Екзистенциалният поглед към човека в картините на Станислав Памукчиев (изложбите на 2023)

С проекта „Преминаване – траектории във времето“ художникът Станислав Памукчиев отбелязва своята 70-годишнина. Той е реализиран през април 2023 г. успоредно в залите на две столични галерии от куратора проф. д-р Петър Цанев. В експозициите са събрани нови и емблематични работи от 45-годишната практика на художника. Те позволяват на зрителите да видят неговото творческо развитие, преформатирането на художествения му стил, развитието на креативните му търсения и да се насладят на силния емоционален  и духовен заряд на платната и обектите.

Изложбата „Депо 80“ е представена между 5 и 21 април 2023 г. в пространство на частната галерия „Арте“ и служи по-скоро като психологически резервоар, по думите на художника, защото показаните картини са рисувани през 80-те години на 20 век. Основната тема е тази за човека в неговото притихнало всекидневие, взаимодействието му с болезнената социална среда –  семейството, общуването с децата, с природата. Изобразените персонажи, оголени в своето физическо и духовно присъствие, изглеждат самотни, несретни, раними, но и одухотворени, невинни. Доминират тъмните, наситени цветове – черно, сиво, синьо, зелено, керемидено. Драматичните като интензитет портрети са обагрени с ярки, контрастни тонове. 

Мащабната изложба „Паралелни светове“ е наредена между 3 и 28 април 2023 г. в залите на първия етаж на галерията на Съюза на българските художници на ул. „Шипка“№6 и отразява настоящите търсения на Станислав Памукчиев. Паралелът между двете изложби освен времеви е и стилистичен. Образността в картините от преди 40 години се разпада, изчезва или смислово се превръща в знак в новите платна. Гамата се изчиства, освобождава от излишната колоритност и остават единствено основните цветове (бяло, черно, сиво, охра). Формират се нови линии на емоционална оценка, които разкриват вглъбеност, меланхоличност, но и ярко индивидуално присъствие.

Образите са измъчени, носещи съзнание за самота, екзистенциална тъга, тленност. Но и адаптират в себе си усещането за предстоящото извисяване на човека. Интересно пластично решение е платната да бъдат оставени свободни, без рамки, изложени в близост до окото на зрителя. Така изпъква тяхното философско звучене, закодирано в монохромната им абстрактност. Релефността на фактурата отразява собствената линия на движение на боята, която като че ли конструира свои пространства на вглъбеност и апатия. 

Концептуалността на изложбата се допълва и от инсталациите „Проходи“ (мащабни, подобни на фунии обекти) и „Междинни полета – стълбата“ (метални стъпала, реещи се във въздуха и отправящи към неизвестно обиталище). 

Усещането за трансцеденталност носят видеоинсталациите „Думи във времето“ (селекция от цитати на руския антрополог Николай Бердяев, които светлинно изтичат върху пода на галерията) и „Междинни полета – кула убежище“ (обемни форми, чието ритмично завъртане сякаш е в унисон с външното, земно завъртане, но и с вътрешното трептене у човека), звуковата инсталация „Процесия на звука“ (осем часова модерна композиция, създадена специално от композитора Асен Аврамов).

И двете изложби отразяват по интересен начин творчеството на Станислав Памукчиев и разкриват пред аудиторията неговите творчески позиции – използването на разнообразни материали (боя, платно, плат, метал, пепел, звук, образ) като средства за естетическо и социално-психологическо въздействие, като механизъм за себепознание и за себеразкриване. Както и представят дълбокия хуманен патос на художника, който превръща човека, в неговата битност, но и екзистенциалност, в централен обект на своите работи. 

Функцията на изкуството не е толкова да бъде визуално забавление или социополитическа прокламация, колкото да бъде цялостно духовно изживяване. А художникът, според Станислав Памукчиев, не е обречен на материя, а на творческа екзалтация.

Станислав Памукчиев е роден през 1953 г. в София. Завършва специалност „Стенопис“ в Националната художествена академия, където сега е професор. Има повече от 80 самостоятелни изложби в България, Белгия, Сърбия, Австрия, Германия, Нидерландия, Унгария, Румъния, Швеция, САЩ, Франция, Северна Македония. Носител е на 12 национални и международни награди, сред които орден „Кирил и Методий“ – първа степен през 2016 г., Национална награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ през 2015 г., Национална награда за живопис „Захари Зограф“ през 2004 г. и др.