Грета Дерменджиева "Онлайн журналистиката. Медиите в дигиталния свят", С., 2012, Университетско издателство „Св. Климент Охридски"
Необходимостта от доброто познаване на дигиталните медии е сред
важните приоритети на научните и социални изследователи. Един от добрите
и интересни примери в това отношение представлява книгата на доц. д-р
Грета Дерменджиева „Онлайн журналистика. Медиите в дигиталния свят”*.
Текстът впечатлява със своя обем. Отделните седем глави са посветени на същността и особеностите както на дигиталните медии, така и на онлайн журналистиката, на журналистическия процес в интернет, уебдизайна и етиката на киберпространството. Има стремеж за изчерпателност и позоваване на множество научни твърдения, направени от различни изследователи в рамките на няколко научни системи. Книгата започва с добро историческо проследяване на развитието на интернет като среда и като медия. Цитирането на разнообразни статистически данни по повечето от засегнатите въпроси силно обогатява текста и потвърждава научните хипотези. Приема се, че традиционните медии навлизат в интернет, защото именно там мигрира голяма част от тяхната аудитория. Така новопоявилите се дигитални версии носят повечето от характеристиките на познатите формати.
Съществената промяна е свързана преди всичко с моделите на представяне на информация и тези на комуникация с аудиторията, с нуждата от все по-пълно съобразяване с очакванията и интересите на потребителите. Още повече, че, както самата Грета Дерменджиева твърди, „мисловното поле на виртуалния човек е по-разширено и динамично”(с.97).
Книгата е опит да се обхванат много от популярните теории, концепции и позиции за развитието на интернет като медия и на медиите в интернет. С такава цел са дефинирани особеностите на новите медии, проследено е традиционното разделяне на цивилизационното развитие (устна, писмена, аудиовизуална и електронна цивилизация), моделът и форматът, през които те боравят с информацията – все традиционни за комуникацията. Наблюдението се основава на констатираната от Роджър Фидлър медиаморфоза, на някои от тезите на изследователи като Лев Манович, Маршал Маклуън, Алвин Тофлър, Денис Маккуейл и други.
Авторът съвсем ясно посочва, че „информационната ера (…) променя начина, по който мислим и действаме. Медийната култура сега е доминираща форма на културата, която ни социализира и дава материал за идентичност в условията на социална репродукция и трансформация, при това новите медии са по-ангажиращи от другите медии на умствено, психично и емоционално ниво.” (с.115).
Интересно е извеждането на повечето от характеристиките на дигиталните медии – като обратна връзка, интерактивност, активна перцепция, персонализация, дигитализация, множество платформи за получаване на информацията, незабавност, компресиране, хипермедийност, конвергенция, миниатюризация, разпръснатост, глобалност, виртуалност, както и традиционното изследване на виртуалните общности.
Много полезни са обясненията, отнасящи се до концепциите за взаимодействието между технология и потребители и между различните потребители в интернет – разделянето на Уеб 1.0, Уеб 2.0, Уеб 3.0.
Грета Дерменджиева отделя цяла глава в книгата си на онлайн журналистическата етика – чрез изясняване на понятията нетикет, етика при блоговете, работа с източниците на информация, нерегламентирано поведение – описание на някои от видовете злонамерени действия, хакерство, кражби и други компютърни престъпления.
Авторът смята, че „аудиторията започна да се превръща в онлайн общност. Тези общности станаха лостът, с който новите медии се придвижват напред. Общностите извадиха медиите от състоянието „старо съдържание върху нова платформа” и до днес продължават да изискват услуги, адекватни на всички съвременни технологии (в т.ч. мобилни), право на въздействие, право на съавторство и пр., с което не спират да влияят върху развитието им и да дърпат напред”(с.448).
„Онлайн журналистика. Медиите в дигиталния свят” съдържа и полезно описание на различните типове новинарски сайтове, включително чрез илюстрирането им със снимки, мигриране на традиционни вестници и списания към виртуалната среда, навлизане на българските издания в интернет.
Обърнато е внимание на пазарното поведение на онлайн вестниците – чрез покупка на съдържание, онлайн реклама, включени са и конкретни случаи. Сходни, подробни наблюдения са изведени и за онлайн радиото и телевизионните канали в интернет, обясняват се и новите понятия като уебкаст, подкаст. А също на сайтове за видео обмен, онлайн информационни агенции, социални мрежи. Въведени са и списъци с интересни сайтове от областта на дигиталните медии.
Активността на научното наблюдение отговаря на разбирането на Грета Дерменджиева, че „онлайн медиите задоволяват специфичните потребности на глобалния човек с възможностите си за лесен достъп, разнообразие на съдържание, компресия на информацията, наличие на множество гледни точки, средства за споделяне и обратна връзка”(с.780).
