Пропускане към основното съдържание

Истории за доброто и вдъхновението

Ако можехте да разкажете една история, за кого щеше да бъде? Аз бих отговорила навярно за някой добър човек. Книгата на Даниел Пенев „Хората, които променят България” (2022, изд. AMG Publishing) разказва за 41 талантливи и успешни българи, които работят, живеят, творят и помагат на хората в България. Новините ни приучават да търсим нещастието, болката, трагедията в света около нас. Те ни убеждават, че българите са бедни, изостанали, отритнати, недоволни, че са най-нещастната нация в света. Но новините все по-рядко съумяват да се вгледат в образ на съвременния българин, който иска да подобри средата около себе си. Заради самия себе си и заради всички нас, които нямаме волята или куража да повярваме, че промяната е възможна.

В кратките потрети, които Даниел Пенев внимателно и детайлно изгражда, се откроява образът на хората, готови да действат, а не да се оплакват. Макар да са включени някои биографични данни, акцентът е поставен върху подвига, който неговите герои извършват в полза на семейството или общността. Всеки от наблюдаваните професионалисти е подчинен на несломимата си вяра, че е полезен и активно участва в промяната на действителността. Подобно на журналиста от bTV  Кристина Газиева, която споделя, че стреми да разказва историите, които наистина си заслужават. Защото хората са гладни за вдъхновяващи историиимат нужда да вярват в чудо, да вярват в спасението. 

Много от представените в книгата истории са тези за личния и професионален успех. Когато воден от увереността в себе си и собствените си качества, в споделеността на трудноститес добрия екипот надеждата, съпричасността и усиления труд, се оказваш готов  да опитваш нови неща. Независимо от притеснението, че може да сбъркаш, а може би и именно заради него. И когато осъзнаваш, че от изключително значение са стабилната фирмена култура, възможността хората да работят с удоволствие, а не само заради заплащането си. Както правят предприемачите Свилен и Константин Рангелови, създатели на печелившата компания Dronamics, които споделят: „Ако още 10 души се вдъхновят от това, което правим, и променят средата положително, ще се получи ефектът на снежната топка и хората ще повярват, че всъщност в България може да бъде по-добре, че не ни е виновен някой друг и че е въпрос на усилие от страна на всеки от нас.

Друга част от историите в книгата са тези, които описват осъществяването на важни социални и доброволчески каузи. Когато решаващи са качества като позитивизъм, търпение и толерантност един към друг. Например актьорът и продуцент Алекс Алексиев се включва активно в подпомагането на украинските бежанци, защото, по неговите думи е важно да споделяме доброто, за да запалваме страстта у другите хора.

Много от героите в книгата са обединени от позицията, че промяната, от която всички ние, като общество, се нуждаем, е въпрос на личен избор и персонално израстване. Подобно на автора на подкаст Георги Ненов, който застава зад личния пример. Или  Славена Христова, създател нафондация „Живот със синдрома на Даун”, която твърди: Един човек може да е двигателят за промяна в обществото.

Но социалната трансформация може да се окаже резултат и от цялостна промяна в ценностите, от формирането на национална цел, около която да се обединят българите. Актьорът и режисьор Камен Донев разяснява, че за да стане в България по-хубаво, трябва много смелост, борба и най-вече морал.

Книгата на Даниел Пенев „Хората, които променят България“ е написана увлекателно, емоционално и въздействащо. Примерът на представените българи, които имат добри идеи и смелостта да ги осъществят, е заразителен и просветляващ. Те са лидерите, от които се нуждае страната ни, за да може да разкрие своя потенциал. По думите на Махатма Ганди: „Ако искаш светът да се промени – самият ти стани промяната“. А твоята промяна може да докосне някой друг, който също да започне да се променя, както разказва графичният дизайнер Биляна Савова, и това да донесе промяна у всички хора. Защото „светът, това сме ние.

