Пропускане към основното съдържание

Екзистенциалният поглед към човека в картините на Станислав Памукчиев (изложбите на 2023)

С проекта „Преминаване – траектории във времето“ художникът Станислав Памукчиев отбелязва своята 70-годишнина. Той е реализиран през април 2023 г. успоредно в залите на две столични галерии от куратора проф. д-р Петър Цанев. В експозициите са събрани нови и емблематични работи от 45-годишната практика на художника. Те позволяват на зрителите да видят неговото творческо развитие, преформатирането на художествения му стил, развитието на креативните му търсения и да се насладят на силния емоционален  и духовен заряд на платната и обектите.

Изложбата „Депо 80“ е представена между 5 и 21 април 2023 г. в пространство на частната галерия „Арте“ и служи по-скоро като психологически резервоар, по думите на художника, защото показаните картини са рисувани през 80-те години на 20 век. Основната тема е тази за човека в неговото притихнало всекидневие, взаимодействието му с болезнената социална среда –  семейството, общуването с децата, с природата. Изобразените персонажи, оголени в своето физическо и духовно присъствие, изглеждат самотни, несретни, раними, но и одухотворени, невинни. Доминират тъмните, наситени цветове – черно, сиво, синьо, зелено, керемидено. Драматичните като интензитет портрети са обагрени с ярки, контрастни тонове. 

Мащабната изложба „Паралелни светове“ е наредена между 3 и 28 април 2023 г. в залите на първия етаж на галерията на Съюза на българските художници на ул. „Шипка“№6 и отразява настоящите търсения на Станислав Памукчиев. Паралелът между двете изложби освен времеви е и стилистичен. Образността в картините от преди 40 години се разпада, изчезва или смислово се превръща в знак в новите платна. Гамата се изчиства, освобождава от излишната колоритност и остават единствено основните цветове (бяло, черно, сиво, охра). Формират се нови линии на емоционална оценка, които разкриват вглъбеност, меланхоличност, но и ярко индивидуално присъствие.

Образите са измъчени, носещи съзнание за самота, екзистенциална тъга, тленност. Но и адаптират в себе си усещането за предстоящото извисяване на човека. Интересно пластично решение е платната да бъдат оставени свободни, без рамки, изложени в близост до окото на зрителя. Така изпъква тяхното философско звучене, закодирано в монохромната им абстрактност. Релефността на фактурата отразява собствената линия на движение на боята, която като че ли конструира свои пространства на вглъбеност и апатия

Концептуалността на изложбата се допълва и от инсталациите „Проходи“ (мащабни, подобни на фунии обекти) и „Междинни полета – стълбата“ (метални стъпала, реещи се във въздуха и отправящи към неизвестно обиталище). 

Усещането за трансцеденталност носят видеоинсталациите „Думи във времето“ (селекция от цитати на руския антрополог Николай Бердяев, които светлинно изтичат върху пода на галерията) и „Междинни полета – кула убежище“ (обемни форми, чието ритмично завъртане сякаш е в унисон с външното, земно завъртане, но и с вътрешното трептене у човека), звуковата инсталация „Процесия на звука“ (осем часова модерна композиция, създадена специално от композитора Асен Аврамов).

И двете изложби отразяват по интересен начин творчеството на Станислав Памукчиев и разкриват пред аудиторията неговите творчески позиции – използването на разнообразни материали (боя, платно, плат, метал, пепел, звук, образ) като средства за естетическо и социално-психологическо въздействие, като механизъм за себепознание и за себеразкриване. Както и представят дълбокия хуманен патос на художника, който превръща човека, в неговата битност, но и екзистенциалност, в централен обект на своите работи. 

Функцията на изкуството не е толкова да бъде визуално забавление или социополитическа прокламация, колкото да бъде цялостно духовно изживяване. А художникът, според Станислав Памукчиев, не е обречен на материя, а на творческа екзалтация.

Станислав Памукчиев е роден през 1953 г. в София. Завършва специалност „Стенопис“ в Националната художествена академия, където сега е професор. Има повече от 80 самостоятелни изложби в България, Белгия, Сърбия, Австрия, Германия, Нидерландия, Унгария, Румъния, Швеция, САЩ, Франция, Северна Македония. Носител е на 12 национални и международни награди, сред които орден „Кирил и Методий“ – първа степен през 2016 г., Национална награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ през 2015 г., Национална награда за живопис „Захари Зограф“ през 2004 г. и др.



