Любовните истории на великите и известни личности винаги привличат вниманието на обществото. От една страна те разкриват, че знаменитостите не са като останалите хора – при тях събитията винаги са по-драматични, по-романтични, по-пленяващи или по-унищожителни. А от друга – и че те, като всички останали, страдат, влюбват се, карат се, изпадат в депресия или в еуфория, преживяват кризи или имат пълноценни семейства. Къде обаче трябва да бъдат поставени личностите на духа? Нима умението за творчество, за изключителност или даже гениалност може да бъде обхванато в същите категории, в които се представя животът на всички останали хора? Или напротив – техните драми или партньорства са средството, което стимулира творческия импулс и той се превръща във въздействащи картини, оригинални песни, интересни книги. И дали наистина всеки талантлив мъж-творец се нуждае от своята муза, а всяка успешна жена – от любовта на мъжа до себе си?
Опит за отговор на всички тези въпроси предоставя издателство „Емас” с поредицата си „Вечните двойки”. Неслучайно са подбрани заглавия, които показват висотата на любовта, но и сблъсъка на характери между наистина гениални творци и техните музи, партньорки или съпруги. Резултатът не винаги е еднозначен, но в повечето случаи позволява, чрез красотата на словото, да се надникне в някои не толкова познати аспекти от биографията на иначе много популярни творци, така че да се осветлят поне частично причините както за определени техни житейски решения, така и за импулсите, съобразно които са създали своите забележителни произведения.
Книгата „Гала и Дали. Неразделните” на Силвия Франк (2022, изд. „Емас”, превод: Ваня Пенева, стр. 317) е посветена на любовта и партньорството на изключителния испански художник Салвадор Дали и Гала – негова муза, партньорка, съпруга, майчинска фигура, импресарио, секретар, закрилник…
В историята на изкуството винаги са обръща внимание на онези необикновени жени, които със своята красота, талант, ентусиазъм успяват да преминат през живота на няколко творци и да оставят своя отпечатък във вид на картини, поеми, музикални или театрални произведения, за чиято поява са съдействали или вдъхновили. Подобна роля има Алма Малер – съпруга на диригента и композитор Густав Малер, на архитекта Валтер Гропиус, на писателя Франц Верфел, любовница на художниците Оскар Кокошка и Густав Климт.
Елена Дяконова или както е известна – Гала е друг подобен пример. Тя е съпруга на френския поет Пол Елюар, когото изоставя, когато среща младия Салвадор Дали, междувременно е любовница на художника Макс Ернст, а впоследствие и на други.
Книгата „Гала и Дали. Неразделните” е разделена на три части. Първата започва от момента на запознанството на Гала и Дали в испанския град Кадакес, където Гала е заведена от тогавашния си съпруг Пол Елюар в търсене на творческо предизвикателство. Умело включените реминисценции – към миналото на Гала преди запознанството с Дали, към силната връзка на Дали със сестра му, трудните отношения с неразбиращия го баща, липсата на обичаната и идеализирана майка, спомагат за ясното очертаване на биографичния контекст, но и на личностните специфики, които оформят кръга на взаимоотношенията между героите.
Втората част на книгата показва развитието на любовната връзка – от мъчителното разпадане на брака на Гала и Пол Елюар, през първата изложба на Дали в Париж и приобщаването към групата на сюрреалистите, до местата, в които Гала и Дали са най-щастливи – връщането в Кадакес и обикновения живот, който водят в малката рибарска къщичка, до която се стига само с лодка, далеч от суетата и лукса на Париж.
