Пропускане към основното съдържание

Пъзелите – между изкуството, забавлението и спорта

Пъзелите са забавно и оригинално забавление, което предизвика въображението на човека. Помага му да изгради нови познания за околния свят чрез разнообразните изображения на природни и архитектурни забележителности, модели от изкуството, културата, филмите и приказките. Интересът към пъзелите датира от столетия, но намери своя ренесанс през последните години покрай пандемията от Ковид-19. Психолозите отчитат полезните страни от реденето на пъзели, които помагат на съвременния човек да се разтовари от стреса и да стои настрани от компютрите и смартфоните, чиято употреба все повече доминира във всекидневието.

Представените чрез пъзели репродукции позволяват на арт любителите да се запознаят в детайли с любимите си картини, виждайки неща, които иначе биха пропуснали. Много от световните арт музеи се възползват от очарованието на посетителите към съхраняваните в тях популярни произведения на изкуството като предлагат възможност да закупят пъзели с техни изображения. Френският музей „Лувър“ продава пъзел от 1000 части на най-значимото си съкровище – „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи. Сред множеството малки парченца любознателните играчи могат да се опитат да открият каква е тайната на прочутата й усмивка. 

Или да се настроят революционно чрез друга забележителна картина, притежание на музея –  „Революцията води народа“ на френския класик Йожен Дьолакроа, която също е направена на пъзел. Развятото френско знаме и патриотичният устрем на изобразените въстаници са истинско предизвикателство за почитателите на модерната настолна игра. 

Нидерландският „Райксмузеум“ също създава пъзел на най-знаменитата си картина – „Нощна стража“ на Рембранд. Голямото като мащаб платно е сведено до 1000 парченца. От тях изникват изразителните черти на лицата на множеството фигури, чийто ярки цветове контрастират на тъмния фон. Запалените почитатели на изкуството могат да потърсят скрития в изображението петел, който символизира името на водача на защитниците на Амстердам – капитан Кок. 

Най-големият испански арт музей „Прадо“ в Мадрид стои зад въздействащия пъзел с картината на Веласкес „Придворните дами“. Класическата сцена носи наслада на играчите чрез фините линии в лицата на изобразените принцеса и придворни. Но позволява да се усети и майсторската четка на великия испански художник.


 Водещият британски арт музей – Националната галерия в Лондон предлага пъзела „Слънчогледите“ на Ван Гог. Подреждането на хилядата малки парченца на играта се оказват предпочитано забавление заради богатия колорит и свободата при полагане на щрихите и формите в красивия натюрморт. 


Американският музей „Метрополитън“ в Ню Йорк също представя два пъзела с обичани картини на Ван Гог. Отчетливите цветове и специфичният начин на рисуване на художника, отразени в пейзажа „Житно поле с кипариси“ и натюрморта „Розите“, запленяват както посетителите на музея, така и любителите на играта. 



Компанията „Pomegranate“ разпространява пъзел на изключителния стенопис на водещия мексикански художник Диего Ривера, рисуван за американския Институт по изкуства в Детройт. Мащабната творба – сюрреалистична възхвала на технологиите и значението на човешкия прогрес, е сведена до малко изображение, впечатляващо с чистотата на детайла. 


На голяма почит се радва и пъзелът с друга оригинална картина – портрет в цял ръст на афроамериканския лидер в борбата за граждански права Хариет Тъбман. Работата се създадена през 1945 г. от американския художник от афроамерикански произход Уилям Х. Джонсън и е собственост на американския музей  „Смитсониън“. Тя се отличава с ярките си цветове и големите плътни форми, които гарантират приятно и предизвикателно изживяване при подреждането на 500-те части на пъзела. 


Компанията „Whiled“ работи с независими онлайн художници, чийто работи са популярни в социалната мрежа Instagram. Нейната основателка Алиша Рамос споделя, че желанието й да създаде нова линия от колоритни пъзели е породена от любовта й към изкуството и страстта й да посещава различни музеи и галерии. Получават се интересни, често сложни, но и въздействащи пъзели, ценени от аудиторията заради използваните уникални картини, но и заради специфичното брандиране на игрите. Целта на Рамос е нейните пъзели да осигуряват не само развлечение през свободното време и пълноценна почивка, но и да активизират социалното общуване в семейството. Според нея съвременният човек е забравил как да се разтоварва и забавлява непринудено, без да разчита на взаимодействието с дигиталните устройства, да развива нови продуктивни умения, които не носят пряка печалба.  

 


Пъзелите не са само приятно хоби и средство за стимулиране на приятелското и семейно общуване. Понякога те са професионално предизвикателство, за което играчите получават популярност и финансови награди. През последните години в света се организират множество местни  състезания по бързо подреждане на пъзели. Във Великобритания са популярни фестивалите на пъзелите на остров Уайт и този в Нюмаркет. 24-часовото състезание по подреждане на пъзели в Белгия има над 30-годишна история. Сред неговите рекорди е отборната подредба на пъзел от над 17 хил. парчета. Зад провеждането на американското състезание – „Надежда за трима“ в Тексас стоят благотворителни цели – подкрепа на семейства, които отглеждат деца с аутизъм. Любопитни са и Годишният шампионат по подреждане на пъзели на Северна Дакота и Зимният карнавал Сейнт Пол. Събитията обединяват различни отбори, които се надпреварват да наредят пъзел от 500 части за най-кратко време.

