Пропускане към основното съдържание

Пъзелите – между изкуството, забавлението и спорта

Пъзелите са забавно и оригинално забавление, което предизвика въображението на човека. Помага му да изгради нови познания за околния свят чрез разнообразните изображения на природни и архитектурни забележителности, модели от изкуството, културата, филмите и приказките. Интересът към пъзелите датира от столетия, но намери своя ренесанс през последните години покрай пандемията от Ковид-19. Психолозите отчитат полезните страни от реденето на пъзели, които помагат на съвременния човек да се разтовари от стреса и да стои настрани от компютрите и смартфоните, чиято употреба все повече доминира във всекидневието.

Представените чрез пъзели репродукции позволяват на арт любителите да се запознаят в детайли с любимите си картини, виждайки неща, които иначе биха пропуснали. Много от световните арт музеи се възползват от очарованието на посетителите към съхраняваните в тях популярни произведения на изкуството като предлагат възможност да закупят пъзели с техни изображения. Френският музей „Лувър“ продава пъзел от 1000 части на най-значимото си съкровище – „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи. Сред множеството малки парченца любознателните играчи могат да се опитат да открият каква е тайната на прочутата й усмивка. 

Или да се настроят революционно чрез друга забележителна картина, притежание на музея –  „Революцията води народа“ на френския класик Йожен Дьолакроа, която също е направена на пъзел. Развятото френско знаме и патриотичният устрем на изобразените въстаници са истинско предизвикателство за почитателите на модерната настолна игра. 

Нидерландският „Райксмузеум“ също създава пъзел на най-знаменитата си картина – „Нощна стража“ на Рембранд. Голямото като мащаб платно е сведено до 1000 парченца. От тях изникват изразителните черти на лицата на множеството фигури, чийто ярки цветове контрастират на тъмния фон. Запалените почитатели на изкуството могат да потърсят скрития в изображението петел, който символизира името на водача на защитниците на Амстердам – капитан Кок. 

Най-големият испански арт музей „Прадо“ в Мадрид стои зад въздействащия пъзел с картината на Веласкес „Придворните дами“. Класическата сцена носи наслада на играчите чрез фините линии в лицата на изобразените принцеса и придворни. Но позволява да се усети и майсторската четка на великия испански художник.


 Водещият британски арт музей – Националната галерия в Лондон предлага пъзела „Слънчогледите“ на Ван Гог. Подреждането на хилядата малки парченца на играта се оказват предпочитано забавление заради богатия колорит и свободата при полагане на щрихите и формите в красивия натюрморт. 


Американският музей „Метрополитън“ в Ню Йорк също представя два пъзела с обичани картини на Ван Гог. Отчетливите цветове и специфичният начин на рисуване на художника, отразени в пейзажа „Житно поле с кипариси“ и натюрморта „Розите“, запленяват както посетителите на музея, така и любителите на играта. 



Компанията „Pomegranate“ разпространява пъзел на изключителния стенопис на водещия мексикански художник Диего Ривера, рисуван за американския Институт по изкуства в Детройт. Мащабната творба – сюрреалистична възхвала на технологиите и значението на човешкия прогрес, е сведена до малко изображение, впечатляващо с чистотата на детайла. 


На голяма почит се радва и пъзелът с друга оригинална картина – портрет в цял ръст на афроамериканския лидер в борбата за граждански права Хариет Тъбман. Работата се създадена през 1945 г. от американския художник от афроамерикански произход Уилям Х. Джонсън и е собственост на американския музей  „Смитсониън“. Тя се отличава с ярките си цветове и големите плътни форми, които гарантират приятно и предизвикателно изживяване при подреждането на 500-те части на пъзела. 


Компанията „Whiled“ работи с независими онлайн художници, чийто работи са популярни в социалната мрежа Instagram. Нейната основателка Алиша Рамос споделя, че желанието й да създаде нова линия от колоритни пъзели е породена от любовта й към изкуството и страстта й да посещава различни музеи и галерии. Получават се интересни, често сложни, но и въздействащи пъзели, ценени от аудиторията заради използваните уникални картини, но и заради специфичното брандиране на игрите. Целта на Рамос е нейните пъзели да осигуряват не само развлечение през свободното време и пълноценна почивка, но и да активизират социалното общуване в семейството. Според нея съвременният човек е забравил как да се разтоварва и забавлява непринудено, без да разчита на взаимодействието с дигиталните устройства, да развива нови продуктивни умения, които не носят пряка печалба.  

 


Пъзелите не са само приятно хоби и средство за стимулиране на приятелското и семейно общуване. Понякога те са професионално предизвикателство, за което играчите получават популярност и финансови награди. През последните години в света се организират множество местни  състезания по бързо подреждане на пъзели. Във Великобритания са популярни фестивалите на пъзелите на остров Уайт и този в Нюмаркет. 24-часовото състезание по подреждане на пъзели в Белгия има над 30-годишна история. Сред неговите рекорди е отборната подредба на пъзел от над 17 хил. парчета. Зад провеждането на американското състезание – „Надежда за трима“ в Тексас стоят благотворителни цели – подкрепа на семейства, които отглеждат деца с аутизъм. Любопитни са и Годишният шампионат по подреждане на пъзели на Северна Дакота и Зимният карнавал Сейнт Пол. Събитията обединяват различни отбори, които се надпреварват да наредят пъзел от 500 части за най-кратко време.

