Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от май, 2009

Промяната на медийния човек

Роджър Фидлър “Медиаморфоза: да разберем новите медии”, С., 2005, издателство “Кралица Маб”, превод Гриша Атанасов “Медиаморфозата” на Роджър Фидлър си поставя за цел да опише технологиите на бъдещето, въпреки че по време на нейното издаване и разпространение част от тях вече са станали настоящи и даже са се появили техни продължения. Поради което тя, подобно на “Какво ще бъде?” на Майкъл Дертузо или “Третата вълна” на Алвин Тофлър, е интересна не толкова с възможността да се разберат новите медии, както се визира в заглавието (а и самото определение “нови медии” е доста условно и не бива да се ограничава единствено с компютъра и Интернет, доколкото при последователната поява на телеграфа, киното, радиото, телевизията, те също са определяни като нови медии), колкото с перспективите, пред които се изправя социално – комуникационното формиране на обществото. Идеята е, че медиите не са само средство за информация и комуникация, но и същностен елемент от начина, по който съвременният човек...

Преходът като социален проект

Светлозар Кирилов “Полша в лабиринта на прехода”, Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, София, 2006 Макар в България все още да съществува разногласие относно достигането или не до края на прехода, през който преминават страните от бившия социалистически блок, неговото опознаване представлява безспорен интерес за изследователи от различни направления. Считаният за един от най-успешни преходи – този на Полша, е в центъра на анализа на Светлозар Кирилов. Книгата му “Полша в лабиринта на прехода” поставя две важни насоки за наблюдение – какви са причините за по-бързото реализиране на социалните и икономически реформи в страните от Централна Европа в сравнение с тези от Източна Европа и същевременно какви са особеностите на социалната трансформация през призмата на полския опит. В случая преминаването на обществата от една политическа и икономическа система към друга е уникално поради едновременното и интензивно съчетаване на икономическите и политическите промени, които имат по-с...

И сега Лукчетата, дами и господа

Петър Петров. “Пин код: Лукчета”. Стихосбирка. Факел, 2004, София. Оформление Яна Левиева “Пин код: Лукчета” е добър пример за насоките на издаваната в началото на 21 век българска поезия. Въпреки че авторът й Петър Петров сам признава влечението си към римите и на други популярни автори. Това е една нахъсана, навъсена, бъбриво – провокативна поезия, своеобразен литературен поп арт. Авторът си служи с абсурдни, противоречиви, неприемливи метафори, с натрупване на изрази, думи, срички, със забързване или забавяне на ритъма. Потокът от думи и представи поставя читателя в позицията на защита, на хипноза, на омая. Подобно и на други двайсет-и-няколко-годишни поети, Петър Петров разчита на свободата на интерпретацията, на свободно предложения и изграден смисъл, на липсата на смисъл или на разминаването в смисъла между автора и неговите читатели. В стиховете му удобно се вместват популярни рекламни фрази, имена и думи на поп и поп фолк песни, медийни клишета и символи, един медиен жаргон, ко...

Медиите според Тодор Петев

Медиите са в центъра на мрежа от взаимовръзки, чрез които обществото се определя. Медиите не са външни сили, а средства на обществото, с които се гради общественият форум и се развива неговата социална култура, основана на разбирането за свободен достъп до информацията, твърди в новата си книга “Теории на масовата комуникация” (издание на Факултета по журналистика и масова коменикация на СУ “Св. Кл. Охридски”) проф. д-р Тодор Петев. Изследването на медийните процеси през последните години стана приоритет като че ли не само на професионалните журналисти и медийните специалисти, но и на изследователи от различни области – политика, хуманитаристика, социална сфера. Извеждането на масмедиите като основен играч на общественото поле, като (желана) форма на коректив на властта (политическа, управленска, икономическа) се оказа средство за граждански контрол, за налагането на медиите като активна страна в хода на вземане на обществени решения. Поради това появата на книга от световнопризнат уче...

