Метаморфозите на човека и света в пластиките на Георги Чапкънов (изложбите на 2023 г.)

Изложбата "Георги Чапкънов. Алхимикът", което се проведе между 14 февруари 2023 г. и 14 май 2023 г. в Националната галерия, е посветена 80-годишнината на популярния художник. В експозицията, чийто куратори са Иво Милев и Милко Добрев, са представени над 70 малки пластики на Георги Чапкънов, собственост на Националната галерия, галериите в София, Бургас, Велико Търново, Добрич, Русе, Силистра, Стара Загора, Ямбол, Габрово, на части колекционери, както и на самия художник. 

Те отразяват някои от водещите в творчеството му теми като тази за митологията – чрез представените фигури на божества: Диана и нейното вярно куче;  странната комуникация между Нике и Зевс; Зевс в образа си на бик, прелъстен от красивата и предизвикателна женственост на Европа; фантастичният Пан, който омайно свири от клоните на разлистено дърво; двойственият Кентавър, който във версията на Чапкънов е даже тройствен – освен мъжка глава има и женска, заедно носени от тялото на коня – алегорична представа за семейството и любовта.

Препратките към еротиката и природата, също сред любимите теми на художника, са изразени чрез незавършените барелефи на въображаема вакханалия или ловни подвизи, но и чрез показаните образи на животни, които съпътстват или даже тотемно въплъщават човека – птици, куче, бик. Метафориката е надградена с религиозен фокус – посредством древнобиблейски фигури като чувствената, но недостижима Саломе или значими християнски образи на Исус Христос и Тома Неверни, чийто мълчалив диалог се оказва символ на неверие, но и на творческо любопитство, на докосване до неуловимото – цел на всеки творец, особено на всеки скулптор, който трябва да съгради чрез пръстите си плътта на ефирните си произведения. 

Впечатляващ акцент в изложбата са работите, които интерпретират темата за метаморфозата на човека. Тя може да е органична, като житейския преход – чрез образите на сучещото или смеещото се дете или на старците, който търси свобода (на душите си) чрез играта с птиците. 

Но може и да е психологическа – чрез идеята за присъствието или отсъствието на човека, от когото понякога остават следи (онези отсечени крака, които Чапкънов струпва, за да придаде метална тежест на левитацията). 

Друг път физическата плътност на земното се оглежда в духовната проекция на небесното посредством формата на сянката – отъждествена с плът или светлинно отпечатана на стената на галерията. Персоналната трансформация може да се наблюдава чрез преодоляването на реални или въображаеми препятствията, подобно на стените, през които всеки човек, творец (или бог) трябва да премине, за да постигне до развитието (или до безсмъртието). 

Емоционалната градация е проявима чрез изследване на граничните състояния на човека – страх, ужас, радост, похот, бягство от опасността, но и отдалечаване от същността, чрез разполовяването (вътре-вън, насаме със себе си или огледан в бездната на различието). За разлика от митологичните изображения, които са прецизно детайлизирани, тези образи са по-схематични, оголени като материална конструкция, с подчертана изразителност на жестовете – изправена или посочваща ръка, вдигнати към небето ръце. 

Алхимичният елемент от заглавието на изложбата личи от показаната работна маса на художника с натрупаните работни инструменти, снимки, препарирани животни, недовършени произведения. Както и от включените откъси от документален филм на сина на художника – режисьора Тодор Чапкънов, посветен на процеса на създаване на „Св. София“. 

Визуализирани чрез виртуална реалност, те позволяват на зрителите не само да разгледат детайли от оригиналния монумент, но и да видят столицата през погледа на нейната митологична закрилница. В галерията са представени и някои от изключителните портрети на Чапкънов като тези на Радой Ралин, Йордан Радичков и специално донесения бюст на Фредерико Фелини.

Георги Чапкънов е автор на множество монументални скулптури, които може да се видят в открито в различни градове в България и по света, както и на малки пластики, включени в музейни и частни колекции. В столицата запомнящи се са емблематичният монумент „Света София“, знакът „Слънцето“, който стои над входа на НДК, бронзовият паметник на Петко и Пенчо Славейкови на едноименния площад, „Гимнастичката“във фонтана пред Народния театър. Чапкънов е носител на много награди от български и световни конкурси, основател на специалност „Художествена обработка на метала“ в Националната художествена академия, където дълги години преподава.

Мария Попова

Вариант на статията е публикуван в сп. "Мениджър", бр. 3/2023