Зад завесата на надеждата понякога има само нещастие – новият роман за детектива Корморан Страйк

„Отприщен гроб“ на Робърт Галбрейт (2023, изд. „Colibri”, превод Надя Баева, стр. 1016) – седмият роман от поредицата за детектив Корморан Страйк,  впечатлява с две неща. Първото е с отново обемния си текст (над хиляда страници), а второто – със засукания сюжет, из чийто перипетии двамата основни герои – детективите Корморан Страйк и Робин Елакот едва намират изход. 

Признавам, че когато преди девет години за първи път се зачетох в „Зовът на кукувицата” – първият роман от поредицата, бях със силни предубеждения. Тогава бързо се разбра, че зад мъжкото име стои популярната британска писателка Дж. К. Роулинг, която бе предпочела да „дебютира” на сцената на криминалната литература под псевдоним, за да избяга от славата си на създателката на Хари Потър. За мен Хари Потър е по-скоро масовокултурен, отколкото чисто литературен феномен, защото и досега не съм прочела нито един от романите, но за сметка на това съм гледала всичките филми. И въпреки че не съм типичната като възраст и интереси целева аудитория на фантастичната история за младия магьосник, харесвам филмите, оригиналността на сюжетите и героите, умелото вплитане на британските фолклорни и културни традиции в една нова, модерна като послания форма. Така креативността на писателката и използването на непреходни ценностни модели и послания създават забележителна художествена конструкция. 
Затова успехът на Роулинг зад името Галбрейт бе очакван и, както се оказа, напълно заслужен. Още в началото открих две много важни за мен представи. Първата е, че това са едни добре написани романи – със стабилна композиция, ясен диалог, неочаквани обрати, умела интерпретация на емоции и усещания, които обаче следват тънката червена линия, обгръщаща в цялост повествованието. Това са текстове, написани според много от правилата на криминалните романи. Ако ви е любопитно, препоръчвам да обгърнете страниците на „Мозайка от убийства” на Антъни Хоровиц, в които авторът „разкрива” много от жалоните на този популярен, но и доста труден жанр. Например в криминалните романи задължително има проницателен, симпатичен, но и доста странен на вид или като поведение детектив. Ако при Агата Кристи това е елегантният, но педантичен Поаро, който се гордее с големите си лъскави мустаци и белгийския си произход, то при Галбрейт това е умният, непоколебим, но и безпардонен Страйк, който носи протеза (тъй като е загубил част от крака си по време на военна мисия) и който страда заради ранно починалата си майка-наркоманка и отсъстващия баща-рок звезда. 

Криминалните романи залагат и на друг любим похват – драматичния конфликт между добрия детектив и неговия зъл и властен противник, който често толкова прилича на него, че може да бъде определен като своеобразно алтер его. Така ако в романите на Артър Конан Дойл изкусният, но и меланхоличен Шерлок Холмс се налага да се разправя с диаболичния Мориарти, то в романите на Галбрейт наивният и добродушен Страйк се сблъсква с маниакалната, обсесивно-параноична бивша приятелка Шарлот Кембъл, която отказва да признае края на връзката им и го изнудва със заплахите си за самоубийство и публичен скандал. И не на последно място – любим драматургичен модел е представянето на невъзможната любов. В това отношение Агата Кристи е изключителен майстор, при все че в нейните романи любовните трели прелитат между второстепенните герои (Поаро е галантен, но остава непоколебимо дистанциран). Сходно разиграване представя и Галбрейт, който в продължение на седем романи и навярно пет-шест хиляди страници оставя очакваната любовна история между Корморан и Робин с все още отворен финал.

Втората представа, която си създадох покрай романите на Галбрейт, беше начинът, по който си визуализирам Страйк. Увлекателната поредица бързо бе филмирана от филмовата компания „Brontë Film & TV” и сериалът „Страйк” е също толкова харесван, колкото и романите. Популярността дойде не само заради добрата кинематография, но и заради чудесната и плътна игра на двама водещи актьори – Том Бърк и Холидей Грейнджър. И ако в книгите Галбрейт описва Страйк като висок, мургав, силно къдрокос нервак, то за мен, а навярно и за много от другите читатели, образът на Страйк пасва в много по-голяма степен на едрия, красив, чаровен, тъмнокос и синеок Бърк. И независимо че като повечето почитатели на Галбрейт, аз първо прочитам романите, а после гледам филмите, мога да потвърдя, че филмовата адаптация само усилва ефекта на книгите, а не го замъглява. А и позволява визията да допълва текста, екранната пластичност да изяснява сюжетната дълбочина.   
Не може да се отрече, че романите от поредицата на Галбрейт са изключително разнообразни като сюжети. Наистина в повечето от тях се засягат теми от областта на висшето общество, на художествения елит или се търси контрапункт между тях и социалните низини на съвременното британско общество. В това отношение биографичните данни на главния герой (майка хипарка и наркоманка, бивш военен, незаконородено дете на богат баща рок звезда, бивша приятелка модна икона) се оказват добри маркери за лесното преминава през различните социални прослойки и професионални кръгове. Професията на частния детектив пък позволява от една страна воденето на собствено професионално разследване, успоредно или в противоречие с полицейското, а от друга – скришното наблюдение, ненатрапчивото присъствие на различни места, умението да се гледа, но и да се вижда през наглед противоречащи си улики, объркани, уличаващи действия, скрити помисли и хладнокръвни злодейства. 