Медийната теория според Скот Лаш

Скот Лаш “Критика на информацията”, издателство ИК КОТА, 2004, превод Димана Илиева Ако критиката вече не може да бъде трансцедентална, а трябва да бъде иманентна на информационния ред, критиката на информацията все повече се превръща в медийна теория”, твърди Скот Лаш в книгата си “Критика на информацията”. Лаш е познат на българския читател от излязлия и под негова редакция сборник “Глобални модерности” (изд. “Критика и хуманизъм”, 2004), включващ текстове на автори като Роланд Робертсън, Майкъл Федърстоун и Зигмунт Бауман. Скот Лаш е професор по социология и директор на Центъра за културни изследвания в Голдсмитс Колидж в Лондонския унитерситет, автор на множество книги и редактор на сборници, част от които посветени на края на организирания капитализъм (съвместно с Джон Ъри), глобалната културна индустрия, постструктуралистката и постмодерната социология (съвместно с Джонатан Фрийдман), рефлексивната модернизация (съвместно с Улрих Бек и Антъни Гидънс). Това определя тематичното мн...

Вие вярвате ли в приказки?

Мари-Луиз фон Франц “Анимус и анима във вълшебните приказки”, превод Марина Бояджиева, издателство Леге Артис, Плевен, 2004 Ако за повечето деца, детство преминава в четенето на приказки, чрез които опознават света и взаимоотношенията между хората и за тях приказките се явяват великолепни, магични истории, един първи, наивистичен опит за докосване до литературата въобще, то книгата на Мари-Луиз фон Франц “Анимус и анима във вълшебните приказки” показва, че приказките могат да бъдат разглеждани като матрица, чрез която се пресъздават значими психични процеси на функциониране на колективните съзнавани и несъзнавани представи. Това е пореден текст на Мари-Луиз фон Франц, признат авторитет в интерпретацията на сънищата, приказките и алхимичните текстове, който издателство Леге Артис представя в поредицата си “К. Г. Юнг & последователи”. Канадският му редактор Дарил Шарп го определя като единствената книга от юнгиански аналитик, работещ изключително с проблема за контрасексуалните компл...

Медиализирането на литературата

Георги Господинов “Поезия и медия. Кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите от 40-те години на ХХ век”, С., 2005, издателство “Просвета”, художник Яна Левиева Разпадането на социалните връзки, вграждането на медиите като социални субекти в процеса на общуване, извеждането на медиата като познатия и търсен Друг, като огледало на Аз-а и на възприемаемата действителност са процеси, които определят съвременното общество, независимо или може би именно заради тенденциите на културна трансформация. И това е както динамична, проблемна, социално неадаптивна насока, така и възможност за разбиране на индивидуалната промяна, предизвикана от развитието на технологиите и от способноста на хората да общуват и разменят информация. Това е цялостен процес и той не протича само на ниво “човек-медиа”, а се разтваря в общата проява на социално изграждане. Включително и на ниво “човек-медиа-изкуство”. Резултатите от подобна парадигма водят до промяна на възприетия код на културна рецепция, а също и до фор...

Авантюрите в литературата

„Лудориите на лошото момиче”, автор Марио Варгас Льоса, изд. „Хермес”, 2007 г., София, цена 11.95 лв. „Всеки роман е една авантюра”, твърди перуанският писател, драматург, есеист, журналист, литературен критик, един от водещите автори в испаноезичния свят, Марио Варгас Льоса. Тази година той бе смятан за един от вероятните носители на Нобелова награда за литература, която в крайна сметка бе спечелена от английската писателка Дорис Лесинг. Често е определян като последовател на Габриел Гарсия Маркес (върху чието творчество Варгас Льоса пише докторска дисертация), макар че текстовете му са доста различни от „магическия реализъм” на неговия колумбийски колега. В романите си писателят винаги се стреми да пресъздаде своеобразно естетическо „отражение на реалния свят”, в което да присъстват така характерните за латиноамериканската литература социален протест и проблемите на политическата корупция, социалното неравенство, мачизма, расовите предразсъдъци, насилието, експлоатацията, авторитарно...

