Какво искат (и могат да получат) жените - портрет на модерната жена в книгата на Ориана Фалачи

 В книгата „Ако се родиш жена” (издателство Ciela”, 2023) на италианската журналистика и писателка Ориана Фалачи са включени 20 нейни статии и интервюта, направени за италианското списание „L’Europeo“ в периода между 1955 и1974 г. Сред интервюираните дами личат имената на водещи за времето си политици като израелския министър-председател Голда Меир, индийския министър-председател Индира Ганди, дизайнерки като Коко Шанел и Мери Куант(която налага модата на миниполата), интелектуалки като американската писателка и художничка Кейт Милет, част от движението за равноправие на жените, модни икони като Жаклин Кенеди, руската балерина Мая Плисецкая, италианските певици и актриси Мили Монти, Елза Мартинели, Мини Мацини, шведската актриса Ингрид Тулин и др.  

Това е книга за другата Фалачи – онази, която не пише за война, не интервюира водещи политици, не дразни ислямски лидери, не се бунтува и гневи. Е, може би се ядосва малко. Това е ироничната, забавна, модерна Ориана, която се опитва да открие собствената си женственост, оглеждайки се в лицата, съдбите и идеите на други модерни жени. Жените, които не се притесняват да изписват професията си в женски род. Но зад тези непринудени разговори, подобни на срещи между приятелки, прозират ярки думи, революционни представи – за равноправие, свобода, независимост (лична, професионална, сексуална), които трябва да бъдат извоювани от жените. 

Както самата Фалачи пише, да бъдеш жена е обаятелно приключение, което изисква смелост и никога не те отегчава. Защото жените трябва да водят непрестанни битки – от правото да съществуват, да имат собствено мнение, през възможността да имат или нямат деца и семейство, до правото да гласуват, пътуват и даже да излизат късно вечер сами, без да рискуват да бъдат обвинени в неприлично поведение. Много от тези битки се оказват загубени и жените продължават да живеят впримчени в патриархалната илюзия за ролята си единствено в семейството – домакиня, майка, жена, подчинена на съпруга си. Но и самото сражение, както твърди Фалачи, е красиво, увлекателно и често по-смислено от крайната победа. Защото това е борба в името на живота, никога не е война, целяща унищожение и смърт. 

Интересът на Ориана Фалачи към мястото на жената в обществото започва от първата й статия, която тя пише когато е едва 16-годишна. И продължава в много от другите й книга като „Пенелопа на война“, „Непотребният пол. Пътешествие около жената“, „Писмо до едно неродено дете“, чийто откъс служи за въведение на настоящата книга и задава заглавието й. 

Публикуваните интервюта затрогват със своята искреност, проявленията на литературна журналистика и разнообразните техники на интервюиране на Ориана Фалачи – от равнопоставеност и диалогичност, през сарказъм, до мелодраматизъм и заемането на ролята на „адвокат на дявола“. Например Коко Шанел застъпва тезата, че демократичността на дрехите, със тяхната простота, изящество и достъпност, трябва да позволя на жените да упражняват мъжки професии, да влязат в политиката, да карат автомобили. Сякаш буквалното освобождаване от корсета трябва да се възприема като метафорично разкриване на социалните възможности. Британската писателка Вайълет Хюз с декларативен тон обявява война на биологичния конформизъм чрез идеята си за „жената като неутрален/трети пол“ – „освободете жените от техните роли, свалете от тях оковите на пола и ги оставете да се мерят с мъжете”. Изключителни са интервютата с Индира Ганди и Голда Меир, които са представени като силни, прями, искрени, амбициозни жени, пожертвали личното си щастие и възможността да имат успешен брак в името на политическите цели и професионалния успех. Твърди в политическите и социалните си разбирания, и готови да водят войни в името на бъдещия мир на народите си. 

В „Ако се родиш жена“ се застъпват две основни теми. От една страна е тази за феминизма, премахването на патриархалното общество, равните права на жените и мъжете. Съвременната жена е силна заради изборите, които прави – да се държи като жена или като мъж, да има семейство или да отглежда децата си сама, да работи и печели сама парите си, да пътува, да се влюбва и разлюбва, да се изразява свободно, да се облича както иска, да демонстрира или не собствената си сексуалност. Другата е темата за властта – властта на мъжете над жените. Властта, която във всичките си форми и разнообразните каузи, в името на които е упражнявана, остава подтисническа и антихуманна. И дълбоко презряна от Ориана Фалачи. Има едно почти религиозно преклонение у нея пред идеята за свободата и независимостта – от семейството, социалните норми, класовите, полови или расови предразсъдъци, националните или идеологически догми, биологичните, сексуални, социални, културни различия. И тя е готова да я защитава на всяка цена и с всички средства. Най-вече със силата на словото. 

Така че Фалачи отново води битка – този път в името на жената – съвременната, но и бъдещата жена, която е призвана да се освободи от оковите на догматизма, унаследеното примиренчество и подчинената социална роля и да покаже своята  истинска житейска същност. „Ако се родиш жена” не трябва да се приема като присъда, а като боен вик за започналата нова война, в която еманципираните, може би феминистки настроени жени-воини участват. За да може сред техните дъщери да се появят новите астронавтки, лекарки, физички, математички, журналистки, президентки.

Мария Попова

Вариант на статията е публикувана в сп. "Мениджър", бр. 4/2023