Пропускане към основното съдържание

Метаморфозите на човека и света в пластиките на Георги Чапкънов (изложбите на 2023 г.)

Изложбата "Георги Чапкънов. Алхимикът", което се проведе между 14 февруари 2023 г. и 14 май 2023 г. в Националната галерия, е посветена 80-годишнината на популярния художник. В експозицията, чийто куратори са Иво Милев и Милко Добрев, са представени над 70 малки пластики на Георги Чапкънов, собственост на Националната галерия, галериите в София, Бургас, Велико Търново, Добрич, Русе, Силистра, Стара Загора, Ямбол, Габрово, на части колекционери, както и на самия художник. 
Те отразяват някои от водещите в творчеството му теми като тази за митологията – чрез представените фигури на божества: Диана и нейното вярно куче;  странната комуникация между Нике и Зевс; Зевс в образа си на бик, прелъстен от красивата и предизвикателна женственост на Европа; фантастичният Пан, който омайно свири от клоните на разлистено дърво; двойственият Кентавър, който във версията на Чапкънов е даже тройствен – освен мъжка глава има и женска, заедно носени от тялото на коня – алегорична представа за семейството и любовта.


Препратките към еротиката и природата, също сред любимите теми на художника, са изразени чрез н
езавършените барелефи на въображаема вакханалия или ловни подвизи, но и чрез показаните образи на животни, които съпътстват или даже тотемно въплъщават човека – птици, куче, бик. Метафориката е надградена с религиозен фокус – посредством древнобиблейски фигури като чувствената, но недостижима Саломе или значими християнски образи на Исус Христос и Тома Неверни, чийто мълчалив диалог се оказва символ на неверие, но и на творческо любопитство, на докосване до неуловимото – цел на всеки творец, особено на всеки скулптор, който трябва да съгради чрез пръстите си плътта на ефирните си произведения. 

Впечатляващ акцент в изложбата са работите, които интерпретират темата за метаморфозата на човека. Тя може да е органична, като житейския преход – чрез образите на сучещото или смеещото се дете или на старците, който търси свобода (на душите си) чрез играта с птиците. 
Но може и да е психологическа – чрез идеята за присъствието или отсъствието на човека, от когото понякога остават следи (онези отсечени крака, които Чапкънов струпва, за да придаде метална тежест на левитацията). 
Друг път физическата плътност на земното се оглежда в духовната проекция на небесното посредством формата на сянката – отъждествена с плът или светлинно отпечатана на стената на галерията. Персоналната трансформация може да се наблюдава чрез преодоляването на реални или въображаеми препятствията, подобно на стените, през които всеки човек, творец (или бог) трябва да премине, за да постигне до развитието (или до безсмъртието). 
Емоционалната градация е проявима чрез изследване на граничните състояния на човека – страх, ужас, радост, похот, бягство от опасността, но и отдалечаване от същността, чрез разполовяването (вътре-вън, насаме със себе си или огледан в бездната на различието). За разлика от митологичните изображения, които са прецизно детайлизирани, тези образи са по-схематични, оголени като материална конструкция, с подчертана изразителност на жестовете – изправена или посочваща ръка, вдигнати към небето ръце. 
Алхимичният елемент от заглавието на изложбата личи от показаната работна маса на художника с натрупаните работни инструменти, снимки, препарирани животни, недовършени произведения. Както и от включените откъси от документален филм на сина на художника – режисьора Тодор Чапкънов, посветен на процеса на създаване на „Св. София“. 
Визуализирани чрез виртуална реалност, те позволяват на зрителите не само да разгледат детайли от оригиналния монумент, но и да видят столицата през погледа на нейната митологична закрилница. В галерията са представени и някои от изключителните портрети на Чапкънов като тези на Радой Ралин, Йордан Радичков и специално донесения бюст на Фредерико Фелини.

Георги Чапкънов е автор на множество монументални скулптури, които може да се видят в открито в различни градове в България и по света, както и на малки пластики, включени в музейни и частни колекции. В столицата запомнящи се са емблематичният монумент „Света София“, знакът „Слънцето“, който стои над входа на НДК, бронзовият паметник на Петко и Пенчо Славейкови на едноименния площад, „Гимнастичката“във фонтана пред Народния театър. Чапкънов е носител на много награди от български и световни конкурси, основател на специалност „Художествена обработка на метала“ в Националната художествена академия, където дълги години преподава.