Едно диво пътешествие в сърцето на гонзо журналистиката

Хънтър С. Томпсън, 2007, изд. „Прозорец” “Страх и омраза в Лас Вегас: едно свирепо пътешествие в сърцето на американската мечта” е закъсняло, но крайно необходимо заглавие на българския книжен пазар. Написана от един от най-оригиналните представители на стила „нова журналистика”, то отразява както особеностите на американските контракултурни движения от началото на 70-те години, така и белетристичните устои на американската медийна система. Книгата е интересно въплъщение на наложения от 60-те години разчупен, репортажен и публицистичен модел на писане чрез множеството фичъри, публикувани в модерните и масови списания и вестници, в които навлизат да работят различни известни писатели в търсене на своята американска мечта или както създателят на стила Том Улф го нарича „успехът, чието име бе роман”. В това отношение Хънтър С. Томпсън се отличава както с непринудения си и забавен език, така и със своята крайност в изживяването на всички случки, които описва в текстовете си или както твърд...

„Партиен дом” на Георги Тенев е новият роман на годината

Георги Тенев е новият носител на награда „ВИК” за български роман на годината. Романът му „Партиен дом” (изд. „Алтера”) се нарежда сред текстовете на Стефан Кисьов, Емил Андреев и Боян Биолчев, носители на наградата за предходните години. Въпреки заглавието си, книгата на Тенев не се отнася единствено до символиката на комунизма. Подобно и на останалите си текстове (като романите си „Вундеркинд” и „Кристо и свободната любов”) водеща е темата за свободата („желанието за свобода, то е в основата на всичко”), за нейната липса и за обезсмислянето на значението на свободата в рамките на всяко едно авторитарно или консуматорско, или доброволно изолиращо се общество. Всъщност „Партиен дом” интерпретира една дълбоко лична история, в която частното, интимното е изведено публично, за да покаже невъзможността за адекватно опознаване на враждебната, идеологически опосредствана действителност. Опитите на героите да припознаят себе си и собствените си представи, мечти, стремежи в рамките на наложени...

Носталгия по свободната любов

Георги Тенев “Кристо и свободната любов”. Редактор Калина Гарелова. За всички права върху текста: Лексис България ООД. София, 2005. Цена 4 лева. No hidden catch No strings attached Just free love ”Freelove”, Depeche Mode Има текстове, които очароват читателите си още след първото прочитане. Има текстове, които разкриват своята уникалност постепенно – с всеки следващ ред, с всеки следващ прочит. Може да се каже, че текстовете на писателя и драматурга Георги Тенев са от втория вид. Несъмнено създадени от автор с богата култура и въображение, те предполагат онзи момент на опознаване, до който създават впечатление за алюзорност, интелектуална и езикова невъзможност, но отвъд който отправят предизвикателство към собствената стереотипност и предполагат възможност за лично себепознание. Вероятно причина за това движение е и естествената нужда на автора да променя, да играе със собствения стил, похват на изразяване и способност за възприемане от читателя, без обаче да засяга степента на темати...

Вкусът на революцията

Георги Тенев. Вундеркинд. Роман. Книга първа. Карамазови вариации. Триумвиратус ООД, София, 2004. Оформление и фотография на корицата Борис Мисирков. Калиграфия Мариан Томов. “Вундеркинд”, дебютният роман на писателя и драматурга Георги Тенев, е оригинален, многопластов и постмодерен роман. Връзката между двете части на книгата е интуитивна, породена от фрагментарността и смисловото разпадане. В текста се наблюдават интересни времеви прескачания, напластяване на образите и представите, имплицитно заложени сюжетни нишки, езикови игри, които забавят разчитането на текста, но и забавляват с многопосочността на наратива. Като че ли водещ за първата част на “Вундеркинд”, а може би обединяващ цялата книга, се оказва вкусът на революцията, чиято идея е травестирана, за да постави за формиране нова социална представа: “Проиграва се моделът на бъдещата революция: палачи няма, вината е всеобща, има само извършители, а с тяхното отстраняване се утвърждава правилната истина на новото начално натру...

