Пропускане към основното съдържание

Убийства и жестокост - между съвременните Китай и Швеция


Хенинг Манкел "Човекът от Пекин", С., 2012, Колибри, превод: Васа Ганчева
 
„Човекът от Пекин” на Хенинг Манкел е оригинален роман, който целенасочено излиза от границите на типичното криминале, за да влиза в пространствата на трилъра, сагата, политическата драма. Голямото достойнство на текста е, че сюжетните линии текат последователно, а не успоредно, което позволява на читателя да възприема пълноценно различните послания и интерпретативни модели на автора. Сред предимствата на книгата са приятният стил, плътното драматургично повествование, драматичната атмосфера, богатата фактологична подготвеност и добрият усет към детайла на автора.
Наглед историята започва типично за шведската криминална литература – в далечната тиха, спокойна и до голяма степен скучна шведска провинция е извършено масово убийство – с голяма жестокост е избито почти цяло село. Полицията действа акуратно, но мудно, шведското общество е шокирано от садизма, а с разплитането на случая се заема упорита съдийка, която случайно се оказва близка с някои от жертвите. Дотук нищо извън наложения през последните години модел на шведските криминалета – героят е самотен, объркан, често аматьор, обществото така и не свиква с жестокостта на все по-изобретателните и често масови убийци, атмосферата е напрегната, но действието се разплита последователно. Като втори пласт стои картината на променящото се шведско общество, което е призвано да излезе от своята изолация, за да свикне с присъствието на чужденците, които идват от целия свят и явно все по-активно населяват студения, но подреден европейски север.
Повествованието обаче бързо се пренася през различни географски територии и времена – към тежкия живот на обикновен китайски селянин, който първоначално е отвлечен и принуден да участва в строежа на американските железопътни линии, измъчван от шведския си надзирател. След завръщането си в родината се причислява към дейността на шведски мисионери, но губи доверие в тях и жестоко си отмъщава. Линията се преплита отново със съвременния Китай, в която наследниците му са висши партийни функционери, но са забъркани в корупция и политичейски манипулации, гонейки голямата мечта за завладяването на Африка. Тук Манинг вплита и политическата критика, навярно следвайки собственото си битие като живееш в Мозамбик – страната, която се явява арена на колониализма на 21 век, при който комунистически Китай е амбициран да изнесе няколко милиона китайски селяни към безлюдните африкански територии, с което от една страна да реши нарастващия си демографски проблем, а от друга – подобно на традиционните колонизатори, да черпи евтини ресурси от чужди държави.
В крайна сметка се оказва, че визираният в заглавието „човек от Пекин” е наемен убиец, изпратен да заличи следите на престъпления, останали в далечното минало.
Но „човекът от Пекин” би могъл да се приеме и като метафора на всяко чуждо нашествие – в географското пространство, в културата, в личните норми и разбирания.

Етикети

Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Всичко за мен

Моята снимка
Мария Попова
Мария Попова е журналист, доктор на науките, доцент по „Теория на журналистиката и медиите“ и "Арт журналистика" във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Завършва хуманитарен профил в 22 СОУ „Г. С. Раковски“ и магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е като журналист в БНР, в. „Култура”, в. „К“, сп. "Мениджър". Ръководител е на магистърска програма „Лайфстайл журналистика” и на профил „Култура” в специалност „Журналистика“. Автор е книгите "Аудитория и журналистика" (2023), "Медийният човек" (2019) „Виртуалният човек” (2005, 2012, 2021), „Въведение в журналистическата теория” (2012, 2021) и „Теоретични аспекти на медиите“ (2014). Съавтор е на книгите „Реформи и социална промяна“ (2016), „Медиите в Европа” (2012), „Дигиталните медии” (2012), „Думите на медийния преход” (2010), „Журналистическите професии. Статут и динамика в България“ (2010-2011). Съредактор е на сборниците „Журналисти по теория, журналисти на практика” (2007-2021).

Популярни публикации от този блог

Анжело Красини и неговите накити, преродени в картини (изложбите на 2023 г.)

Оригинално съчетаване между искрящата релефност на истински бижута и двуизмерната колоритност на живописни дамски портрети пресъздава българският художник ювелир Анжело Красини в изложбата „Преродени", която  бе представена през май 2023 г. в столичната галерия „Арте“. С творбите си художникът пресъздава за нов живот красивите и сякаш застинали във времето женски лица от античните „Фаюмски портрети“, като ги допълва с истински накити, напомнящи за автентичните образи.  Оригиналните „Фаюмски портрети“ са живописни портрети на хора, намерени прикрепени към техните мумии в района на оазиса Фаюм, Египет. Портретите са датирани към периода  I - IV  век и представляват еволюция в древноегипетското изкуство, повлияно от елинистичната живопис от времето на Птоломеите и реалистичния римски портрет от времето на римското управление на Египет. Известни са около 900 подобни изображения в света. Те са сред първите примери за кавалетен портрет. За тяхното изработване са използвани...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Какво искат (и могат да получат) жените - портрет на модерната жена в книгата на Ориана Фалачи

  В книгата „ Ако се родиш жена” (изд ателство  Ciela”, 2023)  на италианската журналистика и писателка Ориана Фалачи   са включени  20  нейни  статии и интервюта, направени за  италианското списание „ L’Europeo “  в периода между 1955 и1974 г.  Сред интервюираните дами личат имената на водещи за времето си политици като израелския министър-председател Голда Меир, индийския министър-председател Индира Ганди, дизайнерки като Коко Шанел и  Мери Куант (която налага модата на миниполата), интелектуалки като американската писателка и художничка Кейт Милет, част от движението за равноправие на жените, модни икони като Жаклин Кенеди, руската балерина Мая Плисецкая, италианските певици и актриси Мили Монти, Елза Мартинели, Мини Мацини, шведската актриса Ингрид Тулин и др.   Това  е книга за другата Фалачи  –  онази, която не пише за война, не интервюира водещи политици, не дразни ислямски лидери, не се бунтува и гневи. Е...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Утопията на постхуманизма

„Атлантически експрес“ (2022, изд. „Колибри“) на Георги Тенев е сложен и многопластов роман, в който се поставят важните въпроси за границите на съзнанието и човешката душа, за същността на личността и свободата  ѝ да формира множествена идентичност.  В текста успоредно се наслагват две сюжетни линии. Първата е антиутопичната история за пътуването на   журналист а  Радо в атлантически експрес  в опит да намери спасение в нов, по-добър свят след разпадането на европейските държави, които драматично изчезват сред пламъците на войните между изтока и запада, исляма и християнството, агресивната бруталност на първичността и неспособността на културните цивилизации да защитят човешките норми. Във въображаемото, но реалистично звучащо пространство на романа, европейските общества са пожертвани от жадните за власт и свръхпроизводство политически и икономически елити, които с лекота извършват безогледни престъпления – изчерпват природните ресурси, заграбват национал...
Публикуване на коментар
Прочетете още