Пропускане към основното съдържание

Убийства и жестокост - между съвременните Китай и Швеция


Хенинг Манкел "Човекът от Пекин", С., 2012, Колибри, превод: Васа Ганчева
 
„Човекът от Пекин” на Хенинг Манкел е оригинален роман, който целенасочено излиза от границите на типичното криминале, за да влиза в пространствата на трилъра, сагата, политическата драма. Голямото достойнство на текста е, че сюжетните линии текат последователно, а не успоредно, което позволява на читателя да възприема пълноценно различните послания и интерпретативни модели на автора. Сред предимствата на книгата са приятният стил, плътното драматургично повествование, драматичната атмосфера, богатата фактологична подготвеност и добрият усет към детайла на автора.
Наглед историята започва типично за шведската криминална литература – в далечната тиха, спокойна и до голяма степен скучна шведска провинция е извършено масово убийство – с голяма жестокост е избито почти цяло село. Полицията действа акуратно, но мудно, шведското общество е шокирано от садизма, а с разплитането на случая се заема упорита съдийка, която случайно се оказва близка с някои от жертвите. Дотук нищо извън наложения през последните години модел на шведските криминалета – героят е самотен, объркан, често аматьор, обществото така и не свиква с жестокостта на все по-изобретателните и често масови убийци, атмосферата е напрегната, но действието се разплита последователно. Като втори пласт стои картината на променящото се шведско общество, което е призвано да излезе от своята изолация, за да свикне с присъствието на чужденците, които идват от целия свят и явно все по-активно населяват студения, но подреден европейски север.
Повествованието обаче бързо се пренася през различни географски територии и времена – към тежкия живот на обикновен китайски селянин, който първоначално е отвлечен и принуден да участва в строежа на американските железопътни линии, измъчван от шведския си надзирател. След завръщането си в родината се причислява към дейността на шведски мисионери, но губи доверие в тях и жестоко си отмъщава. Линията се преплита отново със съвременния Китай, в която наследниците му са висши партийни функционери, но са забъркани в корупция и политичейски манипулации, гонейки голямата мечта за завладяването на Африка. Тук Манинг вплита и политическата критика, навярно следвайки собственото си битие като живееш в Мозамбик – страната, която се явява арена на колониализма на 21 век, при който комунистически Китай е амбициран да изнесе няколко милиона китайски селяни към безлюдните африкански територии, с което от една страна да реши нарастващия си демографски проблем, а от друга – подобно на традиционните колонизатори, да черпи евтини ресурси от чужди държави.
В крайна сметка се оказва, че визираният в заглавието „човек от Пекин” е наемен убиец, изпратен да заличи следите на престъпления, останали в далечното минало.
Но „човекът от Пекин” би могъл да се приеме и като метафора на всяко чуждо нашествие – в географското пространство, в културата, в личните норми и разбирания.
Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Всичко за мен

Моята снимка
Мария Попова
Мария Попова е журналист, доктор на науките, доцент по „Теория на журналистиката и медиите“ и "Арт журналистика" във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Завършва хуманитарен профил в 22 СОУ „Г. С. Раковски“ и магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е като журналист в БНР, в. „Култура”, в. „К“, сп. "Мениджър". Ръководител е на магистърска програма „Лайфстайл журналистика” и на профил „Култура” в специалност „Журналистика“. Автор е книгите "Аудитория и журналистика" (2023), "Медийният човек" (2019) „Виртуалният човек” (2005, 2012, 2021), „Въведение в журналистическата теория” (2012, 2021) и „Теоретични аспекти на медиите“ (2014). Съавтор е на книгите „Реформи и социална промяна“ (2016), „Медиите в Европа” (2012), „Дигиталните медии” (2012), „Думите на медийния преход” (2010), „Журналистическите професии. Статут и динамика в България“ (2010-2011). Съредактор е на сборниците „Журналисти по теория, журналисти на практика” (2007-2021).

Популярни публикации от този блог

Анжело Красини и неговите накити, преродени в картини (изложбите на 2023 г.)

Оригинално съчетаване между искрящата релефност на истински бижута и двуизмерната колоритност на живописни дамски портрети пресъздава българският художник ювелир Анжело Красини в изложбата „Преродени", която  бе представена през май 2023 г. в столичната галерия „Арте“. С творбите си художникът пресъздава за нов живот красивите и сякаш застинали във времето женски лица от античните „Фаюмски портрети“, като ги допълва с истински накити, напомнящи за автентичните образи.  Оригиналните „Фаюмски портрети“ са живописни портрети на хора, намерени прикрепени към техните мумии в района на оазиса Фаюм, Египет. Портретите са датирани към периода  I - IV  век и представляват еволюция в древноегипетското изкуство, повлияно от елинистичната живопис от времето на Птоломеите и реалистичния римски портрет от времето на римското управление на Египет. Известни са около 900 подобни изображения в света. Те са сред първите примери за кавалетен портрет. За тяхното изработване са използвани...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Какво искат (и могат да получат) жените - портрет на модерната жена в книгата на Ориана Фалачи

  В книгата „ Ако се родиш жена” (изд ателство  Ciela”, 2023)  на италианската журналистика и писателка Ориана Фалачи   са включени  20  нейни  статии и интервюта, направени за  италианското списание „ L’Europeo “  в периода между 1955 и1974 г.  Сред интервюираните дами личат имената на водещи за времето си политици като израелския министър-председател Голда Меир, индийския министър-председател Индира Ганди, дизайнерки като Коко Шанел и  Мери Куант (която налага модата на миниполата), интелектуалки като американската писателка и художничка Кейт Милет, част от движението за равноправие на жените, модни икони като Жаклин Кенеди, руската балерина Мая Плисецкая, италианските певици и актриси Мили Монти, Елза Мартинели, Мини Мацини, шведската актриса Ингрид Тулин и др.   Това  е книга за другата Фалачи  –  онази, която не пише за война, не интервюира водещи политици, не дразни ислямски лидери, не се бунтува и гневи. Е...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Преходът като социален проект

Светлозар Кирилов “Полша в лабиринта на прехода”, Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, София, 2006 Макар в България все още да съществува разногласие относно достигането или не до края на прехода, през който преминават страните от бившия социалистически блок, неговото опознаване представлява безспорен интерес за изследователи от различни направления. Считаният за един от най-успешни преходи – този на Полша, е в центъра на анализа на Светлозар Кирилов. Книгата му “Полша в лабиринта на прехода” поставя две важни насоки за наблюдение – какви са причините за по-бързото реализиране на социалните и икономически реформи в страните от Централна Европа в сравнение с тези от Източна Европа и същевременно какви са особеностите на социалната трансформация през призмата на полския опит. В случая преминаването на обществата от една политическа и икономическа система към друга е уникално поради едновременното и интензивно съчетаване на икономическите и политическите промени, които имат по-с...
Публикуване на коментар
Прочетете още