 

Вариант на статията е публикуван в сп. "Мениджър", бр. 1/23

Коментари

Всичко за мен

Моята снимка
Мария Попова
Мария Попова е журналист, доктор на науките, доцент по „Теория на журналистиката и медиите“ и "Арт журналистика" във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Завършва хуманитарен профил в 22 СОУ „Г. С. Раковски“ и магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е като журналист в БНР, в. „Култура”, в. „К“, сп. "Мениджър". Ръководител е на магистърска програма „Лайфстайл журналистика” и на профил „Култура” в специалност „Журналистика“. Автор е книгите "Аудитория и журналистика" (2023), "Медийният човек" (2019) „Виртуалният човек” (2005, 2012, 2021), „Въведение в журналистическата теория” (2012, 2021) и „Теоретични аспекти на медиите“ (2014). Съавтор е на книгите „Реформи и социална промяна“ (2016), „Медиите в Европа” (2012), „Дигиталните медии” (2012), „Думите на медийния преход” (2010), „Журналистическите професии. Статут и динамика в България“ (2010-2011). Съредактор е на сборниците „Журналисти по теория, журналисти на практика” (2007-2021).

Популярни публикации от този блог

Анжело Красини и неговите накити, преродени в картини (изложбите на 2023 г.)

Оригинално съчетаване между искрящата релефност на истински бижута и двуизмерната колоритност на живописни дамски портрети пресъздава българският художник ювелир Анжело Красини в изложбата „Преродени", която  бе представена през май 2023 г. в столичната галерия „Арте“. С творбите си художникът пресъздава за нов живот красивите и сякаш застинали във времето женски лица от античните „Фаюмски портрети“, като ги допълва с истински накити, напомнящи за автентичните образи.  Оригиналните „Фаюмски портрети“ са живописни портрети на хора, намерени прикрепени към техните мумии в района на оазиса Фаюм, Египет. Портретите са датирани към периода  I - IV  век и представляват еволюция в древноегипетското изкуство, повлияно от елинистичната живопис от времето на Птоломеите и реалистичния римски портрет от времето на римското управление на Египет. Известни са около 900 подобни изображения в света. Те са сред първите примери за кавалетен портрет. За тяхното изработване са използвани...

Какво искат (и могат да получат) жените - портрет на модерната жена в книгата на Ориана Фалачи

  В книгата „ Ако се родиш жена” (изд ателство  Ciela”, 2023)  на италианската журналистика и писателка Ориана Фалачи   са включени  20  нейни  статии и интервюта, направени за  италианското списание „ L’Europeo “  в периода между 1955 и1974 г.  Сред интервюираните дами личат имената на водещи за времето си политици като израелския министър-председател Голда Меир, индийския министър-председател Индира Ганди, дизайнерки като Коко Шанел и  Мери Куант (която налага модата на миниполата), интелектуалки като американската писателка и художничка Кейт Милет, част от движението за равноправие на жените, модни икони като Жаклин Кенеди, руската балерина Мая Плисецкая, италианските певици и актриси Мили Монти, Елза Мартинели, Мини Мацини, шведската актриса Ингрид Тулин и др.   Това  е книга за другата Фалачи  –  онази, която не пише за война, не интервюира водещи политици, не дразни ислямски лидери, не се бунтува и гневи. Е...

Утопията на постхуманизма

„Атлантически експрес“ (2022, изд. „Колибри“) на Георги Тенев е сложен и многопластов роман, в който се поставят важните въпроси за границите на съзнанието и човешката душа, за същността на личността и свободата  ѝ да формира множествена идентичност.  В текста успоредно се наслагват две сюжетни линии. Първата е антиутопичната история за пътуването на   журналист а  Радо в атлантически експрес  в опит да намери спасение в нов, по-добър свят след разпадането на европейските държави, които драматично изчезват сред пламъците на войните между изтока и запада, исляма и християнството, агресивната бруталност на първичността и неспособността на културните цивилизации да защитят човешките норми. Във въображаемото, но реалистично звучащо пространство на романа, европейските общества са пожертвани от жадните за власт и свръхпроизводство политически и икономически елити, които с лекота извършват безогледни престъпления – изчерпват природните ресурси, заграбват национал...