Пропускане към основното съдържание

Жените, които култивират света, в картините на Лиляна Русева (изложбите на 2023 г.)

Ретроспективната изложба по случай 90 години от рождението на Лиляна Русева, която е представена в Националната галерия между 18 октомври 2022 г. и 5 февруари 2023 г., показва интересното, макар и малко познато творчество на един забележителен, но деликатен и скромен художник. Въпреки че остава в сянката на мащабните картини, художествената и политическата дейност на своя съпруг – Светлин Русев, в платната си Лиляна Русева с увереност и прецизност показва красивия и сложен, многостранен свят на съвременната жена.  

Лиляна Русева завършва специалност „Илюстрация“ в Художествената академия при проф. Илия Бешков. Носител е на различни отличия като „Заслужил художник“ и орден „Св. Св. Кирил и Методий“ първа степен. Включените в ретроспективната изложба картини, акварели и рисунки са подбрани от куратора на експозицията Иво Милев от фондовете на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Плевен, Габрово, Кюстендил, Пловдив, Русе, Варна, Ловеч, Сливен и Смолян, от наследниците и от частни колекционери.
В изложбата са показани изящни дамски портрети и няколко автопортрета, които очароват със своето спокойствие и вглъбеност. Те изобразяват замислени, интелигентни жена, чието уединено присъствие навява тъга и меланхолия. Образите са изложени в своето всекидневие – дом, кухня, притихнали пред чаша с кафе или замечтани пред отворения прозорец, докато перат дрехите или прегръщат детето си. 
В картините е уловено пространството на малките жестове, на дълбокото вътрешно преживяване, контрастиращо на динамиката на външната действителност. Животът на тези жени е населяван от самотни растения, от тъмнината на града, безмълвието на природата. Много често фонът в портретите е почти едноцветен, ненатрапчив, подчертаващ фините линии на нарисуваните лица.
Одухотвореността на жените в картините на Лиляна Русева е осъзната, погледите им остават свенливо наведени настрани. Единствено портретът на Светлин Русев го изобразява с вперен в зрителя поглед,  демонстрирайки сила и увереност. 

Всекидневието е тематичен акцент и в голямоформатните фигурални композиции. Въпреки че са адаптирани към постулатите на социализма с  превъзнасянето на труда, в представените в изложбата картини липсват ясни пропагандни маркери. Трудът не е усилие, а всекидневна рутина,работните жестове са преднамерени, но застинали. 
Картините на Лиляна Русева са композиционно осмислени, с прецизирано осветяване в горната половина. Те представят работещи в полето жени или мъже; жени, заети с домакинска работа;майки, които с нежност и благоговение, прегръщат децата си в стерилната анонимност на болничната стая или в уюта на дома. Изградени в традициите на неокласицизма от тях се формира представа за безвремие, но и творческа зрялост. Централните образи в тези платна придобиват характера на портретен фокус. Природният пейзаж на заден фон допълва емоционалното настроение. Сюжетите и пространствената реализация са конструирани внимателно, добавени са и автобиографични елементи. 

Неслучайно художественият критик Кирил Кръстев пише, че „Лиляна Русева е от малцината художници, които правят опит за изграждане на категорична пластическа форма, която трябва да се счита не като „частен почерк и маниер“, а като целенасочено естетическо развитие“ („История на българското изобразително изкуство“, 2021). 
Важна част от творчеството на Лиляна Русева са картините с голи женски тела. Темата за интимното отново е извадена на показ, но дискретно. Бледите, силно бели тела създават усещане за безплътност. 
За сметка на това относително по-динамични са експонираните природни и морски пейзажи. При тях формата е по-схематична, но поетически вълнуваща. На пръв поглед пестеливият колоритнапомня за отчужденост и безразличие, което контрастира с по-наситената фактура. Приглушената гама с доминация на монохромните цветове (кафяво, охра, синьо, сиво, зелено) е в унисон със сюжетната празнота. Нарисуваните голи полета, дълбоките небеса, самотните скали или дървета, застиналото море напомнят за работите на фламандските художници. 

Експонираните в ретроспективната изложба картини на Лиляна Русева показват дълбочината и художественото майсторство на един талантлив творец. Те пълноценно се вписват в традицията на съвременното българско изкуство. Представят някои от особеностите в модела на работа на жените художници в България – интереса към женската тематика, пиетата към майчинството, използването на потретите и автопортретите като средство за художествена изява. Но отразяват и дихотомията в българското изкуство, създавано през периода на социализма. От една страна художниците са принудени да търсят сюжети, чрез които да се  впишат в каноните на политическата система. А от друга – се опитват да разчупят пластическите форми, да изразят модерните творчески търсения. Картините на Лиляна Русева могат да бъдат разчетени като балансирано съчетание на тези две тенденции. Но те са проява на индивидуалния изказ на един интелигентен, чувствителен, търсещ художник. Те са ненатрапчиво, но целенасочено вникване в света на съвременните жени, които зад призмата на физическата красота и изящество, скриват своя силен и целеустремен характер. Това е жената, която съумява да култивира света по схемите на своите нежни и страстни стремежи – да бъде успешен професионалист, добра майка и съпруга, пълноценна личност. Но и да рискува, ако творческото й и личностно развитие я отведат в света на самотата, неприложимостта към драматизма и конфликтността на един все още твърде мъжки свят.   

