Пропускане към основното съдържание

Какво искат (и могат да получат) жените - портрет на модерната жена в книгата на Ориана Фалачи

 В книгата „Ако се родиш жена” (издателство Ciela”, 2023) на италианската журналистика и писателка Ориана Фалачи са включени 20 нейни статии и интервюта, направени за италианското списание „L’Europeo“ в периода между 1955 и1974 г. Сред интервюираните дами личат имената на водещи за времето си политици като израелския министър-председател Голда Меир, индийския министър-председател Индира Ганди, дизайнерки като Коко Шанел и Мери Куант(която налага модата на миниполата), интелектуалки като американската писателка и художничка Кейт Милет, част от движението за равноправие на жените, модни икони като Жаклин Кенеди, руската балерина Мая Плисецкая, италианските певици и актриси Мили Монти, Елза Мартинели, Мини Мацини, шведската актриса Ингрид Тулин и др.  

Това е книга за другата Фалачи  онази, която не пише за война, не интервюира водещи политици, не дразни ислямски лидери, не се бунтува и гневи. Е, може би се ядосва малко. Това е ироничната, забавна, модерна Ориана, която се опитва да открие собствената си женственост, оглеждайки се в лицата, съдбите и идеите на други модерни жени. Жените, които не се притесняват да изписват професията си в женски род. Но зад тези непринудени разговори, подобни на срещи между приятелки, прозират ярки думи, революционни представи  за равноправие, свобода, независимост (лична, професионална, сексуална), които трябва да бъдат извоювани от жените. 

Както самата Фалачи пише, да бъдеш жена е обаятелно приключение, което изисква смелост и никога не те отегчава. Защото жените трябва да водят непрестанни битки  от правото да съществуват, да имат собствено мнение, през възможността да имат или нямат деца и семейство, до правото да гласуват, пътуват и даже да излизат късно вечер сами, без да рискуват да бъдат обвинени в неприлично поведениеМного от тези битки се оказват загубени и жените продължават да живеят впримчени в патриархалната илюзия за ролята си единствено в семейството – домакиня, майка, жена, подчинена на съпруга си. Но и самото сражение, както твърди Фалачи, е красиво, увлекателно и често по-смислено от крайната победа. Защото това е борба в името на живота, никога не е война, целяща унищожение и смърт. 

Интересът на Ориана Фалачи към мястото на жената в обществото започва от първата й статия, която тя пише когато е едва 16-годишна. И продължава в много от другите й книга като „Пенелопа на война“, „Непотребният пол. Пътешествие около жената“, „Писмо до едно неродено дете“, чийто откъс служи за въведение на настоящата книга и задава заглавието й. 

Публикуваните интервюта затрогват със своята искреност, проявленията на литературна журналистика и разнообразните техники на интервюиране на Ориана Фалачи – от равнопоставеност и диалогичност, през сарказъм, до мелодраматизъм и заемането на ролята на „адвокат на дявола“. Например Коко Шанел застъпва тезата, че демократичността на дрехите, със тяхната простота, изящество и достъпност, трябва да позволя на жените да упражняват мъжки професии, да влязат в политиката, да карат автомобили. Сякаш буквалното освобождаване от корсета трябва да се възприема като метафорично разкриване на социалните възможности. Британската писателка Вайълет Хюз с декларативен тон обявява война на биологичния конформизъм чрез идеята си за „жената като неутрален/трети пол“ – освободете жените от техните роли, свалете от тях оковите на пола и ги оставете да се мерят с мъжете”. Изключителни са интервютата с Индира Ганди и Голда Меир, които са представени като силни, прями, искрени, амбициозни жени, пожертвали личното си щастие и възможността да имат успешен брак в името на политическите цели и професионалния успех. Твърди в политическите и социалните си разбирания, и готови да водят войни в името на бъдещия мир на народите си. 