Веднъж в годината в испанския град Валядолид се провежда  Световното първенство по пъзели. На него своите умения показват най-квалифицираните състезатели по сглобяване на пъзели в света. Състезанието е организирано от Световната федерация на пъзелите, в която участват различни асоциации от над 50 държави. Шампионатът има три основни категории – индивидуално участие, участие по двойки и отборно. Индивидуалните участници и двойките са заети да подредят пъзели от по 500 части за 90 минути. Отборите се състоят от четири члена, които трябва да подредят два пъзела от по 1000 части за 3 часа. Най-успешните участници достигат до финала, при който предизвикателството се усложнява от размера на пъзела (1000, 1500 части) и по-краткото време. Първите трима победители във всяка категория получават официален трофей, награда в размер на 2500 евро и възможността да се определят като любители на пъзелите от световна величина. 


И все пак един от най-големите въпроси, който остава, е какво да прави човек с вече наредения пъзел. Много хора предпочитат да запазят спомена за подреждането на своите големи, сложни и красиви пъзели, като ги слагат в рамки. Други играчи изпитват същото удоволствие от развалянето на сглобеното изображение както когато са го подреждали. Пъзелите съдържат същите послания както тези на мандалите в будизма и хиндуизма – умението да се вгледаш вътре в себе си, докато сътворяваш красиво изображение. Но после трябва да имаш волята да го развалиш и да започнеш ново пътешествие в процеса на себепознание. 

 

 Вариант на статията е публикуван в сп. "Мениджър", 12/2022

Коментари

Всичко за мен

Моята снимка
Мария Попова
Мария Попова е журналист, доктор на науките, доцент по „Теория на журналистиката и медиите“ и "Арт журналистика" във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Завършва хуманитарен профил в 22 СОУ „Г. С. Раковски“ и магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е като журналист в БНР, в. „Култура”, в. „К“, сп. "Мениджър". Ръководител е на магистърска програма „Лайфстайл журналистика” и на профил „Култура” в специалност „Журналистика“. Автор е книгите "Аудитория и журналистика" (2023), "Медийният човек" (2019) „Виртуалният човек” (2005, 2012, 2021), „Въведение в журналистическата теория” (2012, 2021) и „Теоретични аспекти на медиите“ (2014). Съавтор е на книгите „Реформи и социална промяна“ (2016), „Медиите в Европа” (2012), „Дигиталните медии” (2012), „Думите на медийния преход” (2010), „Журналистическите професии. Статут и динамика в България“ (2010-2011). Съредактор е на сборниците „Журналисти по теория, журналисти на практика” (2007-2021).

Популярни публикации от този блог

Анжело Красини и неговите накити, преродени в картини (изложбите на 2023 г.)

Оригинално съчетаване между искрящата релефност на истински бижута и двуизмерната колоритност на живописни дамски портрети пресъздава българският художник ювелир Анжело Красини в изложбата „Преродени", която  бе представена през май 2023 г. в столичната галерия „Арте“. С творбите си художникът пресъздава за нов живот красивите и сякаш застинали във времето женски лица от античните „Фаюмски портрети“, като ги допълва с истински накити, напомнящи за автентичните образи.  Оригиналните „Фаюмски портрети“ са живописни портрети на хора, намерени прикрепени към техните мумии в района на оазиса Фаюм, Египет. Портретите са датирани към периода  I - IV  век и представляват еволюция в древноегипетското изкуство, повлияно от елинистичната живопис от времето на Птоломеите и реалистичния римски портрет от времето на римското управление на Египет. Известни са около 900 подобни изображения в света. Те са сред първите примери за кавалетен портрет. За тяхното изработване са използвани...

Какво искат (и могат да получат) жените - портрет на модерната жена в книгата на Ориана Фалачи

  В книгата „ Ако се родиш жена” (изд ателство  Ciela”, 2023)  на италианската журналистика и писателка Ориана Фалачи   са включени  20  нейни  статии и интервюта, направени за  италианското списание „ L’Europeo “  в периода между 1955 и1974 г.  Сред интервюираните дами личат имената на водещи за времето си политици като израелския министър-председател Голда Меир, индийския министър-председател Индира Ганди, дизайнерки като Коко Шанел и  Мери Куант (която налага модата на миниполата), интелектуалки като американската писателка и художничка Кейт Милет, част от движението за равноправие на жените, модни икони като Жаклин Кенеди, руската балерина Мая Плисецкая, италианските певици и актриси Мили Монти, Елза Мартинели, Мини Мацини, шведската актриса Ингрид Тулин и др.   Това  е книга за другата Фалачи  –  онази, която не пише за война, не интервюира водещи политици, не дразни ислямски лидери, не се бунтува и гневи. Е...

Утопията на постхуманизма

„Атлантически експрес“ (2022, изд. „Колибри“) на Георги Тенев е сложен и многопластов роман, в който се поставят важните въпроси за границите на съзнанието и човешката душа, за същността на личността и свободата  ѝ да формира множествена идентичност.  В текста успоредно се наслагват две сюжетни линии. Първата е антиутопичната история за пътуването на   журналист а  Радо в атлантически експрес  в опит да намери спасение в нов, по-добър свят след разпадането на европейските държави, които драматично изчезват сред пламъците на войните между изтока и запада, исляма и християнството, агресивната бруталност на първичността и неспособността на културните цивилизации да защитят човешките норми. Във въображаемото, но реалистично звучащо пространство на романа, европейските общества са пожертвани от жадните за власт и свръхпроизводство политически и икономически елити, които с лекота извършват безогледни престъпления – изчерпват природните ресурси, заграбват национал...