Пропускане към основното съдържание

Цветовете на природата в порцелановите котки на Розина Вахтмайстер

Наричат Розина Вахтмайстер „художничката на котките”, не само защото живее заобиколена от множество мъркащи създания, но и защото с майсторство и артистизъм създава пленителни порцеланови фигури на котки, в които закодира интензивния колорит, изключителната виталност и очарование на природата. Нейните котки имат многоцветни тела, извити са в най-различни пози, движат се по двойки или самостоятелно, лежерно излегнали се върху книга или в кутия, протягайки лапички или вирнали опашки, лицата им са представени в странната форма на полумесец, имат по човешки изразителни очи, носят много радост, но будят изненада и възторг.
Розина Вахтмайстер е родена през 1939 г. във Виена, но прекарва първите няколко години от живота си в Силезия, където баща й открива свой лекарски кабинет, а майка й, по професия архитект, отваря своя грънчарска работилница. Именно покрай нея се заражда и любовта на Розина към керамиката и изкуството. Преклонението към природата пък тръгва от дядо й, на когото помага при поддържането на красивите градини, простиращи се край бреговете на езерото Атерзее. Когато навършва 14 години цялото семейство се премества да живее в Бразилия, където Розина изучава изобразително изкуство, скулптура и сценография в Училището по изящни изкуства. Любовта й с млад италиански художник я връща обратно в Европа.
Първоначално се установява в Рим и започва да продава своите картини на 
Пиаца Навона, като особено търсени се оказват нейните изображения на котки. Известно време работи за компанията за постери „Verkerke“, но накрая трайно се установява в малкото средновековно градче Капена, където създава собствен бранд Rosina Wachmeister Licensing”Световна популярност като художник постига преди повече от 20 години, когато започва да работи с голямата немска компания за луксозни артикули „ Goebel”, основана още в края на 19 век, която разпространява емблематичните й многоцветни порцеланови фигури на котки

Но Розина Вахтмайстер е автор и на запомнящи се фигури на магарета, кози, ангели. Оригиналните й дизайни са включени и в много други артикули като порцеланови вази, чаши, чинии, бижута, игри, пъзели, календари, чадъри, кутии за подаръци, калъфи за очила и за моливи, чаршафи, ключодържатели, часовници, чанти. Тя е илюстратор и на 23 книги, създател на множество рисунки и картини. 
През последните години в търговската и производствена дейност на бранда й са ангажирани двете й дъщери Габриела Мусумечи и Катерина Бизари. Внукът й – Джовани Батиста Реа пък поддържа двете арт лаборатории и магазина, където заедно с талантливата художничка изработватновите керамични творби. 
Представят и други произведения като 
градински пейки, мозайки, плочки и сервизи, които се отличават с атрактивните си форми, цветове и размери. Малката общност на Капена е силно привлечена от артистичната среда, в лабораторията често гостуват местните деца, които са обучавани да изработват собствени забавни фигури на дракони, животниили ангели, като често ползват и някои от личните инструменти на художничката. Самата Розина се е посветила на поддържането на огромната си цветна градина, която е над  30 хил. квадратни метра. В нея освен множество красиви растения, подредени с любов градински скулптури, носещи оттенъка на автентични мотиви, тя отглежда различни животни – кокошки, патици, кози, няколко магарета и разбира се доста котки. Обича да рисува и да моделира забавни, но и масивни скулптури от стоманобетон, подобна на фигурата на магарето с крила Орестe, което тежи близо един тон

Розина Вахтмайстер разказва, че ключовият елемент на нейните работи е богатият колорит. Стилът й се променя и развива всеки път, когато започне да рисува, като отразява модерните тенденции и виждания, но запазва и характерните за нея детска непринуденост, жизнерадостност и витален хумор. Произведенията на художничка имат много запалени почитатели по целия света, които с любов и желание конструират собствени колекции с отличаващите се фигури. А после с радост споделят в интернет възхищението си от оригиналността на художничката, формирайки своеобразни микрообщества от приятели и почитатели. 
Порцелановите котки на Розина са пример за това как талантът на един творец може да провокира интереса на значима аудитория. Но те показват и как уникалният личен художествен стил може да се превърне в разпознаваем дизайн и да влезе в портфолиото на голяма компания. За почитателите на Розина Вахтмайстер остава удоволствието да притежават нещо толкова крехко и същевременно провокативно като нейните фигурки, чрез които винаги да могат да усещат не само кокетната игривост на истинските котки, но и богатите като въздействие и безкрайни като интензитет цветове на природата. 