В „Ако се родиш жена“ се застъпват две основни теми. От една страна е тази за феминизма, премахването на патриархалното общество, равните права на жените и мъжете. Съвременната жена е силна заради изборите, които прави  да се държи като жена или като мъж, да има семейство или да отглежда децата си сама, да работи и печели сама парите си, да пътува, да се влюбва и разлюбва, да се изразява свободно, да се облича както иска, да демонстрира или не собствената си сексуалност. Другата е темата за властта  властта на мъжете над жените. Властта, която във всичките си форми и разнообразните каузи, в името на които е упражнявана, остава подтисническа и антихуманна. И дълбоко презряна от Ориана Фалачи. Има едно почти религиозно преклонение у нея пред идеята за свободата и независимостта  от семейството, социалните норми, класовите, полови или расови предразсъдъци, националните или идеологически догми, биологичните, сексуални, социални, културни различия. И тя е готова да я защитава на всяка цена и с всички средства. Най-вече със силата на словото. 

Така че Фалачи отново води битка  този път в името на жената  съвременната, но и бъдещата жена, която е призвана да се освободи от оковите на догматизма, унаследеното примиренчество и подчинената социална роля и да покаже своята  истинска житейска същност. Ако се родиш жена” не трябва да се приема като присъда, а като боен вик за започналата нова война, в която еманципираните, може би феминистки настроени жени-воини участват. За да може сред техните дъщери да се появят новите астронавтки, лекарки, физички, математички, журналистки, президентки.


Мария Попова

Вариант на статията е публикувана в сп. "Мениджър", бр. 4/2023

Коментари

Всичко за мен

Моята снимка
Мария Попова
Мария Попова е журналист, доктор на науките, доцент по „Теория на журналистиката и медиите“ и "Арт журналистика" във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Завършва хуманитарен профил в 22 СОУ „Г. С. Раковски“ и магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е като журналист в БНР, в. „Култура”, в. „К“, сп. "Мениджър". Ръководител е на магистърска програма „Лайфстайл журналистика” и на профил „Култура” в специалност „Журналистика“. Автор е книгите "Аудитория и журналистика" (2023), "Медийният човек" (2019) „Виртуалният човек” (2005, 2012, 2021), „Въведение в журналистическата теория” (2012, 2021) и „Теоретични аспекти на медиите“ (2014). Съавтор е на книгите „Реформи и социална промяна“ (2016), „Медиите в Европа” (2012), „Дигиталните медии” (2012), „Думите на медийния преход” (2010), „Журналистическите професии. Статут и динамика в България“ (2010-2011). Съредактор е на сборниците „Журналисти по теория, журналисти на практика” (2007-2021).

Популярни публикации от този блог

Анжело Красини и неговите накити, преродени в картини (изложбите на 2023 г.)

Оригинално съчетаване между искрящата релефност на истински бижута и двуизмерната колоритност на живописни дамски портрети пресъздава българският художник ювелир Анжело Красини в изложбата „Преродени", която  бе представена през май 2023 г. в столичната галерия „Арте“. С творбите си художникът пресъздава за нов живот красивите и сякаш застинали във времето женски лица от античните „Фаюмски портрети“, като ги допълва с истински накити, напомнящи за автентичните образи.  Оригиналните „Фаюмски портрети“ са живописни портрети на хора, намерени прикрепени към техните мумии в района на оазиса Фаюм, Египет. Портретите са датирани към периода  I - IV  век и представляват еволюция в древноегипетското изкуство, повлияно от елинистичната живопис от времето на Птоломеите и реалистичния римски портрет от времето на римското управление на Египет. Известни са около 900 подобни изображения в света. Те са сред първите примери за кавалетен портрет. За тяхното изработване са използвани...

Усещане за устрем и свобода в скулптурите на Марино Марини

Музеите във Флоренция впечатляват със своите безкрайни като богатство и ценност колекции. Макар повечето от тях да показват развитието на ренесансовото изкуство, с което Италия напълно заслужено се гордее, изключително интересни са онези експозиции, които разкриват особеностите на съвременното изкуство. Разположен в бившата църква Сан Панкрацио, музеят на известния италиански скулптор Марино Марини се отличава със своята елегантност и модерно архитектурно решение. От автентичната църква са останали запазени единствено външните фасади и класическия купол с част от първоначалните фрески. Повечето от вътрешните стени са разрушени, за да може пълноценно да се покажат обемните бронзови и гипсови скулптури на Марини. Повлияни от етруското и древноримското изкуство, германската готическа скулптура, творбите на Артуро Мартини, работите му въздействат със своята плътност, грапава, даже ръбеста повърхност и концептуална извисеност.  Музеят е разделен на четири нива в рамките на като цяло отв...