Силвия Франк много ясно залага представата за Гала като отдадената на връзката си жена: тя „вече знаеше, че онова, което ги свързва, е по-силно от секса. По-силно може би дори от самата любов. Двамата бяха сродни души. Две отделни същества, отказали се от индивидуалните си желания и стремежи в полза на нещо по-голямо.” (с. 221)
Според авторката Гала винаги осъзнава нуждата да се грижи за талантливите си мъже – да създаде работно място, където Пол да пише или Салвадор да рисува, да обикаля домовете на богатите си приятели и да ги убеждава да купят картини на Дали, да помага при огранизирането на своеобразните пърформанси, които художникът разиграва, с цел да представи сюрреалистичните си идеи и даже, когато се налага, да влезе в ролята на домакиня, която сама чисти, готви и пазарува. Това е далеч от наложения образа за Гала като разглезена светска дама, която разточително харчи значими средства, за да си купува скъпи дрехи и да се храни в престижни ресторанти. Неслучайно и на гърба на книгата е цитирана мисълта на Салватор Дали: „Гала се превърна в солта на живота ми, в моя пътеводен огън, в моето друго аз.” Това разбиране за Гала като хамелеон, който удачно се нагажда към ролите в живота си, е напълно съотносимо към визията, която Дали изгражда за нея в картините си. Тя е неговата вселена, в която разнообразните етапи от живота му (повече фантастични, отколкото резултат от реалните житейски събития) се редуват като своеобразни небесни сфери в собствената му галактика на превратности, скрити желания, творчески импулси и житейски препятствия.
И в заключение, в кратката трета част на книгата, се показва началото на грандиозния успех, който очаква Дали – нарастващия интерес на колекционерите, разширяващите се възможности за пълноценен и преуспял живот. Цялото повествование се конструира в рамките на едва три години – от 1929 до 1931. Но те са най-интензивните откъм представянето на забележителната връзка, която Гала и Дали имат – времето когато Дали се оформя като художник, а Гала е най-силно свързана с него – като неин мъж, но и като твореца, на когото се възхищава, моделира и разкрива пред света, като човек на изкуството, който, както пише в книгата, „никога не се отказва от стремежа си към нови изразни средства, никога не спира да търси.” (с.270)
Романът е написан талантливо и увлекателно. Подробните биографични данни са внимателно маркирани. Включени са хубави природни и битови описания – на облеклото, храненето, природни и градски забележителности, местни обичаи, както и прецизни диалози. Стабилната композиция и последователното разгръщане на повествованието спомагат за изграждането на съпричастност и любопитство към съдбата на описваните герои. Конструираният психологизъм – спрямо поведението на героите, техните мисли и желания, подтиква читателя към лична оценка за живота на Дали, но и към неговото дълбоко и крайно индивидуалистично изкуство. Въпреки че акцентът в романа е поставен върху личните взаимоотношения между героите, в текста са вмъкнати и описания на различни произведения на Дали, особеностите на неговото изкуство, начините, по които са оценявани от испанското и френското общество.
Важна е да се отбележи, че авторката на книгата „Гала и Дали. Неразделните” Силвия Франк всъщност е псевдоним, за който стоят двама от успешните съвременни немски писатели – Силвия Вандермер, която въпреки завършеното икономическо образование, а в последствие и обучение по биология, психология и изобразително изкуство, работи като писател и художник. И нейният партньор – Франк Майереверт, по професия етнолог, а по настоящем писател. Освен тази книга те са автори и на други популярни романи, посветени на знаменити любовни двойки, като „Ленард и Мариане. Танцувай с мен”, която разказва за канадския поет и изпълнител Ленард Коен и неговата партньорка и муза Мариане Илн и „Огненият пръстен – Джун Картър и Джони Кеш”, представяща красивата любовна история на двамата популярни американски кънтри изпълнители.
В интервю Силвия Вандермер и Франк Майереверт разказват, че тяхната книга „Гала и Дали. Неразделните“ е за „всички, които обичат да четат добре разказани истории с биографична предистория. Книгата може да крие една или две изненади за тези, които са запознати с творчеството и живота на Салвадор Дали, за други това е страхотна любовна история, която в най-добрия случай ще предизвика отзвук у читателите.”
