Пропускане към основното съдържание

Публикации

Анжело Красини и неговите накити, преродени в картини (изложбите на 2023 г.)

Оригинално съчетаване между искрящата релефност на истински бижута и двуизмерната колоритност на живописни дамски портрети пресъздава българският художник ювелир Анжело Красини в изложбата „Преродени", която  бе представена през май 2023 г. в столичната галерия „Арте“. С творбите си художникът пресъздава за нов живот красивите и сякаш застинали във времето женски лица от античните „Фаюмски портрети“, като ги допълва с истински накити, напомнящи за автентичните образи.  Оригиналните „Фаюмски портрети“ са живописни портрети на хора, намерени прикрепени към техните мумии в района на оазиса Фаюм, Египет. Портретите са датирани към периода  I - IV  век и представляват еволюция в древноегипетското изкуство, повлияно от елинистичната живопис от времето на Птоломеите и реалистичния римски портрет от времето на римското управление на Египет. Известни са около 900 подобни изображения в света. Те са сред първите примери за кавалетен портрет. За тяхното изработване са използвани два вида техн
Публикуване на коментар
Прочетете още
Скорошни публикации

Какво искат (и могат да получат) жените - портрет на модерната жена в книгата на Ориана Фалачи

  В книгата „ Ако се родиш жена” (изд ателство  Ciela”, 2023)  на италианската журналистика и писателка Ориана Фалачи   са включени  20  нейни  статии и интервюта, направени за  италианското списание „ L’Europeo “  в периода между 1955 и1974 г.  Сред интервюираните дами личат имената на водещи за времето си политици като израелския министър-председател Голда Меир, индийския министър-председател Индира Ганди, дизайнерки като Коко Шанел и  Мери Куант (която налага модата на миниполата), интелектуалки като американската писателка и художничка Кейт Милет, част от движението за равноправие на жените, модни икони като Жаклин Кенеди, руската балерина Мая Плисецкая, италианските певици и актриси Мили Монти, Елза Мартинели, Мини Мацини, шведската актриса Ингрид Тулин и др.   Това  е книга за другата Фалачи  –  онази, която не пише за война, не интервюира водещи политици, не дразни ислямски лидери, не се бунтува и гневи. Е, може би се ядосва малко. Това е ироничната, забавна, модерна Ориана, коя
Публикуване на коментар
Прочетете още

Утопията на постхуманизма

„Атлантически експрес“ (2022, изд. „Колибри“) на Георги Тенев е сложен и многопластов роман, в който се поставят важните въпроси за границите на съзнанието и човешката душа, за същността на личността и свободата  ѝ да формира множествена идентичност.  В текста успоредно се наслагват две сюжетни линии. Първата е антиутопичната история за пътуването на   журналист а  Радо в атлантически експрес  в опит да намери спасение в нов, по-добър свят след разпадането на европейските държави, които драматично изчезват сред пламъците на войните между изтока и запада, исляма и християнството, агресивната бруталност на първичността и неспособността на културните цивилизации да защитят човешките норми. Във въображаемото, но реалистично звучащо пространство на романа, европейските общества са пожертвани от жадните за власт и свръхпроизводство политически и икономически елити, които с лекота извършват безогледни престъпления – изчерпват природните ресурси, заграбват националните богатства, установяват ф
Публикуване на коментар
Прочетете още

Цветовете на природата в порцелановите котки на Розина Вахтмайстер

Наричат Розина Вахтмайстер „художничката на котките”, не само защото живее заобиколена от множество мъркащи създания, но и защото с майсторство и артистизъм създава пленителни порцеланови фигури на котки, в които закодира интензивния колорит, изключителната виталност и очарование на природата. Нейните котки имат многоцветни тела, извити са в най-различни пози, движат се по двойки или самостоятелно, лежерно излегнали се върху книга или в кутия, протягайки лапички или вирнали опашки, лицата им са представени в странната форма на полумесец, имат по човешки изразителни очи, носят много радост, но будят изненада и възторг. Р озина Вахтмайстер е р одена през 1939 г. във Виена,  но прекарва първите няколко години от живота си в Силезия, където баща й открива свой лекарски кабинет, а майка й, по професия архитект, отваря своя грънчарска работилница. Именно покрай нея се заражда и любовта на Розина към керамиката и изкуството. Преклонението към природата пък тръгва от дядо й, на когото помага п
Публикуване на коментар
Прочетете още

Усещане за устрем и свобода в скулптурите на Марино Марини

Музеите във Флоренция впечатляват със своите безкрайни като богатство и ценност колекции. Макар повечето от тях да показват развитието на ренесансовото изкуство, с което Италия напълно заслужено се гордее, изключително интересни са онези експозиции, които разкриват особеностите на съвременното изкуство. Разположен в бившата църква Сан Панкрацио, музеят на известния италиански скулптор Марино Марини се отличава със своята елегантност и модерно архитектурно решение. От автентичната църква са останали запазени единствено външните фасади и класическия купол с част от първоначалните фрески. Повечето от вътрешните стени са разрушени, за да може пълноценно да се покажат обемните бронзови и гипсови скулптури на Марини. Повлияни от етруското и древноримското изкуство, германската готическа скулптура, творбите на Артуро Мартини, работите му въздействат със своята плътност, грапава, даже ръбеста повърхност и концептуална извисеност.  Музеят е разделен на четири нива в рамките на като цяло отворен
Публикуване на коментар
Прочетете още

Всичко за мен

Моята снимка
Мария Попова
Мария Попова е журналист, доктор на науките, доцент по „Теория на журналистиката и медиите“ и "Арт журналистика" във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Завършва хуманитарен профил в 22 СОУ „Г. С. Раковски“ и магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е като журналист в БНР, в. „Култура”, в. „К“, сп. "Мениджър". Ръководител е на магистърска програма „Лайфстайл журналистика” и на профил „Култура” в специалност „Журналистика“. Автор е книгите "Аудитория и журналистика" (2023), "Медийният човек" (2019) „Виртуалният човек” (2005, 2012, 2021), „Въведение в журналистическата теория” (2012, 2021) и „Теоретични аспекти на медиите“ (2014). Съавтор е на книгите „Реформи и социална промяна“ (2016), „Медиите в Европа” (2012), „Дигиталните медии” (2012), „Думите на медийния преход” (2010), „Журналистическите професии. Статут и динамика в България“ (2010-2011). Съредактор е на сборниците „Журналисти по теория, журналисти на практика” (2007-2021).