Веднъж в годината в испанския град Валядолид се провежда  Световното първенство по пъзели. На него своите умения показват най-квалифицираните състезатели по сглобяване на пъзели в света. Състезанието е организирано от Световната федерация на пъзелите, в която участват различни асоциации от над 50 държави. Шампионатът има три основни категории – индивидуално участие, участие по двойки и отборно. Индивидуалните участници и двойките са заети да подредят пъзели от по 500 части за 90 минути. Отборите се състоят от четири члена, които трябва да подредят два пъзела от по 1000 части за 3 часа. Най-успешните участници достигат до финала, при който предизвикателството се усложнява от размера на пъзела (1000, 1500 части) и по-краткото време. Първите трима победители във всяка категория получават официален трофей, награда в размер на 2500 евро и възможността да се определят като любители на пъзелите от световна величина. 


И все пак един от най-големите въпроси, който остава, е какво да прави човек с вече наредения пъзел. Много хора предпочитат да запазят спомена за подреждането на своите големи, сложни и красиви пъзели, като ги слагат в рамки. Други играчи изпитват същото удоволствие от развалянето на сглобеното изображение както когато са го подреждали. Пъзелите съдържат същите послания както тези на мандалите в будизма и хиндуизма – умението да се вгледаш вътре в себе си, докато сътворяваш красиво изображение. Но после трябва да имаш волята да го развалиш и да започнеш ново пътешествие в процеса на себепознание. 

 

 Вариант на статията е публикуван в сп. "Мениджър", 12/2022

Коментари

Всичко за мен

Моята снимка
Мария Попова
Мария Попова е журналист, доктор на науките, доцент по „Теория на журналистиката и медиите“ и "Арт журналистика" във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Завършва хуманитарен профил в 22 СОУ „Г. С. Раковски“ и магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е като журналист в БНР, в. „Култура”, в. „К“, сп. "Мениджър". Ръководител е на магистърска програма „Лайфстайл журналистика” и на профил „Култура” в специалност „Журналистика“. Автор е книгите "Аудитория и журналистика" (2023), "Медийният човек" (2019) „Виртуалният човек” (2005, 2012, 2021), „Въведение в журналистическата теория” (2012, 2021) и „Теоретични аспекти на медиите“ (2014). Съавтор е на книгите „Реформи и социална промяна“ (2016), „Медиите в Европа” (2012), „Дигиталните медии” (2012), „Думите на медийния преход” (2010), „Журналистическите професии. Статут и динамика в България“ (2010-2011). Съредактор е на сборниците „Журналисти по теория, журналисти на практика” (2007-2021).

Популярни публикации от този блог

Анжело Красини и неговите накити, преродени в картини (изложбите на 2023 г.)

Оригинално съчетаване между искрящата релефност на истински бижута и двуизмерната колоритност на живописни дамски портрети пресъздава българският художник ювелир Анжело Красини в изложбата „Преродени", която  бе представена през май 2023 г. в столичната галерия „Арте“. С творбите си художникът пресъздава за нов живот красивите и сякаш застинали във времето женски лица от античните „Фаюмски портрети“, като ги допълва с истински накити, напомнящи за автентичните образи.  Оригиналните „Фаюмски портрети“ са живописни портрети на хора, намерени прикрепени към техните мумии в района на оазиса Фаюм, Египет. Портретите са датирани към периода  I - IV  век и представляват еволюция в древноегипетското изкуство, повлияно от елинистичната живопис от времето на Птоломеите и реалистичния римски портрет от времето на римското управление на Египет. Известни са около 900 подобни изображения в света. Те са сред първите примери за кавалетен портрет. За тяхното изработване са използвани...

Какво искат (и могат да получат) жените - портрет на модерната жена в книгата на Ориана Фалачи

  В книгата „ Ако се родиш жена” (изд ателство  Ciela”, 2023)  на италианската журналистика и писателка Ориана Фалачи   са включени  20  нейни  статии и интервюта, направени за  италианското списание „ L’Europeo “  в периода между 1955 и1974 г.  Сред интервюираните дами личат имената на водещи за времето си политици като израелския министър-председател Голда Меир, индийския министър-председател Индира Ганди, дизайнерки като Коко Шанел и  Мери Куант (която налага модата на миниполата), интелектуалки като американската писателка и художничка Кейт Милет, част от движението за равноправие на жените, модни икони като Жаклин Кенеди, руската балерина Мая Плисецкая, италианските певици и актриси Мили Монти, Елза Мартинели, Мини Мацини, шведската актриса Ингрид Тулин и др.   Това  е книга за другата Фалачи  –  онази, която не пише за война, не интервюира водещи политици, не дразни ислямски лидери, не се бунтува и гневи. Е...

Преходът като социален проект

Светлозар Кирилов “Полша в лабиринта на прехода”, Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, София, 2006 Макар в България все още да съществува разногласие относно достигането или не до края на прехода, през който преминават страните от бившия социалистически блок, неговото опознаване представлява безспорен интерес за изследователи от различни направления. Считаният за един от най-успешни преходи – този на Полша, е в центъра на анализа на Светлозар Кирилов. Книгата му “Полша в лабиринта на прехода” поставя две важни насоки за наблюдение – какви са причините за по-бързото реализиране на социалните и икономически реформи в страните от Централна Европа в сравнение с тези от Източна Европа и същевременно какви са особеностите на социалната трансформация през призмата на полския опит. В случая преминаването на обществата от една политическа и икономическа система към друга е уникално поради едновременното и интензивно съчетаване на икономическите и политическите промени, които имат по-с...