Като част от определянето на онлайн журналистиката в книгата са проследени търсенето и потребяването на информация. Първото е представено чрез характеристиките на различните видове търсачки, метатърсачки, портали, директории, тематични указатели, виртуални библиотеки, база данни. Второто е конструирано около особеностите за четене на информация от екрана на компютъра, таблета или мобилния телефон – включително чрез разликата във възприемането на онлайн хиперлинков текст, в писането, посредством изреждането на някои от елементите на дигитален разказ, посочване на новинарските стойности на информацията в интернет.
Прави се опит и за оформяне на специфични дигитални жанрове, за каквито се посочват блогът, началната страница, новинарският поток, въпреки че подобно определяне все още изглежда твърде спорно при сравнението им с традиционните журналистически жанрове.
„Мултимедията, хипертекстуалността и интерактивността размиват границата между комуникатора и реципиента, тъй като в Интернет всеки е латентен писател, редактор, читател, издател и клиент, смята Грета Дерменджиева. Те провокират журналистите да се откажат в голяма степен от ролята си на комуникатори и да се превърнат в експерти, в регулировчици на информационния трафик, в модератори, предизвикващи и улесняващи дискусии по дадени теми, в навигатори в света на новините и личните преживявания.”(с.783)
Особено интересна е главата, посветена на уебдизайна. Наблюдението преминава през изреждането на елементите на уебсайта, на съдържанието и на формата на онлайн информацията, като се добавя и моментът на въздействие чрез навигацията, хиперлинковете, генерирането на трафик, ключови думи при ползването на търсачки.
Сред положителните качества на книгата на доц. Грета Дерменджиева „Онлайн журналистика. Медиите в дигиталния свят” са нейното богато съдържание, включването в края на текста на речник на основни и ключови понятия, цитирането на множество данни, таблици, добавянето на изображения.
Наистина на места се забелязва известно повторение на част от тезите, навярно породено от наблюдението на различни концепции – общоприети или частни, дефинирани в различни етапи от развитието на медийната теория на интернет. Те, обаче, умело са преодолени, за сметка на многообразието и разноаспектността на научните заключения.
В това отношение книгата наистина е подходящ образец за сериозността, задълбочеността и широтата на научната мисъл на съвременните български изследователи.
Статията е публикувана в "Медиите на 21 век", www.newmedia21.eu
Необходимостта от доброто познаване на дигиталните медии е сред
важните приоритети на научните и социални изследователи. Един от добрите
и интересни примери в това отношение представлява книгата на доц. д-р
Грета Дерменджиева „Онлайн журналистика. Медиите в дигиталния свят”*.
Текстът впечатлява със своя обем. Отделните седем глави са посветени на същността и особеностите както на дигиталните медии, така и на онлайн журналистиката, на журналистическия процес в интернет, уебдизайна и етиката на киберпространството. Има стремеж за изчерпателност и позоваване на множество научни твърдения, направени от различни изследователи в рамките на няколко научни системи. Книгата започва с добро историческо проследяване на развитието на интернет като среда и като медия. Цитирането на разнообразни статистически данни по повечето от засегнатите въпроси силно обогатява текста и потвърждава научните хипотези. Приема се, че традиционните медии навлизат в интернет, защото именно там мигрира голяма част от тяхната аудитория. Така новопоявилите се дигитални версии носят повечето от характеристиките на познатите формати.
Съществената промяна е свързана преди всичко с моделите на представяне на информация и тези на комуникация с аудиторията, с нуждата от все по-пълно съобразяване с очакванията и интересите на потребителите. Още повече, че, както самата Грета Дерменджиева твърди, „мисловното поле на виртуалния човек е по-разширено и динамично”(с.97).
Книгата е опит да се обхванат много от популярните теории, концепции и позиции за развитието на интернет като медия и на медиите в интернет. С такава цел са дефинирани особеностите на новите медии, проследено е традиционното разделяне на цивилизационното развитие (устна, писмена, аудиовизуална и електронна цивилизация), моделът и форматът, през които те боравят с информацията – все традиционни за комуникацията. Наблюдението се основава на констатираната от Роджър Фидлър медиаморфоза, на някои от тезите на изследователи като Лев Манович, Маршал Маклуън, Алвин Тофлър, Денис Маккуейл и други.
Авторът съвсем ясно посочва, че „информационната ера (…) променя начина, по който мислим и действаме. Медийната култура сега е доминираща форма на културата, която ни социализира и дава материал за идентичност в условията на социална репродукция и трансформация, при това новите медии са по-ангажиращи от другите медии на умствено, психично и емоционално ниво.” (с.115).