„Отприщен гроб” е доста зловещ и на моменти плашещ роман. Наглед историята започва традиционно – Корморан Страйк е нает от притеснен баща, чийто син аутист се оказва впримчен от религиозна секта, които използват зависимостта му, за да го кара да им прехвърля богатството си. Сектата има висока популярност сред британското общество, особено сред знаменитостите, защото проповядва благотворителност и хуманност, религиозен синкретизъм (смесване на различни религиозни виждания), а религиозният й лидер е убедителен и чаровен. Хората, които търсят надежда в тази наглед добра идея, обаче, остават завинаги разочаровани, използвани и белязани със страдание и страх. Защото зад фасадата на взаимопомощ и благодат се крият финансови измами, убийства, садизъм, сексуални извращения, унизително третиране, физическо и психическо насилие. И всичко това гарнирано с религиозен окултизъм и необясними паранормални явления. В крайна сметка партньорката на Страйк – Робин Елакот е принудена да се внедри под прикритие в сектата, търсейки начин да измъкне загубения син на клиента им. И въпреки изключителните й разкрития, времето на изолация и преживяваният тормоз почти й струват крехко изграденото й психическо равновесие. А Страйк трябва да се опита да я защити, като едновременно с това се бори с призраците от миналото си. Част от тях са свързани със спомените за обърканата си майка, която е вкарала него и сестра му в предишна секта, помещавала се на същото място. А другите са докарани от бившата му приятелка Шарлот, която продължава да го тормози с безкрайните си обвинения и вменена вина. 
Въпреки значителния си обем и наглед тривиалния сюжет, „Отприщен гроб” е завладяваща книга, в която основният наратив претърпява неочаквани обрати, диалогът е динамичен, героите (даже и тези, които са само щрихирани) разкриват поведенческия си потенциал, а усещането за мистицизъм и свръхестествено (част от познатия арсенал на Дж. К. Роулинг) са използвани цялостно и пълноценно. Това, което стимулира активното четене, обаче, е цялостният съспенс, който изгражда ритъма на текста. В интервюто си с италианската журналистика Ориана Фалача известният британски режисьор Алфред Хичкок определя съспенса като „напрежение със затаен дъх”. Именно това притаено напрежение, което изниква отново и отново при всяка обърната страница, стимулира интереса на многобройните читатели на книгите на Галбрейт и спомага издаването на нови романи почти всяка следваща година.Важно е да се обясни и оригиналното (макар и наглед странно) заглавие на книгата. То е препратка към част от стихотворението на британския поет и драматург Дилън Томас: „Когато като гроб отприщен времето застигне те…”. Но още едно литературно произведение играе значима роля в романа – мистичната „Идзин” (или „Книга на промените”) – един от най-старите китайски текстове, който е използван като наръчник за гадаене. Нейни текстове не само служат като епитафии в началото на всяка глава, но и са предпочитано средство за влияние, използвано от една от героините. 

Британската криминална литература е със сериозни традиции и авторитет, с голяма популярност сред любителите на жанра и успехът на Робърт Галбрейт/Дж. К. Роулинг е напълно заслужен. При това от автор, който вече е извоювал огромен престиж в областта на детската литература. Опитите за изграждане на негативизъм чрез т.нар. cancel култура върху образа на Роулинг, които се забелязаха при публикуването на предишния роман от поредицата – „Мастиленочерно сърце”, в крайна сметка останаха безуспешни и показаха своята неоснователност. Умението да се пише завладяващо, да се създават плътни и автентични герои, изборът на оригинални, провокативни, но реалистични сюжети, динамизмът и пластичността на ритъма в повествованието са сред най-важните критерии, на които всеки читател залага при избора си на криминални романи. В това отношение поредицата за Корморан Страйк е добра възможност за приятно прекарване на времето, за забавление и научаване на нови факти.