновации чрез колективни усилия. 

През септември 2015 г. започнах да пиша журналистически материали на доброволни начала за онлайн медията TrueStory.bg, която предлагаше алтернатива на преобладаващо негативното съдържание в традиционните медии. Във времето се запознах с дейни наши сънародници, които доказват, че развитието на България зависи преди всичко от нашите ценности, трудолюбие, постоянство и изобретателност. През 2018 г. прецених, че вече съм готов да напиша книга с истории за българи, които търсят решения на конкретни проблеми в конкретни сфери и с действията си дърпат обществото ни напред. Изд. AMG Publishing, с което вече си сътрудничех като преводач, прегърна идеята ми и общите ни усилия доведоха до появата на „Хората, които променят България“ през есента на 2019 г. Три години по-късно в книжарниците вече е и втората част на книгата.

Двете части на „Хората, които променят България“ следват един и същ формат и носят идентичен дух. Те предлагат по 30 истории за българи, които полагат усилия да подобрят средата тук чрез своите занимания в областта на бизнеса, социалното предприемачество, образованието, гражданския сектор, културата, медиите и спорта. Всяка от историите се базира на разговорите ми с хората, които представям. Във втората част допълних някои от историите с гледната точка на приятели, колеги или съмишленици на героите.

Как решихте кои да са героите на „Хората, които променят България 2“? С какво смятате, че ще привлечете вниманието на аудиторията към живота и заниманията на героите на вашите истории?

Подобно на героите на първата част на книгата, когато подбирах героите на втората част, аз се водех на първо място от интуицията си и на второ място от желанието ми да покажа, че в България се случват прекрасни неща не само в София и не само в ИТ сферата, а и в други точки на страната и в други сектори. Целта ми беше да разкажа за хора, споделящи общи ценности и мироглед – инициативни и способни хора с несломима вяра в силата на всеки един човек да променя света към по-добро. Героите на втората част на книгата ми, както героите на първата, предпочитат да са на арената, а не на трибуните за зрители. Те не са безстрашни, но са смели и борбени. Не са безгрешни, но полагат усилия по-често да проявяват по-добрата страна на своята природа. Не са експерти във всяка област, но са готови да помолят за помощ и да учат в движение. Не мрънкат, а действат. Не пилеят времето и енергията си в търсене на виновни, а търсят начини да бъдат полезни. Не гонят съвършенство, а надграждане. Всички те мечтаят смело и преследват мечтите си още по-смело.

 

Какво отличава добрата история и добрия пример в медиите? Има ли нужда от повече добри новини и защо?

Светът е пълен с добри примери, но за да могат тези примери да „заразят“ възможно най-много хора, те трябва да получат гласност. Точно тук медиите имат основна роля, защото те в голяма степен формират представата ни за света и съответно възгледите, ценностите и стремежите ни. За мен добрата история разкрива нови хоризонти на базата на опита на конкретен човек, който прилича на нас, но в същото време се отличава от нас, било със своята мъдрост, находичвост, непримиримост, добрина, щедрост, или кураж да направи нещо различно в името на кауза, която е по-голяма от самия него – да помогне на човек в нужда, да създаде бизнес, чрез който да осигурява прехрана на един, двама, десет или повече души, да надигне глас срещу несправедливост, на която е станал свидетел, и т.н.

Вярвам, че в света като цяло и в България в частност има нужда от повече добри новини. Да, всеки ден около нас се случват лоши неща, например природни бедствия, инциденти на пътищата (и не само), кражби, побоища, изнасилвания, убийства и пр., но реалността не се изчерпва с тези мрачни явления. Просто събитията, които пораждат страх у нас, се отразяват много по-широко в медиите, тъй като те предизвикват интерес, защото касаят безопасността, здравето и благоденствието ни, и следователно носят по-високи рейтинги и по-високи приходи от реклама. Лошият пример е заразителен, но добрият пример също е заразителен, може би дори в по-голяма степен от лошия. Добрите новини не изкривяват представата ни за света, а допринасят за поддържането на здравословен баланс в условия на ежедневен порой от тревожни новини. Както казва „приятелката на шимпанзетата“ Джейн Гудол: „Надеждата не отрича всички трудности и опасности, които съществуват, но те не могат да я спрат. Има много тъмнина, но нашите действия създават светлина“.

 

Представяте живота по-скоро на успешни българи или на такива, които успяват да променят нагласите на обществото?

Аз се опитвам да избягвам словосъчетанието „успешни хора“ поради простата причина, че успехът е изключително субективно понятие и в никакъв случай няма единствено или главно материално измерение. Ще си позволя да цитирам журналистката Ива Дойчинова, създател на кампанията „Будител на годината“, която в предговора към книгата ми пише следното: „Личните и професионалните успехи едва ли са аргумент за щастие на героите в тази книга. За тях успехът е инструмент за дългосрочна обществена промяна [...] Социалното предприемачество, което е залегнало дълбоко в тези истории, ще ви покаже, че е важно и красиво да помогнеш на един човек, на няколко души, на колкото се може повече хора. А ако наистина искаш да задвижиш колелото на промяната, тогава е нужно да промениш обществените нагласи“.

 

За каква промяна бихте искали да допринесете лично вие?

Ако чрез историите, които разказвам, успея да убедя читателите, че от всеки един от нас зависят много повече неща, отколкото сме склонни да предполагаме, и да им покажа, че и те могат да участват в превръщането на България (и света) в едно още по-хубаво място за живот, тогава ще съм изпълнил своята мисия. Нека помним думите на отишлия си без време от този свят университетски преподавател доц. д-р Кристиан Таков: „Не е нужно да чакаме велики промени. Достатъчно е да започнем с малки, но неотклонни стъпки. Често те се оказват достатъчни“.

Част от интервюто е публикувано в сп. "Мениджър", бр. 1/23