И действително романизираните биографии са интересно и полезно средство за бързо и лесно навлизане в живота на известни личности от близкото и по-далечното минало. Много тях, подобно на настоящата книга, са насочени към любовния живот на знаменитостите и поради това са предпочитани предимно от женската аудитория. Други книги разкриват по-сериозен исторически контекст и спомагат за изграждането на цялостна и съвременна представа за описваните герои. Но крайна сметка всички те показват, че успехът е възможен само тогава, когато творецът се отдаде със страст и талант на своите цели и разкрие пред обществото, че няма нищо по-красиво, изключително и важно от самия човек.
Опит за отговор на всички тези въпроси предоставя издателство „Емас” с поредицата си „Вечните двойки”. Неслучайно са подбрани заглавия, които показват висотата на любовта, но и сблъсъка на характери между наистина гениални творци и техните музи, партньорки или съпруги. Резултатът не винаги е еднозначен, но в повечето случаи позволява, чрез красотата на словото, да се надникне в някои не толкова познати аспекти от биографията на иначе много популярни творци, така че да се осветлят поне частично причините както за определени техни житейски решения, така и за импулсите, съобразно които са създали своите забележителни произведения.
Книгата „Гала и Дали. Неразделните” на Силвия Франк (2022, изд. „Емас”, превод: Ваня Пенева, стр. 317) е посветена на любовта и партньорството на изключителния испански художник Салвадор Дали и Гала – негова муза, партньорка, съпруга, майчинска фигура, импресарио, секретар, закрилник…
В историята на изкуството винаги са обръща внимание на онези необикновени жени, които със своята красота, талант, ентусиазъм успяват да преминат през живота на няколко творци и да оставят своя отпечатък във вид на картини, поеми, музикални или театрални произведения, за чиято поява са съдействали или вдъхновили. Подобна роля има Алма Малер – съпруга на диригента и композитор Густав Малер, на архитекта Валтер Гропиус, на писателя Франц Верфел, любовница на художниците Оскар Кокошка и Густав Климт.
Елена Дяконова или както е известна – Гала е друг подобен пример. Тя е съпруга на френския поет Пол Елюар, когото изоставя, когато среща младия Салвадор Дали, междувременно е любовница на художника Макс Ернст, а впоследствие и на други.
Книгата „Гала и Дали. Неразделните” е разделена на три части. Първата започва от момента на запознанството на Гала и Дали в испанския град Кадакес, където Гала е заведена от тогавашния си съпруг Пол Елюар в търсене на творческо предизвикателство. Умело включените реминисценции – към миналото на Гала преди запознанството с Дали, към силната връзка на Дали със сестра му, трудните отношения с неразбиращия го баща, липсата на обичаната и идеализирана майка, спомагат за ясното очертаване на биографичния контекст, но и на личностните специфики, които оформят кръга на взаимоотношенията между героите.
Втората част на книгата показва развитието на любовната връзка – от мъчителното разпадане на брака на Гала и Пол Елюар, през първата изложба на Дали в Париж и приобщаването към групата на сюрреалистите, до местата, в които Гала и Дали са най-щастливи – връщането в Кадакес и обикновения живот, който водят в малката рибарска къщичка, до която се стига само с лодка, далеч от суетата и лукса на Париж.
Силвия Франк много ясно залага представата за Гала като отдадената на връзката си жена: тя „вече знаеше, че онова, което ги свързва, е по-силно от секса. По-силно може би дори от самата любов. Двамата бяха сродни души. Две отделни същества, отказали се от индивидуалните си желания и стремежи в полза на нещо по-голямо.” (с. 221)
Според авторката Гала винаги осъзнава нуждата да се грижи за талантливите си мъже – да създаде работно място, където Пол да пише или Салвадор да рисува, да обикаля домовете на богатите си приятели и да ги убеждава да купят картини на Дали, да помага при огранизирането на своеобразните пърформанси, които художникът разиграва, с цел да представи сюрреалистичните си идеи и даже, когато се налага, да влезе в ролята на домакиня, която сама чисти, готви и пазарува. Това е далеч от наложения образа за Гала като разглезена светска дама, която разточително харчи значими средства, за да си купува скъпи дрехи и да се храни в престижни ресторанти. Неслучайно и на гърба на книгата е цитирана мисълта на Салватор Дали: „Гала се превърна в солта на живота ми, в моя пътеводен огън, в моето друго аз.” Това разбиране за Гала като хамелеон, който удачно се нагажда към ролите в живота си, е напълно съотносимо към визията, която Дали изгражда за нея в картините си. Тя е неговата вселена, в която разнообразните етапи от живота му (повече фантастични, отколкото резултат от реалните житейски събития) се редуват като своеобразни небесни сфери в собствената му галактика на превратности, скрити желания, творчески импулси и житейски препятствия.