Мария Попова

Вариант на статията е публикуван в сп. "Мениджър", бр. 2/2023     
Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Всичко за мен

Моята снимка
Мария Попова
Мария Попова е журналист, доктор на науките, доцент по „Теория на журналистиката и медиите“ и "Арт журналистика" във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Завършва хуманитарен профил в 22 СОУ „Г. С. Раковски“ и магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е като журналист в БНР, в. „Култура”, в. „К“, сп. "Мениджър". Ръководител е на магистърска програма „Лайфстайл журналистика” и на профил „Култура” в специалност „Журналистика“. Автор е книгите "Аудитория и журналистика" (2023), "Медийният човек" (2019) „Виртуалният човек” (2005, 2012, 2021), „Въведение в журналистическата теория” (2012, 2021) и „Теоретични аспекти на медиите“ (2014). Съавтор е на книгите „Реформи и социална промяна“ (2016), „Медиите в Европа” (2012), „Дигиталните медии” (2012), „Думите на медийния преход” (2010), „Журналистическите професии. Статут и динамика в България“ (2010-2011). Съредактор е на сборниците „Журналисти по теория, журналисти на практика” (2007-2021).

Популярни публикации от този блог

Анжело Красини и неговите накити, преродени в картини (изложбите на 2023 г.)

Оригинално съчетаване между искрящата релефност на истински бижута и двуизмерната колоритност на живописни дамски портрети пресъздава българският художник ювелир Анжело Красини в изложбата „Преродени", която  бе представена през май 2023 г. в столичната галерия „Арте“. С творбите си художникът пресъздава за нов живот красивите и сякаш застинали във времето женски лица от античните „Фаюмски портрети“, като ги допълва с истински накити, напомнящи за автентичните образи.  Оригиналните „Фаюмски портрети“ са живописни портрети на хора, намерени прикрепени към техните мумии в района на оазиса Фаюм, Египет. Портретите са датирани към периода  I - IV  век и представляват еволюция в древноегипетското изкуство, повлияно от елинистичната живопис от времето на Птоломеите и реалистичния римски портрет от времето на римското управление на Египет. Известни са около 900 подобни изображения в света. Те са сред първите примери за кавалетен портрет. За тяхното изработване са използвани...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Какво искат (и могат да получат) жените - портрет на модерната жена в книгата на Ориана Фалачи

  В книгата „ Ако се родиш жена” (изд ателство  Ciela”, 2023)  на италианската журналистика и писателка Ориана Фалачи   са включени  20  нейни  статии и интервюта, направени за  италианското списание „ L’Europeo “  в периода между 1955 и1974 г.  Сред интервюираните дами личат имената на водещи за времето си политици като израелския министър-председател Голда Меир, индийския министър-председател Индира Ганди, дизайнерки като Коко Шанел и  Мери Куант (която налага модата на миниполата), интелектуалки като американската писателка и художничка Кейт Милет, част от движението за равноправие на жените, модни икони като Жаклин Кенеди, руската балерина Мая Плисецкая, италианските певици и актриси Мили Монти, Елза Мартинели, Мини Мацини, шведската актриса Ингрид Тулин и др.   Това  е книга за другата Фалачи  –  онази, която не пише за война, не интервюира водещи политици, не дразни ислямски лидери, не се бунтува и гневи. Е...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Преходът като социален проект

Светлозар Кирилов “Полша в лабиринта на прехода”, Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, София, 2006 Макар в България все още да съществува разногласие относно достигането или не до края на прехода, през който преминават страните от бившия социалистически блок, неговото опознаване представлява безспорен интерес за изследователи от различни направления. Считаният за един от най-успешни преходи – този на Полша, е в центъра на анализа на Светлозар Кирилов. Книгата му “Полша в лабиринта на прехода” поставя две важни насоки за наблюдение – какви са причините за по-бързото реализиране на социалните и икономически реформи в страните от Централна Европа в сравнение с тези от Източна Европа и същевременно какви са особеностите на социалната трансформация през призмата на полския опит. В случая преминаването на обществата от една политическа и икономическа система към друга е уникално поради едновременното и интензивно съчетаване на икономическите и политическите промени, които имат по-с...
Публикуване на коментар
Прочетете още