Стрийт арт – между радикалността и комерсиализацията

Стрийт артът възниква във втората половина на 20 век като спонтанна реакция на млади, непрофесионални творци, които рисуват разнообразни  графити по градските стени в опит да изразят личните си социални, политически и естетически виждания за действителността. Включва не винаги законно поставени стикери, плакати, шаблони и 3D скулптури. Често може да се използва като радикален инструмент за социална и политическа намеса. Графитите бързо са заклеймени като вандализъм, а младите художници трупат богат опит от арести и глоби, полицейски гонения и гражданско възмущение. 
Днес  стрийт артът е колкото авангарден, толкова и масовокултурен. Все по-рядко се случва на улицата, а първичният импулс за младежки бунт и социален протест е комерсиализиран и опакован със щампите на големите търговски компании. Подобно на пънка, който отказва да се впише в нормите на музикалните компании, за да запази необузданата динамика на младостта, а после се превърна в култ и класика в музикалното изкуство. Сега стрийт артът е готов да загърби чистата естетика на автентичните изображения, за да се гмурне в опияняващите удобства на комерсиализацията и популярността. Масовите медии по целия свят съобщават с подробности за новопоявили се стенописи. Аукционните къщи продават графити за огромни суми. Притежаването на монолитно парче стена с монохромно изображение на Банкси или копие от постер на Фейри е предпочитано капиталовложение за мнозина колекционери. 

Американският стрийт арт художник Шепърд Фейри става популярен, след като изработва плаката „Hope“. Той е използван от Барак Обама в първата му кандидатпрезидентска кампания. В благодарствена бележка американският политик пише, че плакатите на Фейри имат голямо въздействие върху американците, като ги карат да повярват, че могат да помогнат за промяната на статуквото. Началото на кариерата на Фейри се свързва с изработването на стикери, плакати, тениски, но след като го застига славата, неговите изображения се появяват на кориците на списания като „Time“ и „Esquire“. Оригиналният плакат „Hope“ е придобит от Националната портретна галерия на музея „Смитсониън“, а Институтът за съвременно изкуство в Бостън, Музеят на изкуствата в Лос Анджелис, Музеят за модерно изкуство в Ню Йорк и Музеят на Виктория и Алберт в Лондон организират негови изложби. Фейри твърди, че има амбицията да създава изображения, които символизират особеностите на неговото поколение. Макар да продължава да се възприема за уличен художник, целта му е да общува с възможно най-голямата публика – независимо дали използва плакати, корици на албуми или щампи върху ризи. 

Британският художник Банкси е легендарно име в областта на съвременния стрийт арт. Част от причините са свързани с дълбоко пазената анонимност за личността на твореца, адаптивността и изчистеността на изображенията му, забавно-провокативните социални и политически послания, които отправя. Притежаването на работи на Банкси се превърна в истерия за арт колекционерите. Стенописите му, рисувани по стените на изоставени сгради по целия свят, са сваляни, консервирани и продавани като монолитни блокове. Например стенописите му „I Remember When All This Was Trees“, нарисуван оригинално на стената на занемарена фабрика в Детройт и „Donkey Documents“, представен върху бариера, разделяща Западния бряг от Израел и изобразяващ войник, който проверява документите на магаре, са продадени за около един милион долара. 
Премахването на стенописите му от оригиналните места предизвика доста спорове в обществото, затова самият Банкси отказва да удостоверява тяхната автентичност. Но провежда целенасочени провокации като тази от 2018 г., когато копие на известния му графит „Girl with Ballon“ е наполовина унищожен от вграден в долната половина на рамката шредер секунди след като работата му е продадена от аукционна къща „Сотбис“ за близо един и половина милиона долара. През 2021 г. остатъкът от работата, вече известна като „Love is in the bin“, е препродадена за над 25 милиона долара. 
Този успех провокира компанията „Particle“ да даде близо 13 милиона долара за  графита „Love Is in the Air“ с цел да го предлага като крипто арт. Всяко от 10 хиляди NFT копия се продава по 1500 долара. 
Гарантиран финансов успех търси и модна къща „Guess“, когато лансира линия от младежки облекла и аксесоари с щамповани изображения на графити на Банкси. Според главния творчески директор на „Guess“ Пол Марчиано „графитите на Бански имат феноменално влияние, което резонира в цялата популярна култура“. Колекцията, разработена с марката „Brandalised“, предлагаща дизайни на известни графити, е начин модата да покаже своята благодарност към неговото влияние. Оказа се, че използването на изображенията е извършено без съгласието на все още анонимния творец. Той призова своите над 11 милиона почитатели в Instagram да крадат артикули от магазините на „Guess“ с цел да накажат модната марка, че използва произведенията му без разрешение. 

