Пропускане към основното съдържание

И сега Лукчетата, дами и господа

Петър Петров. “Пин код: Лукчета”. Стихосбирка. Факел, 2004, София. Оформление Яна Левиева

“Пин код: Лукчета” е добър пример за насоките на издаваната в началото на 21 век българска поезия. Въпреки че авторът й Петър Петров сам признава влечението си към римите и на други популярни автори. Това е една нахъсана, навъсена, бъбриво – провокативна поезия, своеобразен литературен поп арт. Авторът си служи с абсурдни, противоречиви, неприемливи метафори, с натрупване на изрази, думи, срички, със забързване или забавяне на ритъма. Потокът от думи и представи поставя читателя в позицията на защита, на хипноза, на омая. Подобно и на други двайсет-и-няколко-годишни поети, Петър Петров разчита на свободата на интерпретацията, на свободно предложения и изграден смисъл, на липсата на смисъл или на разминаването в смисъла между автора и неговите читатели.
В стиховете му удобно се вместват популярни рекламни фрази, имена и думи на поп и поп фолк песни, медийни клишета и символи, един медиен жаргон, която се превръща в поетичен слоган. И макар че поставените в заглавието “лукчета” да напомнят за нещо соц., за нещо безвъзвратно отминало (като детството например) или може би за сладко – кисела наслада, книгата е крайно съвременна. В нея са вербализирани темите на ежедневието с неговата безперспективност, жестокост, фалшивост, еднообразие, на любовта и липсата на любов (към другите/другата, към себе си, липсата на себе си), на социума и случването/неслучването на общуването с неговата неадекватност, инфантилност, безапелативност.
Активно употребяваните в книгата социални клишета изграждат своеобразна стилистична парадигма. Направен е опит за метафорично описание на действителността и (поне) за понятийната й корекция. Представените пейзажи са почти изцяло градски, но сякаш публичното (като гражданственост, протест, декларативност, действеност) крие в своите задни дворове и частното (като нежност, интимност, застиналост, неосъзнатост). Думите се явяват израз на значенията, но смисълът е отвъд думите или заради думите.
Силно подчертаната декларативност на текстовете, стига до крайност дори в лирическите моменти – тя (другата) е многосрична, но чрез/през нея отново се описва той (аз-ът).
Като цяло “Пин код: Лукчета” е книга, която е трудно да бъде представена, осмислена, харесана, отхвърлена. Но адмирация заслужава фактът, че Петър Петров е потърсил свой модерен начин да представи чрез стандартите на поезията своята версия за емоционалната и материална среда.

Текстът е публикуван във в. „Култура”, бр.5, 11.02.05
Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Всичко за мен

Моята снимка
Мария Попова
Мария Попова е журналист, доктор на науките, доцент по „Теория на журналистиката и медиите“ и "Арт журналистика" във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Завършва хуманитарен профил в 22 СОУ „Г. С. Раковски“ и магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е като журналист в БНР, в. „Култура”, в. „К“, сп. "Мениджър". Ръководител е на магистърска програма „Лайфстайл журналистика” и на профил „Култура” в специалност „Журналистика“. Автор е книгите "Аудитория и журналистика" (2023), "Медийният човек" (2019) „Виртуалният човек” (2005, 2012, 2021), „Въведение в журналистическата теория” (2012, 2021) и „Теоретични аспекти на медиите“ (2014). Съавтор е на книгите „Реформи и социална промяна“ (2016), „Медиите в Европа” (2012), „Дигиталните медии” (2012), „Думите на медийния преход” (2010), „Журналистическите професии. Статут и динамика в България“ (2010-2011). Съредактор е на сборниците „Журналисти по теория, журналисти на практика” (2007-2021).

Популярни публикации от този блог

Анжело Красини и неговите накити, преродени в картини (изложбите на 2023 г.)

Оригинално съчетаване между искрящата релефност на истински бижута и двуизмерната колоритност на живописни дамски портрети пресъздава българският художник ювелир Анжело Красини в изложбата „Преродени", която  бе представена през май 2023 г. в столичната галерия „Арте“. С творбите си художникът пресъздава за нов живот красивите и сякаш застинали във времето женски лица от античните „Фаюмски портрети“, като ги допълва с истински накити, напомнящи за автентичните образи.  Оригиналните „Фаюмски портрети“ са живописни портрети на хора, намерени прикрепени към техните мумии в района на оазиса Фаюм, Египет. Портретите са датирани към периода  I - IV  век и представляват еволюция в древноегипетското изкуство, повлияно от елинистичната живопис от времето на Птоломеите и реалистичния римски портрет от времето на римското управление на Египет. Известни са около 900 подобни изображения в света. Те са сред първите примери за кавалетен портрет. За тяхното изработване са използвани...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Какво искат (и могат да получат) жените - портрет на модерната жена в книгата на Ориана Фалачи

  В книгата „ Ако се родиш жена” (изд ателство  Ciela”, 2023)  на италианската журналистика и писателка Ориана Фалачи   са включени  20  нейни  статии и интервюта, направени за  италианското списание „ L’Europeo “  в периода между 1955 и1974 г.  Сред интервюираните дами личат имената на водещи за времето си политици като израелския министър-председател Голда Меир, индийския министър-председател Индира Ганди, дизайнерки като Коко Шанел и  Мери Куант (която налага модата на миниполата), интелектуалки като американската писателка и художничка Кейт Милет, част от движението за равноправие на жените, модни икони като Жаклин Кенеди, руската балерина Мая Плисецкая, италианските певици и актриси Мили Монти, Елза Мартинели, Мини Мацини, шведската актриса Ингрид Тулин и др.   Това  е книга за другата Фалачи  –  онази, която не пише за война, не интервюира водещи политици, не дразни ислямски лидери, не се бунтува и гневи. Е...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Преходът като социален проект

Светлозар Кирилов “Полша в лабиринта на прехода”, Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, София, 2006 Макар в България все още да съществува разногласие относно достигането или не до края на прехода, през който преминават страните от бившия социалистически блок, неговото опознаване представлява безспорен интерес за изследователи от различни направления. Считаният за един от най-успешни преходи – този на Полша, е в центъра на анализа на Светлозар Кирилов. Книгата му “Полша в лабиринта на прехода” поставя две важни насоки за наблюдение – какви са причините за по-бързото реализиране на социалните и икономически реформи в страните от Централна Европа в сравнение с тези от Източна Европа и същевременно какви са особеностите на социалната трансформация през призмата на полския опит. В случая преминаването на обществата от една политическа и икономическа система към друга е уникално поради едновременното и интензивно съчетаване на икономическите и политическите промени, които имат по-с...
Публикуване на коментар
Прочетете още