Пропускане към основното съдържание

Престъпление и наказание по шведски



 Хенинг Манкел "Петата жена", С., 2009, Унискорп

Проследих сюжета на „Петата жена” на Хенинг Манкел първо като серия от популярната телевизионна поредица „Валандер”. Навярно и затова, докато четях книгата, в съзнанието образът на Курт Валандер, легендарният полицейски следовател на Манкел, имаше лицето на английския актьор Кенет Брана. Макар и книгата да е много по-богата като сюжетни линии, тя доста си прилича с филма главно по това, че и двете произведения успяват  пълноценно да пресъздава онази атмосфера на тиха лудост, депресивност и зловещ садизъм, които отличават работите на Манкел. Валандер си остава световен образец за полицейски следовател, който има дарбата, методичността и целеустремеността да преследва жестоки убийци, чийто престъпления излизат извън общоприетия морал, търпение, а може би и фантазия.
Героят е объркан, с липсващ или хаотичен личен живот, живеещ в сянката на креативния си баща, с когото, по презумция, има сложни, неясни взаимоотношения, захвърлен на ръба на изчезващата шведска средна класа, която така и не постига очакваното благоденствие, но се оказва неподготвена за драматизма на „свободното движение на хора и капитали”, за политическите боричкания и икономическите машинации. И въпреки това той все пак успява да удържи фокуса на полицейската си интуиция, за да гони чезнещия призрак на един свиреп масов убиец, който е едновременно маниакален, но и социално добродетелен, социопат, който ритмично следва предписанията на житейските си линии, смесвайки ги с тези на бъдещите си жертви.
Сюжетът на книгата проследява успоредните терзания на убиеца и неговия преследвач, така че за читателя е ясно, че става въпрос за жена-убиец, нещо, за което подсказва и заглавието. От рано стават разбираеми и мотивите й да извършва престъпленията, които, противно на очакванията, не са корист или ревност, а социално отмъщение – жертвите са също такива садисти, както и своя отмъстител, а характерът на тяхната смърт имитира характера напрестъпленията им.
Романът като че ли призовава читателите да определят кое е социално приемливо – дали такива са жестоките убийства на останалите анонимни и ненаказани убийци и поведението на техния „ангел на смъртта”, който безогледно раздава правосъдие от името на безмълвните ми жертви. Възмездието оправдава ли престъплението? Моралът защитава ли убийците? Дали обществената система е подготвена да преследва и наказва действителните престъпници или остава няма и сляпа за онези престъпления, които не излизат наяве, които остават затворени зад стените на обшественото мълчание, зад ловкостта на престъпниците при заличаване на следите им? Нима обществото само трябва да раздава правосъдие, когато социалните институции не успяват да го направят, подобно на доброволческите отряди, които сформират обърканите шведски граждани, в опит да се защитят?
Краят е предизвестен – убийцата е хваната, Валандер свършва почти перфектно полицейската си работа, макар и с цената на много лишения, страдания и драматични обрати.    

Етикети

Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Всичко за мен

Моята снимка
Мария Попова
Мария Попова е журналист, доктор на науките, доцент по „Теория на журналистиката и медиите“ и "Арт журналистика" във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Завършва хуманитарен профил в 22 СОУ „Г. С. Раковски“ и магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е като журналист в БНР, в. „Култура”, в. „К“, сп. "Мениджър". Ръководител е на магистърска програма „Лайфстайл журналистика” и на профил „Култура” в специалност „Журналистика“. Автор е книгите "Аудитория и журналистика" (2023), "Медийният човек" (2019) „Виртуалният човек” (2005, 2012, 2021), „Въведение в журналистическата теория” (2012, 2021) и „Теоретични аспекти на медиите“ (2014). Съавтор е на книгите „Реформи и социална промяна“ (2016), „Медиите в Европа” (2012), „Дигиталните медии” (2012), „Думите на медийния преход” (2010), „Журналистическите професии. Статут и динамика в България“ (2010-2011). Съредактор е на сборниците „Журналисти по теория, журналисти на практика” (2007-2021).

Популярни публикации от този блог

Анжело Красини и неговите накити, преродени в картини (изложбите на 2023 г.)

Оригинално съчетаване между искрящата релефност на истински бижута и двуизмерната колоритност на живописни дамски портрети пресъздава българският художник ювелир Анжело Красини в изложбата „Преродени", която  бе представена през май 2023 г. в столичната галерия „Арте“. С творбите си художникът пресъздава за нов живот красивите и сякаш застинали във времето женски лица от античните „Фаюмски портрети“, като ги допълва с истински накити, напомнящи за автентичните образи.  Оригиналните „Фаюмски портрети“ са живописни портрети на хора, намерени прикрепени към техните мумии в района на оазиса Фаюм, Египет. Портретите са датирани към периода  I - IV  век и представляват еволюция в древноегипетското изкуство, повлияно от елинистичната живопис от времето на Птоломеите и реалистичния римски портрет от времето на римското управление на Египет. Известни са около 900 подобни изображения в света. Те са сред първите примери за кавалетен портрет. За тяхното изработване са използвани...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Какво искат (и могат да получат) жените - портрет на модерната жена в книгата на Ориана Фалачи

  В книгата „ Ако се родиш жена” (изд ателство  Ciela”, 2023)  на италианската журналистика и писателка Ориана Фалачи   са включени  20  нейни  статии и интервюта, направени за  италианското списание „ L’Europeo “  в периода между 1955 и1974 г.  Сред интервюираните дами личат имената на водещи за времето си политици като израелския министър-председател Голда Меир, индийския министър-председател Индира Ганди, дизайнерки като Коко Шанел и  Мери Куант (която налага модата на миниполата), интелектуалки като американската писателка и художничка Кейт Милет, част от движението за равноправие на жените, модни икони като Жаклин Кенеди, руската балерина Мая Плисецкая, италианските певици и актриси Мили Монти, Елза Мартинели, Мини Мацини, шведската актриса Ингрид Тулин и др.   Това  е книга за другата Фалачи  –  онази, която не пише за война, не интервюира водещи политици, не дразни ислямски лидери, не се бунтува и гневи. Е...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Утопията на постхуманизма

„Атлантически експрес“ (2022, изд. „Колибри“) на Георги Тенев е сложен и многопластов роман, в който се поставят важните въпроси за границите на съзнанието и човешката душа, за същността на личността и свободата  ѝ да формира множествена идентичност.  В текста успоредно се наслагват две сюжетни линии. Първата е антиутопичната история за пътуването на   журналист а  Радо в атлантически експрес  в опит да намери спасение в нов, по-добър свят след разпадането на европейските държави, които драматично изчезват сред пламъците на войните между изтока и запада, исляма и християнството, агресивната бруталност на първичността и неспособността на културните цивилизации да защитят човешките норми. Във въображаемото, но реалистично звучащо пространство на романа, европейските общества са пожертвани от жадните за власт и свръхпроизводство политически и икономически елити, които с лекота извършват безогледни престъпления – изчерпват природните ресурси, заграбват национал...
Публикуване на коментар
Прочетете още