Мария Попова

Вариант на статията е публикуван в сп. "Мениджър", 4/2023
 

Коментари

Всичко за мен

Моята снимка
Мария Попова
Мария Попова е журналист, доктор на науките, доцент по „Теория на журналистиката и медиите“ и "Арт журналистика" във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Завършва хуманитарен профил в 22 СОУ „Г. С. Раковски“ и магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е като журналист в БНР, в. „Култура”, в. „К“, сп. "Мениджър". Ръководител е на магистърска програма „Лайфстайл журналистика” и на профил „Култура” в специалност „Журналистика“. Автор е книгите "Аудитория и журналистика" (2023), "Медийният човек" (2019) „Виртуалният човек” (2005, 2012, 2021), „Въведение в журналистическата теория” (2012, 2021) и „Теоретични аспекти на медиите“ (2014). Съавтор е на книгите „Реформи и социална промяна“ (2016), „Медиите в Европа” (2012), „Дигиталните медии” (2012), „Думите на медийния преход” (2010), „Журналистическите професии. Статут и динамика в България“ (2010-2011). Съредактор е на сборниците „Журналисти по теория, журналисти на практика” (2007-2021).

Популярни публикации от този блог

Анжело Красини и неговите накити, преродени в картини (изложбите на 2023 г.)

Оригинално съчетаване между искрящата релефност на истински бижута и двуизмерната колоритност на живописни дамски портрети пресъздава българският художник ювелир Анжело Красини в изложбата „Преродени", която  бе представена през май 2023 г. в столичната галерия „Арте“. С творбите си художникът пресъздава за нов живот красивите и сякаш застинали във времето женски лица от античните „Фаюмски портрети“, като ги допълва с истински накити, напомнящи за автентичните образи.  Оригиналните „Фаюмски портрети“ са живописни портрети на хора, намерени прикрепени към техните мумии в района на оазиса Фаюм, Египет. Портретите са датирани към периода  I - IV  век и представляват еволюция в древноегипетското изкуство, повлияно от елинистичната живопис от времето на Птоломеите и реалистичния римски портрет от времето на римското управление на Египет. Известни са около 900 подобни изображения в света. Те са сред първите примери за кавалетен портрет. За тяхното изработване са използвани...

Какво искат (и могат да получат) жените - портрет на модерната жена в книгата на Ориана Фалачи

  В книгата „ Ако се родиш жена” (изд ателство  Ciela”, 2023)  на италианската журналистика и писателка Ориана Фалачи   са включени  20  нейни  статии и интервюта, направени за  италианското списание „ L’Europeo “  в периода между 1955 и1974 г.  Сред интервюираните дами личат имената на водещи за времето си политици като израелския министър-председател Голда Меир, индийския министър-председател Индира Ганди, дизайнерки като Коко Шанел и  Мери Куант (която налага модата на миниполата), интелектуалки като американската писателка и художничка Кейт Милет, част от движението за равноправие на жените, модни икони като Жаклин Кенеди, руската балерина Мая Плисецкая, италианските певици и актриси Мили Монти, Елза Мартинели, Мини Мацини, шведската актриса Ингрид Тулин и др.   Това  е книга за другата Фалачи  –  онази, която не пише за война, не интервюира водещи политици, не дразни ислямски лидери, не се бунтува и гневи. Е...

Утопията на постхуманизма

„Атлантически експрес“ (2022, изд. „Колибри“) на Георги Тенев е сложен и многопластов роман, в който се поставят важните въпроси за границите на съзнанието и човешката душа, за същността на личността и свободата  ѝ да формира множествена идентичност.  В текста успоредно се наслагват две сюжетни линии. Първата е антиутопичната история за пътуването на   журналист а  Радо в атлантически експрес  в опит да намери спасение в нов, по-добър свят след разпадането на европейските държави, които драматично изчезват сред пламъците на войните между изтока и запада, исляма и християнството, агресивната бруталност на първичността и неспособността на културните цивилизации да защитят човешките норми. Във въображаемото, но реалистично звучащо пространство на романа, европейските общества са пожертвани от жадните за власт и свръхпроизводство политически и икономически елити, които с лекота извършват безогледни престъпления – изчерпват природните ресурси, заграбват национал...