С графитите си Банкси отправя важни социални и политически послания. През 2020 г. подарява картината си „Game Changer“ на университетската болница в Саутхамптън като благодарност за работата на британските здравни работници по време на пандемията от Ковид-19. Работатаизобразява момче, играещо си кукла с формата на медицинска сестра в ролята на супергерой. По-късно тя е продадена от „Кристис“ за над 23 милиона долара. 

В края на 2022 г. графити на Банкси се появяват на разрушени стени в украинския град Бородинка, който пострада тежко от руската агресия. Няколкото стенописа представят танцуваща гимнастичка; мъж, който се къпе в банята; дете, което  която практикува джудо; жена с противогаз и пожарогасител. Един от графитите обаче става обект на посегателство след като няколко лица се опитват да го откраднат, отрязвайки част от стената, на която той е нарисуван. Кражбата е осуетена, а официалните власти защитават произведението като символ на съпротивата на украинския народ, на солидарността, които останалите страни им оказват. Съпричастността на Банкси продължава с предоставянето на 50 ситопечата на негово произведение на неправителствената организация „Legacy of War Foundation“, всеки от които се продава за 6000 долара. Приходите от продажбата са използвани за подкрепа на украинския народ.   

Светът на изкуството е очарован от нестандартността на стрийт арта, отваряйки широко вратите на музеите и галериите за по-талантливите художници. Лондонският музей „Tate Modern“ още през 2008 г. представя сборната изложба „Улично изкуство“ с емблематични произведения. По думите на художника Сидър Луисън, куратор на експозицията и автор на монографиите „Street Art: The Graffiti Revolution“ и „Abstract Graffiti“,  тя е привлекателна за всички – от 10-годишни деца до 70-годишни хора. В нея са включени стенописи на Faile – дует артисти от Ню Йорк, които създават оригинални изображения на криминално-фантастична тематика или на италианския художник Blu, автор на монументални черно-бели драскулки, които могат да се видят на много изоставени сгради в Европа. 

Музеят на изкуствата Карнеги в Питсбърг излага работи на графити артиста Бари Макгий, автор на емблематичния надпис „Amaze“ върху фасадата на Музея на съвременно изкуство в Детройт. Академията за изящни изкуства в Пенсилвания организира самостоятелна изложба с работи на Espo, а Музеят за модерно изкуство в Ню Йорк добавят в постоянните си експозиции творби на Swoon. Интересна е и експозицията „Viva La Revolución: Диалог с градския пейзаж“, организирана от Музея за съвременно изкуство в Сан Диего, която включва работи на един от първите шведски графити художници Akay. „Fundación Caixa Galicia“ също застава зад изложбата „Постграфити, геометрия и абстракция“, представена в Ла Коруня, Испания, която показва абстрактно-геометрични графити надписи, изписани на местен диалект.
Причините за този интерес към провокативното улично изкуство са основно социални и културни. Има нови, млади творци, които въпреки доброто си художествено образование, избират да изграждат творчески си почерк с рисуване в публични пространства или чрез излагане на платна в малки, независими галерии. Именно това привлича ново поколение куратори, които забелязват техния талант от уличните графити и след това ги правят разпознаваеми за съвременните колекционери. Това, което остава непроменено, обаче, е любовта на творците към нарисуваните със спрей изображения и желанието им за творческа себеизява. 

Мария Попова

Вариант на статията е публикуван в сп. "Мениджър", бр. 2/2023