Пропускане към основното съдържание

Евангелието на 13-ия апостол на Исус Христос

„Тайната на 13-ия апостол”, автор Мишел Беноа, изд. „Колибри”, София, 2007 г., превод Веселин Иванов

През последните години интерпретирането на християнската проблематика доведе до истински бум на жанрово и тематично разнообразни текстове – евангелия (от Юда, Никодим, Вартоломей, Иаков, Матей, Тома, Мария Магдалена, Филип и даже по Исуса Христа), трилъри, научни изследвания. В това отношение „Тайната на 13-ия апостол” от френския писател, дългогодишен монах и специалист по църковна история Мишел Беноа може да се разглежда като продължение на тенденцията, представяйки тайнствения, 13-ти апостол, най-близък и предан ученик на Исус Христос, чието съществуване се борят да докажат героите на романа. Всъщност книгата се нарежда между „Шестото клеймо” на Дан Браун и „Името на розата” на Умберто Еко. От първия е взета криминалната интрига, съспенса, задъханото действие, а от втория – богатата научна обосновка, на която се опира сюжетът, усложнената композиция и стилистика. Самият Мишел Беноа споделя: „За разлика от Дан Браун, основах своя роман изключително върху историческите факти. Установих въз основа на материала, който представям, какво може да стане, ако този човек е оставил след себе си послание, в което се съдържа цялата истина за Исус. Такова послание, за съжаление, не съществува, но това не променя нещата. Реших да допълня историята: sè non è vero, è ben trovato („ако това не е истина, то по-добре я измисли”).
През целия текст действието прескача между различните епохи. От една стара е тази на Исус, на изненадващата причина за неговата смърт, борбата за власт между неговите ученици и опитите на 13-ия апостол да остави завета си за истинско дело и най-вече за човешката същност на Исус. От друга е епохата на френския монах брат Нил, който е призван да открие думите на 13-ия апостол, чието съществуване е една от големите тайни пазени от църквата.
В текста си Мишел Беноа умело разглежда темите за поведението и същевременно падението на различни висши духовници, които, в любовта си към властта, забравят любовта си към Исус, а също за тайнствени ордени, създадени да запазят дългоградения образ на християнството, за особености от обредите на тамплиерите. Забъркани са и световни шпионски служби, алюзорно са вместени черти от образите на предишния папа и на настоящ висш духовник… Все теми, които досега са обект на множество научни и популярни изследвания. Въпреки това, в много отношения романът, макар и завладяващ, е проблематичен от религиозна гледна точка. Най вече защото представя Исус като обикновен човек, както и защото обрисува връзката между него и неговите възгледи и тези на пророка Мохамед.
В крайна сметка обаче основната цел на романа, освен приятното забавление от четенето, е да постави пред читателите въпроса, на който се попитва да си отговори и главният герой: „Дали приемам Исус в сърцето си, защото е бог или защото е велик човек, готов да даде любовта и добротата си на целия свят?”

Част от текста е публикуван във в.”Култура”, брой 11 (2494), 19 март 2008 г.

Коментари

Всичко за мен

Моята снимка
Мария Попова
Мария Попова е журналист, доктор на науките, доцент по „Теория на журналистиката и медиите“ и "Арт журналистика" във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Завършва хуманитарен профил в 22 СОУ „Г. С. Раковски“ и магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е като журналист в БНР, в. „Култура”, в. „К“, сп. "Мениджър". Ръководител е на магистърска програма „Лайфстайл журналистика” и на профил „Култура” в специалност „Журналистика“. Автор е книгите "Аудитория и журналистика" (2023), "Медийният човек" (2019) „Виртуалният човек” (2005, 2012, 2021), „Въведение в журналистическата теория” (2012, 2021) и „Теоретични аспекти на медиите“ (2014). Съавтор е на книгите „Реформи и социална промяна“ (2016), „Медиите в Европа” (2012), „Дигиталните медии” (2012), „Думите на медийния преход” (2010), „Журналистическите професии. Статут и динамика в България“ (2010-2011). Съредактор е на сборниците „Журналисти по теория, журналисти на практика” (2007-2021).

Популярни публикации от този блог

Анжело Красини и неговите накити, преродени в картини (изложбите на 2023 г.)

Оригинално съчетаване между искрящата релефност на истински бижута и двуизмерната колоритност на живописни дамски портрети пресъздава българският художник ювелир Анжело Красини в изложбата „Преродени", която  бе представена през май 2023 г. в столичната галерия „Арте“. С творбите си художникът пресъздава за нов живот красивите и сякаш застинали във времето женски лица от античните „Фаюмски портрети“, като ги допълва с истински накити, напомнящи за автентичните образи.  Оригиналните „Фаюмски портрети“ са живописни портрети на хора, намерени прикрепени към техните мумии в района на оазиса Фаюм, Египет. Портретите са датирани към периода  I - IV  век и представляват еволюция в древноегипетското изкуство, повлияно от елинистичната живопис от времето на Птоломеите и реалистичния римски портрет от времето на римското управление на Египет. Известни са около 900 подобни изображения в света. Те са сред първите примери за кавалетен портрет. За тяхното изработване са използвани...

Какво искат (и могат да получат) жените - портрет на модерната жена в книгата на Ориана Фалачи

  В книгата „ Ако се родиш жена” (изд ателство  Ciela”, 2023)  на италианската журналистика и писателка Ориана Фалачи   са включени  20  нейни  статии и интервюта, направени за  италианското списание „ L’Europeo “  в периода между 1955 и1974 г.  Сред интервюираните дами личат имената на водещи за времето си политици като израелския министър-председател Голда Меир, индийския министър-председател Индира Ганди, дизайнерки като Коко Шанел и  Мери Куант (която налага модата на миниполата), интелектуалки като американската писателка и художничка Кейт Милет, част от движението за равноправие на жените, модни икони като Жаклин Кенеди, руската балерина Мая Плисецкая, италианските певици и актриси Мили Монти, Елза Мартинели, Мини Мацини, шведската актриса Ингрид Тулин и др.   Това  е книга за другата Фалачи  –  онази, която не пише за война, не интервюира водещи политици, не дразни ислямски лидери, не се бунтува и гневи. Е...

Утопията на постхуманизма

„Атлантически експрес“ (2022, изд. „Колибри“) на Георги Тенев е сложен и многопластов роман, в който се поставят важните въпроси за границите на съзнанието и човешката душа, за същността на личността и свободата  ѝ да формира множествена идентичност.  В текста успоредно се наслагват две сюжетни линии. Първата е антиутопичната история за пътуването на   журналист а  Радо в атлантически експрес  в опит да намери спасение в нов, по-добър свят след разпадането на европейските държави, които драматично изчезват сред пламъците на войните между изтока и запада, исляма и християнството, агресивната бруталност на първичността и неспособността на културните цивилизации да защитят човешките норми. Във въображаемото, но реалистично звучащо пространство на романа, европейските общества са пожертвани от жадните за власт и свръхпроизводство политически и икономически елити, които с лекота извършват безогледни престъпления – изчерпват природните ресурси, заграбват национал...