Навярно е много трудно да се направи изследване на италианския художник Микеланджело Меризи да Караваджо, което да отразява цялостно неговата личност. Ако то е дело на изкуствовед, акцентът е поставен върху гениалните му творби, които за първи път изразяват толкова висока степен на реализъм при изобразяваните образи, върху пищните цветове, тъкани, форми, играта със светлината, която прецизно осветява определени обекти, а други показва в почти непрогледна тъмнина. Ако изследването е направено от писател или режисьор, вниманието е насочено към криволичещата съдба на художника, която се лута през краткия му житейски път между различни италиански градове, разхвърляните ателиета, дворците на обожаващите го благородници и духовници, публичните домове и кръчмите, в които лесен отдушник намира неговият скандалджийски и побойнически нрав. В опит да остане по средата норвежкият писател Атле Нес представя един по-скоро драматичен, объркан в житейските си решения, но непреклонен в художествените си цели творец в книгата „Тома Неверни. Роман за Караваджо” (изд. „Светлана Янчева-Изида”, 2023, превод: Василена Старирадева, 155 стр.).
Писателят, историк и изкуствовед Атле Нес е роден през 1949 г. Завършва университета в Осло, където изучава английски и норвежки език, и лингвистика. Работил е като преподавател, преди да се отдаде изцяло на литературата. Той е добре познат на българския пазар на романизирани биографии с вече публикуваните портрети на известния норвежки художник Едвард Мунк, знаменития италиански художник Леонардо да Винчи, изключителния италиански физик и астроном Галилео Галилей, за която книга печели и най-голямата литературна награда в Норвегия – „Браги“, както и с последната си творба, в която разказва за апостол Павел. Освен автор на биографии, Нес пише художествени романи, книги за деца, документална проза и есета.
Вместо обичайната хронологично разгръщаща се биография, повествованието в книгата „Тома Неверни. Роман за Караваджо” е фокусирано върху последните години от живота на Караваджо – времето, през коeто той се утвърждава като художник, участва в прословутия дуел, в който убива човек и е осъден на смърт, бягството му в Неапол и Малта, неуспешната кампания за помилването му и, в крайна сметка, ранна смърт след случайното му (или не съвсем) убийство. Фактите за този етап от живота на художника са добре познати, но Нес използва оригинален творчески подход като ги разказва през спомените на негови приятели и познати, и чрез реминисценции, които осветляват по-ранните му години. Така се създава усещане за автентичност, житейска близост спрямо описваната личност, но и се стимулира социална дистанция, поглед отстрани, при който могат да се оценят, коментират и даже критикуват определени действия, обекти и решения.
Избраният модел е съвсем в стила на американския писател Норман Мейлър, който, в своята високо отличена творба „Армиите на нощта”, пише: „Да пишеш непосредствено историята на едно събитие, съсредоточено върху важна личност, която не е важна за събитието, означава веднага да предизвикаш въпроси за компетентността на пишещия, т.е. на историка. Или още повече – за благородните му мотиви. Личността, на която той се е спрял, може да е удобна за него, но съмнителна за историята… За тази цел е необходим очевидец, но само участник, а не фанатик, на всичко отгоре, той трябва да бъде по своему двусмислен, комичен герой, за да се сдобием с точно усещане за това двусмислие и за монументалните несъответствия на събитието.”
Нес открива няколко подобни очевидци, които присъстват плътно, със собствените си истории в текста, отразявайки и съдбата на Караваджо. Това са приятелите му – Иноченцо Промонторио, студент по астрономия и познат на Галилео Галилей, Онофрио Лонги, архитект, Просперо Орси, художник, Отавиано Габриели, книжар, както и флагманският художник Петер Паул Рубенс, братът на художника свещеникът Джован Батиста Меризи, градският чиновник от Неапол Игнацио и проститутките и модели в платната му Фелида Меландрони и Лена Антонели.
Всички те обрисуват една силно противоречива представа за Караваджо. От една страна той е изключителен творец, новатор, който емоционално въздейства върху аудиторията си, като прокарва пътя на барока в изкуството, но и го пречупва през собствените си творчески виждания – на реалистични, обикновени, даже бедни на вид образи, в които земната натура на религиозните личности е представена в нейната достоверност, за да може през художествената интерпретация да изпъкне тяхната духовна, божествена същност. От друга страна натискът на социалните обстоятелства в живота на художника – неговия скромен произход, липсата на академично образование, отхвърлянето и непрестанното критикуване от художествената гилдия, обожествяването от страна на почитателите и колекционерите, непрестанните поръчки на нови и нови картини, новопридобитото богатство, което лесно изтича за храна, алкохол, проституки, игра на карти, превръщат Караваджо в агресивен, неудовлетворен, нестабилен, даже чудовищен в поведението си индивид.
Атле Нес се опитва да съедини в цялост това противоречие, като формира виждането за една пълноценна личност, в която житейските решения на човека се оказват по-скоро подчинени на божествената мисия на художника.