Кръговратът на човеколюбието

Ерик-Еманюел Шмит “Миларепа”, “Господин Ибрахим и цветята на Корана”, “Оскар и розовата дама”, С., 2004, издателство “Леге Артис”, превод Зорница Китинска, оформление на корицата Владислав Кутрев “Онова, което може да ни разплаче, е мисълта, че всички същества могат да бъдат Буда, но не го знаят и умират в болки и без идеал”, твърди френският писател и драматург Ерик-Еманюел Шмит в трилогията си романи “Кръговратът на незримото”. Макар формално да са разделени на части около някаква религиозна доктрина (будизъм, суфизъм, католицизъм) и да пресъздават напълно различни житейски истории, текстовете на Шмит изследват обща тема: любовта към хората. А също любовта към Бога и любовта към хората чрез него, любовта към себе си и през себе си – към другия. Това са характерни за автора представи, които се утвърждават и в популярните и у нас пиеси “Посетителят”, “Енигматични вариации”, “Развратникът”, “Хотел между тоя и оня свят”, романа “Евангелие според Пилат”. Именно те го превръщат в утвърдено...

Евангелието на 13-ия апостол на Исус Христос

„Тайната на 13-ия апостол”, автор Мишел Беноа, изд. „Колибри”, София, 2007 г., превод Веселин Иванов През последните години интерпретирането на християнската проблематика доведе до истински бум на жанрово и тематично разнообразни текстове – евангелия (от Юда, Никодим, Вартоломей, Иаков, Матей, Тома, Мария Магдалена, Филип и даже по Исуса Христа), трилъри, научни изследвания. В това отношение „Тайната на 13-ия апостол” от френския писател, дългогодишен монах и специалист по църковна история Мишел Беноа може да се разглежда като продължение на тенденцията, представяйки тайнствения, 13-ти апостол, най-близък и предан ученик на Исус Христос, чието съществуване се борят да докажат героите на романа. Всъщност книгата се нарежда между „Шестото клеймо” на Дан Браун и „Името на розата” на Умберто Еко. От първия е взета криминалната интрига, съспенса, задъханото действие, а от втория – богатата научна обосновка, на която се опира сюжетът, усложнената композиция и стилистика. Самият Мишел Беноа с...

“Глобализация и медии” на Петранка Филева – принос в българското медиазнание

Глобализация и медии, 2003, Военно издателство В книгата си “Глобализация и медии” проф. дсн Петранка Филева изследва оригинално и цялостно взаимовръзката между глобализационните процеси и съвременното развитие на медиите. В първата си част текстът обстоятелствено и задълбочено показва особеностите на икономическата глобализация, като представя сложните взаимоотношения между държавните структури, транснационалните корпорации, международните и неправителствени организации. Според направените заключения икономическите субекти все повече подменят принципа на реалната политика на суверенитет на националните правителства с интернационалистичния модел, при който държавите продължават да заемат централна роля в международните среди, но действията им зависят от изграждането на транснационален консенсус, както и с космополитичния модел, при който има непосредствено отношение между индивидите, междудържавните и неправителствени организации. Във втората част на книгата са представени промените, н...

Всичко за мен

Моята снимка
Мария Попова
Мария Попова е журналист, доктор на науките, доцент по „Теория на журналистиката и медиите“ и "Арт журналистика" във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Завършва хуманитарен профил в 22 СОУ „Г. С. Раковски“ и магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е като журналист в БНР, в. „Култура”, в. „К“, сп. "Мениджър". Ръководител е на магистърска програма „Лайфстайл журналистика” и на профил „Култура” в специалност „Журналистика“. Автор е книгите "Аудитория и журналистика" (2023), "Медийният човек" (2019) „Виртуалният човек” (2005, 2012, 2021), „Въведение в журналистическата теория” (2012, 2021) и „Теоретични аспекти на медиите“ (2014). Съавтор е на книгите „Реформи и социална промяна“ (2016), „Медиите в Европа” (2012), „Дигиталните медии” (2012), „Думите на медийния преход” (2010), „Журналистическите професии. Статут и динамика в България“ (2010-2011). Съредактор е на сборниците „Журналисти по теория, журналисти на практика” (2007-2021).