Коментари

Всичко за мен

Моята снимка
Мария Попова
Мария Попова е журналист, доктор на науките, доцент по „Теория на журналистиката и медиите“ и "Арт журналистика" във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Завършва хуманитарен профил в 22 СОУ „Г. С. Раковски“ и магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е като журналист в БНР, в. „Култура”, в. „К“, сп. "Мениджър". Ръководител е на магистърска програма „Лайфстайл журналистика” и на профил „Култура” в специалност „Журналистика“. Автор е книгите "Аудитория и журналистика" (2023), "Медийният човек" (2019) „Виртуалният човек” (2005, 2012, 2021), „Въведение в журналистическата теория” (2012, 2021) и „Теоретични аспекти на медиите“ (2014). Съавтор е на книгите „Реформи и социална промяна“ (2016), „Медиите в Европа” (2012), „Дигиталните медии” (2012), „Думите на медийния преход” (2010), „Журналистическите професии. Статут и динамика в България“ (2010-2011). Съредактор е на сборниците „Журналисти по теория, журналисти на практика” (2007-2021).

Популярни публикации от този блог

Анжело Красини и неговите накити, преродени в картини (изложбите на 2023 г.)

Оригинално съчетаване между искрящата релефност на истински бижута и двуизмерната колоритност на живописни дамски портрети пресъздава българският художник ювелир Анжело Красини в изложбата „Преродени", която  бе представена през май 2023 г. в столичната галерия „Арте“. С творбите си художникът пресъздава за нов живот красивите и сякаш застинали във времето женски лица от античните „Фаюмски портрети“, като ги допълва с истински накити, напомнящи за автентичните образи.  Оригиналните „Фаюмски портрети“ са живописни портрети на хора, намерени прикрепени към техните мумии в района на оазиса Фаюм, Египет. Портретите са датирани към периода  I - IV  век и представляват еволюция в древноегипетското изкуство, повлияно от елинистичната живопис от времето на Птоломеите и реалистичния римски портрет от времето на римското управление на Египет. Известни са около 900 подобни изображения в света. Те са сред първите примери за кавалетен портрет. За тяхното изработване са използвани...

Какво искат (и могат да получат) жените - портрет на модерната жена в книгата на Ориана Фалачи

  В книгата „ Ако се родиш жена” (изд ателство  Ciela”, 2023)  на италианската журналистика и писателка Ориана Фалачи   са включени  20  нейни  статии и интервюта, направени за  италианското списание „ L’Europeo “  в периода между 1955 и1974 г.  Сред интервюираните дами личат имената на водещи за времето си политици като израелския министър-председател Голда Меир, индийския министър-председател Индира Ганди, дизайнерки като Коко Шанел и  Мери Куант (която налага модата на миниполата), интелектуалки като американската писателка и художничка Кейт Милет, част от движението за равноправие на жените, модни икони като Жаклин Кенеди, руската балерина Мая Плисецкая, италианските певици и актриси Мили Монти, Елза Мартинели, Мини Мацини, шведската актриса Ингрид Тулин и др.   Това  е книга за другата Фалачи  –  онази, която не пише за война, не интервюира водещи политици, не дразни ислямски лидери, не се бунтува и гневи. Е...

Утопията на постхуманизма

„Атлантически експрес“ (2022, изд. „Колибри“) на Георги Тенев е сложен и многопластов роман, в който се поставят важните въпроси за границите на съзнанието и човешката душа, за същността на личността и свободата  ѝ да формира множествена идентичност.  В текста успоредно се наслагват две сюжетни линии. Първата е антиутопичната история за пътуването на   журналист а  Радо в атлантически експрес  в опит да намери спасение в нов, по-добър свят след разпадането на европейските държави, които драматично изчезват сред пламъците на войните между изтока и запада, исляма и християнството, агресивната бруталност на първичността и неспособността на културните цивилизации да защитят човешките норми. Във въображаемото, но реалистично звучащо пространство на романа, европейските общества са пожертвани от жадните за власт и свръхпроизводство политически и икономически елити, които с лекота извършват безогледни престъпления – изчерпват природните ресурси, заграбват национал...