Мария Попова

Вариант на статията е публикуван в сп. "Мениджър", бр. 3/2023

Коментари

Всичко за мен

Моята снимка
Мария Попова
Мария Попова е журналист, доктор на науките, доцент по „Теория на журналистиката и медиите“ и "Арт журналистика" във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Завършва хуманитарен профил в 22 СОУ „Г. С. Раковски“ и магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е като журналист в БНР, в. „Култура”, в. „К“, сп. "Мениджър". Ръководител е на магистърска програма „Лайфстайл журналистика” и на профил „Култура” в специалност „Журналистика“. Автор е книгите "Аудитория и журналистика" (2023), "Медийният човек" (2019) „Виртуалният човек” (2005, 2012, 2021), „Въведение в журналистическата теория” (2012, 2021) и „Теоретични аспекти на медиите“ (2014). Съавтор е на книгите „Реформи и социална промяна“ (2016), „Медиите в Европа” (2012), „Дигиталните медии” (2012), „Думите на медийния преход” (2010), „Журналистическите професии. Статут и динамика в България“ (2010-2011). Съредактор е на сборниците „Журналисти по теория, журналисти на практика” (2007-2021).

Популярни публикации от този блог

Анжело Красини и неговите накити, преродени в картини (изложбите на 2023 г.)

Оригинално съчетаване между искрящата релефност на истински бижута и двуизмерната колоритност на живописни дамски портрети пресъздава българският художник ювелир Анжело Красини в изложбата „Преродени", която  бе представена през май 2023 г. в столичната галерия „Арте“. С творбите си художникът пресъздава за нов живот красивите и сякаш застинали във времето женски лица от античните „Фаюмски портрети“, като ги допълва с истински накити, напомнящи за автентичните образи.  Оригиналните „Фаюмски портрети“ са живописни портрети на хора, намерени прикрепени към техните мумии в района на оазиса Фаюм, Египет. Портретите са датирани към периода  I - IV  век и представляват еволюция в древноегипетското изкуство, повлияно от елинистичната живопис от времето на Птоломеите и реалистичния римски портрет от времето на римското управление на Египет. Известни са около 900 подобни изображения в света. Те са сред първите примери за кавалетен портрет. За тяхното изработване са използвани...

Какво искат (и могат да получат) жените - портрет на модерната жена в книгата на Ориана Фалачи

  В книгата „ Ако се родиш жена” (изд ателство  Ciela”, 2023)  на италианската журналистика и писателка Ориана Фалачи   са включени  20  нейни  статии и интервюта, направени за  италианското списание „ L’Europeo “  в периода между 1955 и1974 г.  Сред интервюираните дами личат имената на водещи за времето си политици като израелския министър-председател Голда Меир, индийския министър-председател Индира Ганди, дизайнерки като Коко Шанел и  Мери Куант (която налага модата на миниполата), интелектуалки като американската писателка и художничка Кейт Милет, част от движението за равноправие на жените, модни икони като Жаклин Кенеди, руската балерина Мая Плисецкая, италианските певици и актриси Мили Монти, Елза Мартинели, Мини Мацини, шведската актриса Ингрид Тулин и др.   Това  е книга за другата Фалачи  –  онази, която не пише за война, не интервюира водещи политици, не дразни ислямски лидери, не се бунтува и гневи. Е...

Преходът като социален проект

Светлозар Кирилов “Полша в лабиринта на прехода”, Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, София, 2006 Макар в България все още да съществува разногласие относно достигането или не до края на прехода, през който преминават страните от бившия социалистически блок, неговото опознаване представлява безспорен интерес за изследователи от различни направления. Считаният за един от най-успешни преходи – този на Полша, е в центъра на анализа на Светлозар Кирилов. Книгата му “Полша в лабиринта на прехода” поставя две важни насоки за наблюдение – какви са причините за по-бързото реализиране на социалните и икономически реформи в страните от Централна Европа в сравнение с тези от Източна Европа и същевременно какви са особеностите на социалната трансформация през призмата на полския опит. В случая преминаването на обществата от една политическа и икономическа система към друга е уникално поради едновременното и интензивно съчетаване на икономическите и политическите промени, които имат по-с...