И в заключение, в кратката трета част на книгата, се показва началото на грандиозния успех, който очаква Дали – нарастващия интерес на колекционерите, разширяващите се възможности за пълноценен и преуспял живот. Цялото повествование се конструира в рамките на едва три години – от 1929 до 1931. Но те са най-интензивните откъм представянето на забележителната връзка, която Гала и Дали имат – времето когато Дали се оформя като художник, а Гала е най-силно свързана с него – като неин мъж, но и като твореца, на когото се възхищава, моделира и разкрива пред света, като човек на изкуството, който, както пише в книгата, „никога не се отказва от стремежа си към нови изразни средства, никога не спира да търси.” (с.270)
Романът е написан талантливо и увлекателно. Подробните биографични данни са внимателно маркирани. Включени са хубави природни и битови описания – на облеклото, храненето, природни и градски забележителности, местни обичаи, както и прецизни диалози. Стабилната композиция и последователното разгръщане на повествованието спомагат за изграждането на съпричастност и любопитство към съдбата на описваните герои. Конструираният психологизъм – спрямо поведението на героите, техните мисли и желания, подтиква читателя към лична оценка за живота на Дали, но и към неговото дълбоко и крайно индивидуалистично изкуство. Въпреки че акцентът в романа е поставен върху личните взаимоотношения между героите, в текста са вмъкнати и описания на различни произведения на Дали, особеностите на неговото изкуство, начините, по които са оценявани от испанското и френското общество.
Важна е да се отбележи, че авторката на книгата „Гала и Дали. Неразделните” Силвия Франк всъщност е псевдоним, за който стоят двама от успешните съвременни немски писатели – Силвия Вандермер, която въпреки завършеното икономическо образование, а в последствие и обучение по биология, психология и изобразително изкуство, работи като писател и художник. И нейният партньор – Франк Майереверт, по професия етнолог, а по настоящем писател. Освен тази книга те са автори и на други популярни романи, посветени на знаменити любовни двойки, като „Ленард и Мариане. Танцувай с мен”, която разказва за канадския поет и изпълнител Ленард Коен и неговата партньорка и муза Мариане Илн и „Огненият пръстен – Джун Картър и Джони Кеш”, представяща красивата любовна история на двамата популярни американски кънтри изпълнители.
В интервю Силвия Вандермер и Франк Майереверт разказват, че тяхната книга „Гала и Дали. Неразделните“ е за „всички, които обичат да четат добре разказани истории с биографична предистория. Книгата може да крие една или две изненади за тези, които са запознати с творчеството и живота на Салвадор Дали, за други това е страхотна любовна история, която в най-добрия случай ще предизвика отзвук у читателите.”
И действително романизираните биографии са интересно и полезно средство за бързо и лесно навлизане в живота на известни личности от близкото и по-далечното минало. Много тях, подобно на настоящата книга, са насочени към любовния живот на знаменитостите и поради това са предпочитани предимно от женската аудитория. Други книги разкриват по-сериозен исторически контекст и спомагат за изграждането на цялостна и съвременна представа за описваните герои. Но крайна сметка всички те показват, че успехът е възможен само тогава, когато творецът се отдаде със страст и талант на своите цели и разкрие пред обществото, че няма нищо по-красиво, изключително и важно от самия човек.
Мария Попова
Коментари
Публикуване на коментар