Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от 2023

Зад завесата на надеждата понякога има само нещастие – новият роман за детектива Корморан Страйк

„Отприщен гроб“ на Робърт Галбрейт (2023, изд. „Colibri”, превод Надя Баева, стр. 1016) – седмият роман от поредицата за детектив Корморан Страйк,   впечатлява с две неща. Първото е с отново обемния си текст (над хиляда страници), а второто – със засукания сюжет, из чийто перипетии двамата основни герои – детективите Корморан Страйк и Робин Елакот едва намират изход.  Признавам, че когато преди девет години за първи път се зачетох в „Зовът на кукувицата” – първият роман от поредицата, бях със силни предубеждения. Тогава бързо се разбра, че зад мъжкото име стои популярната британска писателка Дж. К. Роулинг, която бе предпочела да „дебютира” на сцената на криминалната литература под псевдоним, за да избяга от славата си на създателката на Хари Потър. За мен Хари Потър е по-скоро масовокултурен, отколкото чисто литературен феномен, защото и досега не съм прочела нито един от романите, но за сметка на това съм гледала всичките филми. И въпреки че не съм типичната като възраст и и...

Експериментираща и поетична – непознатата Магда Абазова (изложбите на 2023 г.)

100 години от рождението на художничката Магда Абазова се отбелязва от Националната галерия с юбилейна изложба. Тя е открита на 21 ноември 2023 г. в залите на „Квадрат 500” и може да бъде разгледана до 10 март 2024 г. Представени са над 100 картини от различни творчески периоди на художничката – от най-ранните й картини от край на 40-те години, през отличаваните й произведения като „Автопортрет” от 1962 г., за който получава голямата награда за живопис на Съюза на българските художници, циклите от 70-те години на 20 век „Копривщенски интериори”, „Родопски пейзажи”, до абстрактните платна от 80-те и 90-те години.  Куратор на експозицията е изкуствоведът д-р Надежда Джакова, която си поставя за цел да представи опоетизираната реалност на Магда Абазова, да покаже художничката като лиричен герой и създател, чието творческо многообразие очертава ясни жанрови и тематични полета, но и разкрива спецификите в цветовата и стилова игра на художничката. Въпреки че Магда Абазова е добре позната...

Екзистенциалният поглед към човека в картините на Станислав Памукчиев (изложбите на 2023)

С проекта „Преминаване – траектории във времето“ художникът Станислав Памукчиев отбелязва своята 70-годишнина. Той е реализиран през април 2023 г. успоредно в залите на две столични галерии от куратора проф. д-р Петър Цанев. В експозициите са събрани нови и емблематични работи от 45-годишната практика на художника. Те позволяват на зрителите да видят неговото творческо развитие, преформатирането на художествения му стил, развитието на креативните му търсения и да се насладят на силния емоционален  и духовен заряд на платната и обектите. Изложбата „Депо 80“ е представена между 5 и 21 април 2023 г. в пространство на частната галерия „Арте“ и служи по-скоро като психологически резервоар, по думите на художника, защото показаните картини са рисувани през 80-те години на 20 век. Основната тема е тази за ч овек а  в неговото притихнало всекидневие , взаимодействието му с болезнената социална среда –  семейството, общуването с децата, с природата. Изобразените персонажи, ог...

Промяната, от която всички се нуждаем

Журналистът, писател и преводач Даниел Пенев за книгата си „Хората, които променят България“ Как се появи идеята за написването на „Хората, които променят България“? Има ли разлики между първата и втората част на книгата? Идеята за написването на  „Хората, които променят България“ е плод на желанието ми да покажа „другата“ България – тази на възпитаните, инициативните и смелите българи, които предпочитат да градят, а не да рушат; да помагат, а не да пречат. За тази България по-рядко се говори в медиите, но тя съществува. Покрай обучението и пътуванията ми в чужбина си дадох сметка, че аз и милиони други българи имаме изкривена представа за България. Да, като общество ние продължаваме да страдаме заради проблеми и дефицити в здравеопазването, правосъдието и образованието, но тези проблеми не би трябвало да ни служат за извинение да смятаме, че на тази земя няма по-изстрадал народ от нас. Ако поставим ситуацията в подходящ контекст, ще видим, че страната ни не е източник само ил...

Истории за доброто и вдъхновението

Ако можехте да разкажете една история, за кого щеше да бъде? Аз бих отговорила навярно за някой добър човек. Книгата на Даниел Пенев „Хората, които променят България” (2022, изд. AMG Publishing)  разказва   з а 41  талантливи и успешни българи , които работят, живеят, творят и помагат на  хората  в България. Новините ни приуч ават  да търсим нещастието, болката, трагедията в света около нас. Т е  ни убеждават, че българите са бедни, изостанали, отритнати, недоволни, че с а  най-нещастната нация в света. Но новините все по-рядко съумяват да се вгледат в образ на съвременния българин, който иска да подобри средата около себе си .   З аради самия себе си и заради всички нас, които нямаме волята или куража да повярваме, че промяната е възможна. В кратките потрети, които Даниел Пенев  внимателно и детайлно  изгражда , се откроява образът на хората, готови да действат, а не да се оплакват. Макар да   са включени  някои биографич...

Пъзелите – между изкуството, забавлението и спорта

Пъзелите са забавно и оригинално забавление, което предизвика въображението на човека. Помага му да изгради нови познания за околния свят чрез разнообразните изображения на природни и архитектурни забележителности, модели от изкуството, културата, филмите и приказките. Интересът към пъзелите датира от столетия, но намери своя ренесанс през последните години покрай пандемията от Ковид-19. Психолозите отчитат полезните страни от реденето на пъзели, които помагат на съвременния човек да се разтовари от стреса и да стои настрани от компютрите и смартфоните, чиято употреба все повече доминира във всекидневието. Представените чрез пъзели репродукции позволяват  на арт любителите да се запознаят в детайли с любимите си картини, виждайки неща, които иначе биха пропуснали. Много от световните арт музеи се възползват от очарованието на посетителите към съхраняваните в тях популярни произведения на изкуството като предлагат възможност да закупят пъзели с техни изображения. Френският музей „Лу...

Всичко за мен

Моята снимка
Мария Попова
Мария Попова е журналист, доктор на науките, доцент по „Теория на журналистиката и медиите“ и "Арт журналистика" във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Завършва хуманитарен профил в 22 СОУ „Г. С. Раковски“ и магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е като журналист в БНР, в. „Култура”, в. „К“, сп. "Мениджър". Ръководител е на магистърска програма „Лайфстайл журналистика” и на профил „Култура” в специалност „Журналистика“. Автор е книгите "Аудитория и журналистика" (2023), "Медийният човек" (2019) „Виртуалният човек” (2005, 2012, 2021), „Въведение в журналистическата теория” (2012, 2021) и „Теоретични аспекти на медиите“ (2014). Съавтор е на книгите „Реформи и социална промяна“ (2016), „Медиите в Европа” (2012), „Дигиталните медии” (2012), „Думите на медийния преход” (2010), „Журналистическите професии. Статут и динамика в България“ (2010-2011). Съредактор е на сборниците „Журналисти по теория, журналисти на практика” (2007-2021).