Пропускане към основното съдържание

Екзистенциалният поглед към човека в картините на Станислав Памукчиев (изложбите на 2023)

С проекта „Преминаване – траектории във времето“ художникът Станислав Памукчиев отбелязва своята 70-годишнина. Той е реализиран през април 2023 г. успоредно в залите на две столични галерии от куратора проф. д-р Петър Цанев. В експозициите са събрани нови и емблематични работи от 45-годишната практика на художника. Те позволяват на зрителите да видят неговото творческо развитие, преформатирането на художествения му стил, развитието на креативните му търсения и да се насладят на силния емоционален  и духовен заряд на платната и обектите.

Изложбата „Депо 80“ е представена между 5 и 21 април 2023 г. в пространство на частната галерия „Арте“ и служи по-скоро като психологически резервоар, по думите на художника, защото показаните картини са рисувани през 80-те години на 20 век. Основната тема е тази за човека в неговото притихнало всекидневие, взаимодействието му с болезнената социална среда –  семейството, общуването с децата, с природата. Изобразените персонажи, оголени в своето физическо и духовно присъствие, изглеждат самотни, несретни, раними, но и одухотворени, невинни. Доминират тъмните, наситени цветове – черно, сиво, синьо, зелено, керемидено. Драматичните като интензитет портрети са обагрени с ярки, контрастни тонове. 

Мащабната изложба „Паралелни светове“ е наредена между 3 и 28 април 2023 г. в залите на първия етаж на галерията на Съюза на българските художници на ул. „Шипка“№6 и отразява настоящите търсения на Станислав Памукчиев. Паралелът между двете изложби освен времеви е и стилистичен. Образността в картините от преди 40 години се разпада, изчезва или смислово се превръща в знак в новите платна. Гамата се изчиства, освобождава от излишната колоритност и остават единствено основните цветове (бяло, черно, сиво, охра). Формират се нови линии на емоционална оценка, които разкриват вглъбеност, меланхоличност, но и ярко индивидуално присъствие.

Образите са измъчени, носещи съзнание за самота, екзистенциална тъга, тленност. Но и адаптират в себе си усещането за предстоящото извисяване на човека. Интересно пластично решение е платната да бъдат оставени свободни, без рамки, изложени в близост до окото на зрителя. Така изпъква тяхното философско звучене, закодирано в монохромната им абстрактност. Релефността на фактурата отразява собствената линия на движение на боята, която като че ли конструира свои пространства на вглъбеност и апатия

Концептуалността на изложбата се допълва и от инсталациите „Проходи“ (мащабни, подобни на фунии обекти) и „Междинни полета – стълбата“ (метални стъпала, реещи се във въздуха и отправящи към неизвестно обиталище). 

Усещането за трансцеденталност носят видеоинсталациите „Думи във времето“ (селекция от цитати на руския антрополог Николай Бердяев, които светлинно изтичат върху пода на галерията) и „Междинни полета – кула убежище“ (обемни форми, чието ритмично завъртане сякаш е в унисон с външното, земно завъртане, но и с вътрешното трептене у човека), звуковата инсталация „Процесия на звука“ (осем часова модерна композиция, създадена специално от композитора Асен Аврамов).

И двете изложби отразяват по интересен начин творчеството на Станислав Памукчиев и разкриват пред аудиторията неговите творчески позиции – използването на разнообразни материали (боя, платно, плат, метал, пепел, звук, образ) като средства за естетическо и социално-психологическо въздействие, като механизъм за себепознание и за себеразкриване. Както и представят дълбокия хуманен патос на художника, който превръща човека, в неговата битност, но и екзистенциалност, в централен обект на своите работи. 

Функцията на изкуството не е толкова да бъде визуално забавление или социополитическа прокламация, колкото да бъде цялостно духовно изживяване. А художникът, според Станислав Памукчиев, не е обречен на материя, а на творческа екзалтация.

Станислав Памукчиев е роден през 1953 г. в София. Завършва специалност „Стенопис“ в Националната художествена академия, където сега е професор. Има повече от 80 самостоятелни изложби в България, Белгия, Сърбия, Австрия, Германия, Нидерландия, Унгария, Румъния, Швеция, САЩ, Франция, Северна Македония. Носител е на 12 национални и международни награди, сред които орден „Кирил и Методий“ – първа степен през 2016 г., Национална награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ през 2015 г., Национална награда за живопис „Захари Зограф“ през 2004 г. и др.



