Експериментираща и поетична – непознатата Магда Абазова (изложбите на 2023 г.)

100 години от рождението на художничката Магда Абазова се отбелязва от Националната галерия с юбилейна изложба. Тя е открита на 21 ноември 2023 г. в залите на „Квадрат 500” и може да бъде разгледана до 10 март 2024 г. Представени са над 100 картини от различни творчески периоди на художничката – от най-ранните й картини от край на 40-те години, през отличаваните й произведения като „Автопортрет” от 1962 г., за който получава голямата награда за живопис на Съюза на българските художници, циклите от 70-те години на 20 век „Копривщенски интериори”, „Родопски пейзажи”, до абстрактните платна от 80-те и 90-те години. 

Куратор на експозицията е изкуствоведът д-р Надежда Джакова, която си поставя за цел да представи опоетизираната реалност на Магда Абазова, да покаже художничката като лиричен герой и създател, чието творческо многообразие очертава ясни жанрови и тематични полета, но и разкрива спецификите в цветовата и стилова игра на художничката.

Въпреки че Магда Абазова е добре позната на своите колеги и високо ценена заради силния си и разпознаем авторски почерк, и умението си да работи в различни стилове, нейното творчество остава до голяма степен непознато за българската публика. Навярно една от причините е, че като творец, тя отказва да следва определените стилове на социалистическата система, в която подчиняването на догмите в рисуването и пропагандната линия са задължителни, а участието в общите социални и професионални дейности  – показател за групова и политическа принадлежност. В това отношение една интровертна по характер художничка, с безкомпромисен творчески и личен стил се оказва колкото затворена в самотата на ателието си, толкова и неразбрана, неадаптивна към драматизма на времето, през което живее и твори. 

Най-общо изложбата разкрива три концептуални линии в произведенията на Магда Абазова. Първата съдържа портрети и автопортрети, които се отличават с реалистичност, но и специфичност на рисунъка. В повечето случаи композицията акцентира върху изобразените личности, които са представени най-често замислени, вглъбени в себе си, деликатни, но и изразителни като себеприсъствие. За сметка на това фонът е изчистен, почти празен, формиращ цветови контрапункт (в меко бяло, наситено жълто или сурово червено) спрямо образа на преден план. Тоналността на лицата е нюансирана, обикновено в топлите цветове (кафяво, охра, оранжево, червено). Фактурата е гладка, линията е мека, формите са окрупнени, по детски невинни, с изпъкваща черна ограждаща линия. 

Втората насока в изложбата показва разнообразни като сюжети натюрморти, пейзажи и фигурални композиции, при които фигуративността е запазена, макар отново да се включват явни препратки към кубистична изразност с известна експресивна тоналност. При част от тях се забелязва социална тематичност (актуалните за социалистическото изкуство теми – глад в Украйна, интериори с портрет на Ленин или на Левски, войната, реквием за убитите в Ястребино), която може да бъде разчетена по заглавията и частично спрямо включените обекти. Работите обаче остава далеч от политическата плакатност и нормите на пропагандното изкуство. Темите са свободно интерпретирани, формите са разчупени, но емоционално натоварени с личен смисъл – не толкова политически или социален, колкото духовен. Това още по-отчетливо се наблюдава при натюрмортите и интериорите, които провокират със своята многопластовост – като цветови контрасти и композиционно-пространствени решения. В повечето случаи човекът напълно отсъства като обект, но човешкото е въплътено в натрупаните вещи, които се превръщат в метафорични белези за присъствие. 

За мен най-любопитна се оказа третата линия, в която са представени нейните абстрактни и полуабстрактни платна, отличаващи се с особена интимност и дързост. Неслучайно за тази част от творчеството на Магда Абазова художникът и куратор Светлин Русев казва, че преди всичко това е свят на духовно съзидание – необяснима, загадъчна и мистична, смислово и пластически конструктивна, нефигуративна и конкретна, извън словесната илюстративност. 

Абстрактността в картините на Абазова е с по-скоро биоморфна, отколкото с геометрична насоченост и носи донякъде сюрреалистичен, а не експресионистичен оттенък. Впечатляваща е наситеността, суровостта на използваните цветове – ярко жълто и червено, замъглено синьо, всепоглъщащо черно. В това екзистенциално изследване на цветовете, художничката откроява своята поетична чувствителност, деликатност, но и смелост в търсенето на собствена художествена изказност. За Абазова цветът се оказва не толкова средство за визуализация на реалистичната действителност, колкото послание само по себе си, механизъм за себеразкриване и себепознание. Навярно затова картините й продължават да изглеждат толкова провокативни, но и да бъдат затрогващи и искрени. 

Оригиналната експозиция на Националната галерия, чийто дизайн е на Светлана Мирчева, е допълнена и от представените стихове на поетите Таня Кольовска, Христо Радевски и Палми Ранчев, посветени на художничката. Изложбата е съпътствана и от издадения двуезичен каталог (на български и английски език), в който са публикувани над 109 произведения на Магда Абазова.

Художничката Магда Абазова е родена през 1923 г. в гр.София. Завършва специалност „Живопис” в Националната художествена академия в София при проф. Дечко Узунов. Работи Участва в различни изложби в България, Полша, Турция и др. Рядко прави самостоятелни изложби – до края на 80-те на 20 век има само две, през 90-те години и първото десетилетие на 21 век те вече стават над 10. Носител е различни награди като орден „Св. Св. Кирил и Методий” - I степен и орден „Св. Св. Кирил и Методий” - ІII степен, национална награда за живопис „Захари Зограф”, награда на Съюза на българските художници за цялостно творчество (1996), награда на Столична община „За ярък принос в областта на културата и изкуствата” (2003), награда „Златен век” на Министерство на културата за особен принос в развитието и в популяризирането на българската култура (2005). Работи в областта на пейзажа, натюрморта, портрета. Автор на множество композиции с абстрактната живопис, за която казва, че й дава свободата да пресъздава разнообразни състояние, настроения и преживявания. През 90-те години на 20 век се включва във фестивала „Процес-пространство”, организиран от художника и изкуствовед Димитър Грозданов, като експериментира в областта на концептуалните изкуства.