В романа Караваджо е жив, пълноценен мъж, който, въпреки че не е физически красив, се оказва превъзнасян от жените (негови модели), поради способността да изобразява върху платната си тяхната същност по несравним начин. Според описанието на Нес: „Слабата му, гъвкава фигура е в постоянно движение, така изпълнена с неспокойствие, че не може да седи тихо на масата – действително, дори когато рисува, движенията му са изключително поривисти. Лицето му не е забележително – вероятно жените го харесват заради неговия поглед, отправен от тъмнокафявите му очи насред неспокойните му черти, които утихват и гледат. Това е именно погледът на художник, който кара нещата, които вижда, да останат видими завинаги.” (с.16)
Но Караваджо е превъзходен и като художник, защото умее да представя обектите по невероятно реалистичен начин, силно контрастиращ на познатите към момента модели на рисуване на религиозни и природни сюжети. „Художникът, пише Нес, вече е известен със способността си да имитира природата, чак до прогнилите петна върху ябълки и светлина, която пада през стъклени вази – но сега той вижда през природата, до онова нещо, което се намира отвъд. Той изпитва едновременно радост и болка и ги рисува заедно.” (с. 42).
И не на последно място – появата на необикновен художник като Караваджо в онези наситени с кръв, догматизъм, разврат и безчинства времена е едва ли не божествено решение, защото неговото творчество има способността силно да вълнува хората – от обикновените граждани, които се стичат в църквите, за да видят себе си, изобразени в облика на светци и благородни личности, до духовниците и благородните, които осъзнават, че придаването на плът, реализъм, осъзнатост на религиозните личности ги прави близки, разпознаваеми, обичани, без да отнема от тяхната божественост и изключителност. Както самият Нес заявява през думите на един от разказвачите: „Знаем, че Бог е избрал някои личност. Тъй като разбирането ни е така неизмеримо непълно в сравнение с Неговото, трябва да приемем, че в човешките очи тази орисия, това предопределение би трябва да изглежда така, сякаш Господ е капризен, непредсказуем в прищевките Си. Да бъдеш избран, да си обвързан с някаква предопределена съдба, предполагам, че това никак не е лесно. Но избраникът не може да стори нищо по въпроса, освен да дърпа въжето на своята съдба толкова силно, колкото му е по силите. Отново – видяно от човешка гледна точка – това може да изглежда толкова странно, неистовият танц на избрания да избегне волята, която все още го държи здраво. Мисля, че животът на този човек би бил неразбираем, ако не се види, че всички тези гротескови, конвулсивни движения, тези диви изблици и компрометиращи капризи се групират около невидим център, около който е затегнато въжето – съдбата.” (с. 125).
Книгата е любопитна и с още два детайла. Първият е изборът на заглавие – Тома Наверни. То директно насочва към популярната едноименна картина на Караваджо, на която удивително изразително е изобразена популярната библейска сцена – невярващия във възкресението на Исус Христос апостол Тома бърка с пръст в раната, нанесена преди смъртта на разпънатия Христос. Но трябва да се отчита и нейната символна представа – това е сцена, харесвана и изобразявана от много художници и скулптори, които виждат в пръста на Тома опит творецът да се докосне до божественото. Или както Нес пише: „…защото Господ е не само дух, но и физическо, уязвимо тяло.” (с.146). Всеки творец съгражда своето безсмъртие чрез работите, които създават, недоверчив към материалното и все пак използваш материята, за да пресъздаде духовните си фантазии. Сякаш този насочен към отворената рана пръст е преходът, който творецът изживява между творческите интенция и физическото въплъщение на нещо имагинерно, каквото представлява творческият импулс.
Вторият детайл е връзката, която Атле Нес прокарва между Караваджо и Галилео Галилей. Гениалният италиански физик и астроном е обект на друг негов роман и очевидно е онази любима личност, в която писателят се разпознава. Връзката между двамата герои не е директна – макар да са живеели по едно и също време, не е известно да са се познавали, а и вижданията им за живота, творческите им търсения са напълно различни. Но Нес позволява на един от избраните разказвачи да влезе в ролята на свързващия елемент между двамата – приятел и на физика, и на художника, за да се опита да докаже не само спецификите на времето, в което са живеели, но и силата на таланта, твърдостта на човешкия характер, готов да застане срещу всеки в името на идеите и таланта си. Както Нес споделя: „Караваджо е Галилео на платното. Той не разчита на нищо друго, освен на собствено си зрение, и мисля, че тъкмо това преди всичко предизвиква неговите трудности. И така, щом професорът може да пише за луните си, художникът трябва да може да рисува каквото вижда – човешки тели, плътта им, – той не може да създаде нищо въз основа на закостенели традиции в отживели, стари книги.” (с. 140).
Макар кратка като обем и проследяваща познати факти от живота на Караваджо, които са обект и на други художествени произведения напоследък – например на любопитния италиански филм „Сянката на Караваджо” (2022, реж. Микеле Плачидо), „Тома Неверни. Роман за Караваджо” е интересна и талантливо написана книга, илюстрирана с някои от популярните произведения на художника, описани в текста. Тя не би могла да претендира за автентичност спрямо действителните възгледи и сцени от биографията на твореца, но позволява на неговите почитатели да оценят за пореден път превратностите в живота му, спецификите на характера му, но силата на неговия талант, които се оказват причина както за драматизма в живота му, така и за успеха на картините на Караваджо. Както самият Атле Нес казва в едно интервю: „Историята за живота на когото и да било може да се разкаже по много различни начини. Опитвам се да намеря своя”.
Коментари
Публикуване на коментар