Коментари

Всичко за мен

Моята снимка
Мария Попова
Мария Попова е журналист, доктор на науките, доцент по „Теория на журналистиката и медиите“ и "Арт журналистика" във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Завършва хуманитарен профил в 22 СОУ „Г. С. Раковски“ и магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е като журналист в БНР, в. „Култура”, в. „К“, сп. "Мениджър". Ръководител е на магистърска програма „Лайфстайл журналистика” и на профил „Култура” в специалност „Журналистика“. Автор е книгите "Аудитория и журналистика" (2023), "Медийният човек" (2019) „Виртуалният човек” (2005, 2012, 2021), „Въведение в журналистическата теория” (2012, 2021) и „Теоретични аспекти на медиите“ (2014). Съавтор е на книгите „Реформи и социална промяна“ (2016), „Медиите в Европа” (2012), „Дигиталните медии” (2012), „Думите на медийния преход” (2010), „Журналистическите професии. Статут и динамика в България“ (2010-2011). Съредактор е на сборниците „Журналисти по теория, журналисти на практика” (2007-2021).

Популярни публикации от този блог

Анжело Красини и неговите накити, преродени в картини (изложбите на 2023 г.)

Оригинално съчетаване между искрящата релефност на истински бижута и двуизмерната колоритност на живописни дамски портрети пресъздава българският художник ювелир Анжело Красини в изложбата „Преродени", която  бе представена през май 2023 г. в столичната галерия „Арте“. С творбите си художникът пресъздава за нов живот красивите и сякаш застинали във времето женски лица от античните „Фаюмски портрети“, като ги допълва с истински накити, напомнящи за автентичните образи.  Оригиналните „Фаюмски портрети“ са живописни портрети на хора, намерени прикрепени към техните мумии в района на оазиса Фаюм, Египет. Портретите са датирани към периода  I - IV  век и представляват еволюция в древноегипетското изкуство, повлияно от елинистичната живопис от времето на Птоломеите и реалистичния римски портрет от времето на римското управление на Египет. Известни са около 900 подобни изображения в света. Те са сред първите примери за кавалетен портрет. За тяхното изработване са използвани...

Какво искат (и могат да получат) жените - портрет на модерната жена в книгата на Ориана Фалачи

  В книгата „ Ако се родиш жена” (изд ателство  Ciela”, 2023)  на италианската журналистика и писателка Ориана Фалачи   са включени  20  нейни  статии и интервюта, направени за  италианското списание „ L’Europeo “  в периода между 1955 и1974 г.  Сред интервюираните дами личат имената на водещи за времето си политици като израелския министър-председател Голда Меир, индийския министър-председател Индира Ганди, дизайнерки като Коко Шанел и  Мери Куант (която налага модата на миниполата), интелектуалки като американската писателка и художничка Кейт Милет, част от движението за равноправие на жените, модни икони като Жаклин Кенеди, руската балерина Мая Плисецкая, италианските певици и актриси Мили Монти, Елза Мартинели, Мини Мацини, шведската актриса Ингрид Тулин и др.   Това  е книга за другата Фалачи  –  онази, която не пише за война, не интервюира водещи политици, не дразни ислямски лидери, не се бунтува и гневи. Е...

Преходът като социален проект

Светлозар Кирилов “Полша в лабиринта на прехода”, Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, София, 2006 Макар в България все още да съществува разногласие относно достигането или не до края на прехода, през който преминават страните от бившия социалистически блок, неговото опознаване представлява безспорен интерес за изследователи от различни направления. Считаният за един от най-успешни преходи – този на Полша, е в центъра на анализа на Светлозар Кирилов. Книгата му “Полша в лабиринта на прехода” поставя две важни насоки за наблюдение – какви са причините за по-бързото реализиране на социалните и икономически реформи в страните от Централна Европа в сравнение с тези от Източна Европа и същевременно какви са особеностите на социалната трансформация през призмата на полския опит. В случая преминаването на обществата от една политическа и икономическа система към друга е уникално поради едновременното и интензивно съчетаване на икономическите и политическите промени, които имат по-с...