„Тайната на 13-ия апостол”, автор Мишел Беноа, изд. „Колибри”, София, 2007 г., превод Веселин Иванов
През последните години интерпретирането на християнската проблематика доведе до истински бум на жанрово и тематично разнообразни текстове – евангелия (от Юда, Никодим, Вартоломей, Иаков, Матей, Тома, Мария Магдалена, Филип и даже по Исуса Христа), трилъри, научни изследвания. В това отношение „Тайната на 13-ия апостол” от френския писател, дългогодишен монах и специалист по църковна история Мишел Беноа може да се разглежда като продължение на тенденцията, представяйки тайнствения, 13-ти апостол, най-близък и предан ученик на Исус Христос, чието съществуване се борят да докажат героите на романа. Всъщност книгата се нарежда между „Шестото клеймо” на Дан Браун и „Името на розата” на Умберто Еко. От първия е взета криминалната интрига, съспенса, задъханото действие, а от втория – богатата научна обосновка, на която се опира сюжетът, усложнената композиция и стилистика. Самият Мишел Беноа споделя: „За разлика от Дан Браун, основах своя роман изключително върху историческите факти. Установих въз основа на материала, който представям, какво може да стане, ако този човек е оставил след себе си послание, в което се съдържа цялата истина за Исус. Такова послание, за съжаление, не съществува, но това не променя нещата. Реших да допълня историята: sè non è vero, è ben trovato („ако това не е истина, то по-добре я измисли”).
През целия текст действието прескача между различните епохи. От една стара е тази на Исус, на изненадващата причина за неговата смърт, борбата за власт между неговите ученици и опитите на 13-ия апостол да остави завета си за истинско дело и най-вече за човешката същност на Исус. От друга е епохата на френския монах брат Нил, който е призван да открие думите на 13-ия апостол, чието съществуване е една от големите тайни пазени от църквата.
В текста си Мишел Беноа умело разглежда темите за поведението и същевременно падението на различни висши духовници, които, в любовта си към властта, забравят любовта си към Исус, а също за тайнствени ордени, създадени да запазят дългоградения образ на християнството, за особености от обредите на тамплиерите. Забъркани са и световни шпионски служби, алюзорно са вместени черти от образите на предишния папа и на настоящ висш духовник… Все теми, които досега са обект на множество научни и популярни изследвания. Въпреки това, в много отношения романът, макар и завладяващ, е проблематичен от религиозна гледна точка. Най вече защото представя Исус като обикновен човек, както и защото обрисува връзката между него и неговите възгледи и тези на пророка Мохамед.
В крайна сметка обаче основната цел на романа, освен приятното забавление от четенето, е да постави пред читателите въпроса, на който се попитва да си отговори и главният герой: „Дали приемам Исус в сърцето си, защото е бог или защото е велик човек, готов да даде любовта и добротата си на целия свят?”
Част от текста е публикуван във в.”Култура”, брой 11 (2494), 19 март 2008 г.
През последните години интерпретирането на християнската проблематика доведе до истински бум на жанрово и тематично разнообразни текстове – евангелия (от Юда, Никодим, Вартоломей, Иаков, Матей, Тома, Мария Магдалена, Филип и даже по Исуса Христа), трилъри, научни изследвания. В това отношение „Тайната на 13-ия апостол” от френския писател, дългогодишен монах и специалист по църковна история Мишел Беноа може да се разглежда като продължение на тенденцията, представяйки тайнствения, 13-ти апостол, най-близък и предан ученик на Исус Христос, чието съществуване се борят да докажат героите на романа. Всъщност книгата се нарежда между „Шестото клеймо” на Дан Браун и „Името на розата” на Умберто Еко. От първия е взета криминалната интрига, съспенса, задъханото действие, а от втория – богатата научна обосновка, на която се опира сюжетът, усложнената композиция и стилистика. Самият Мишел Беноа споделя: „За разлика от Дан Браун, основах своя роман изключително върху историческите факти. Установих въз основа на материала, който представям, какво може да стане, ако този човек е оставил след себе си послание, в което се съдържа цялата истина за Исус. Такова послание, за съжаление, не съществува, но това не променя нещата. Реших да допълня историята: sè non è vero, è ben trovato („ако това не е истина, то по-добре я измисли”).
През целия текст действието прескача между различните епохи. От една стара е тази на Исус, на изненадващата причина за неговата смърт, борбата за власт между неговите ученици и опитите на 13-ия апостол да остави завета си за истинско дело и най-вече за човешката същност на Исус. От друга е епохата на френския монах брат Нил, който е призван да открие думите на 13-ия апостол, чието съществуване е една от големите тайни пазени от църквата.
В текста си Мишел Беноа умело разглежда темите за поведението и същевременно падението на различни висши духовници, които, в любовта си към властта, забравят любовта си към Исус, а също за тайнствени ордени, създадени да запазят дългоградения образ на християнството, за особености от обредите на тамплиерите. Забъркани са и световни шпионски служби, алюзорно са вместени черти от образите на предишния папа и на настоящ висш духовник… Все теми, които досега са обект на множество научни и популярни изследвания. Въпреки това, в много отношения романът, макар и завладяващ, е проблематичен от религиозна гледна точка. Най вече защото представя Исус като обикновен човек, както и защото обрисува връзката между него и неговите възгледи и тези на пророка Мохамед.
В крайна сметка обаче основната цел на романа, освен приятното забавление от четенето, е да постави пред читателите въпроса, на който се попитва да си отговори и главният герой: „Дали приемам Исус в сърцето си, защото е бог или защото е велик човек, готов да даде любовта и добротата си на целия свят?”
Част от текста е публикуван във в.”Култура”, брой 11 (2494), 19 март 2008 г.
Коментари
Публикуване на коментар