Интересно е извеждането на повечето от характеристиките на дигиталните медии – като обратна връзка, интерактивност, активна перцепция, персонализация, дигитализация, множество платформи за получаване на информацията, незабавност, компресиране, хипермедийност, конвергенция, миниатюризация, разпръснатост, глобалност, виртуалност, както и традиционното изследване на виртуалните общности.
Много полезни са обясненията, отнасящи се до концепциите за взаимодействието между технология и потребители и между различните потребители в интернет – разделянето на Уеб 1.0, Уеб 2.0, Уеб 3.0.
Грета Дерменджиева отделя цяла глава в книгата си на онлайн журналистическата етика – чрез изясняване на понятията нетикет, етика при блоговете, работа с източниците на информация, нерегламентирано поведение – описание на някои от видовете злонамерени действия, хакерство, кражби и други компютърни престъпления.
Авторът смята, че „аудиторията започна да се превръща в онлайн общност. Тези общности станаха лостът, с който новите медии се придвижват напред. Общностите извадиха медиите от състоянието „старо съдържание върху нова платформа” и до днес продължават да изискват услуги, адекватни на всички съвременни технологии (в т.ч. мобилни), право на въздействие, право на съавторство и пр., с което не спират да влияят върху развитието им и да дърпат напред”(с.448).
„Онлайн журналистика. Медиите в дигиталния свят” съдържа и полезно описание на различните типове новинарски сайтове, включително чрез илюстрирането им със снимки, мигриране на традиционни вестници и списания към виртуалната среда, навлизане на българските издания в интернет.
Обърнато е внимание на пазарното поведение на онлайн вестниците – чрез покупка на съдържание, онлайн реклама, включени са и конкретни случаи. Сходни, подробни наблюдения са изведени и за онлайн радиото и телевизионните канали в интернет, обясняват се и новите понятия като уебкаст, подкаст. А също на сайтове за видео обмен, онлайн информационни агенции, социални мрежи. Въведени са и списъци с интересни сайтове от областта на дигиталните медии.
Активността на научното наблюдение отговаря на разбирането на Грета Дерменджиева, че „онлайн медиите задоволяват специфичните потребности на глобалния човек с възможностите си за лесен достъп, разнообразие на съдържание, компресия на информацията, наличие на множество гледни точки, средства за споделяне и обратна връзка”(с.780).
Като част от определянето на онлайн журналистиката в книгата са проследени търсенето и потребяването на информация. Първото е представено чрез характеристиките на различните видове търсачки, метатърсачки, портали, директории, тематични указатели, виртуални библиотеки, база данни. Второто е конструирано около особеностите за четене на информация от екрана на компютъра, таблета или мобилния телефон – включително чрез разликата във възприемането на онлайн хиперлинков текст, в писането, посредством изреждането на някои от елементите на дигитален разказ, посочване на новинарските стойности на информацията в интернет.
Прави се опит и за оформяне на специфични дигитални жанрове, за каквито се посочват блогът, началната страница, новинарският поток, въпреки че подобно определяне все още изглежда твърде спорно при сравнението им с традиционните журналистически жанрове.
„Мултимедията, хипертекстуалността и интерактивността размиват границата между комуникатора и реципиента, тъй като в Интернет всеки е латентен писател, редактор, читател, издател и клиент, смята Грета Дерменджиева. Те провокират журналистите да се откажат в голяма степен от ролята си на комуникатори и да се превърнат в експерти, в регулировчици на информационния трафик, в модератори, предизвикващи и улесняващи дискусии по дадени теми, в навигатори в света на новините и личните преживявания.”(с.783)
Особено интересна е главата, посветена на уебдизайна. Наблюдението преминава през изреждането на елементите на уебсайта, на съдържанието и на формата на онлайн информацията, като се добавя и моментът на въздействие чрез навигацията, хиперлинковете, генерирането на трафик, ключови думи при ползването на търсачки.
Сред положителните качества на книгата на доц. Грета Дерменджиева „Онлайн журналистика. Медиите в дигиталния свят” са нейното богато съдържание, включването в края на текста на речник на основни и ключови понятия, цитирането на множество данни, таблици, добавянето на изображения.
Наистина на места се забелязва известно повторение на част от тезите, навярно породено от наблюдението на различни концепции – общоприети или частни, дефинирани в различни етапи от развитието на медийната теория на интернет. Те, обаче, умело са преодолени, за сметка на многообразието и разноаспектността на научните заключения.
В това отношение книгата наистина е подходящ образец за сериозността, задълбочеността и широтата на научната мисъл на съвременните български изследователи.
Статията е публикувана в "Медиите на 21 век", www.newmedia21.eu
Коментари
Публикуване на коментар