Пропускане към основното съдържание

И сега Лукчетата, дами и господа

Петър Петров. “Пин код: Лукчета”. Стихосбирка. Факел, 2004, София. Оформление Яна Левиева

“Пин код: Лукчета” е добър пример за насоките на издаваната в началото на 21 век българска поезия. Въпреки че авторът й Петър Петров сам признава влечението си към римите и на други популярни автори. Това е една нахъсана, навъсена, бъбриво – провокативна поезия, своеобразен литературен поп арт. Авторът си служи с абсурдни, противоречиви, неприемливи метафори, с натрупване на изрази, думи, срички, със забързване или забавяне на ритъма. Потокът от думи и представи поставя читателя в позицията на защита, на хипноза, на омая. Подобно и на други двайсет-и-няколко-годишни поети, Петър Петров разчита на свободата на интерпретацията, на свободно предложения и изграден смисъл, на липсата на смисъл или на разминаването в смисъла между автора и неговите читатели.
В стиховете му удобно се вместват популярни рекламни фрази, имена и думи на поп и поп фолк песни, медийни клишета и символи, един медиен жаргон, която се превръща в поетичен слоган. И макар че поставените в заглавието “лукчета” да напомнят за нещо соц., за нещо безвъзвратно отминало (като детството например) или може би за сладко – кисела наслада, книгата е крайно съвременна. В нея са вербализирани темите на ежедневието с неговата безперспективност, жестокост, фалшивост, еднообразие, на любовта и липсата на любов (към другите/другата, към себе си, липсата на себе си), на социума и случването/неслучването на общуването с неговата неадекватност, инфантилност, безапелативност.
Активно употребяваните в книгата социални клишета изграждат своеобразна стилистична парадигма. Направен е опит за метафорично описание на действителността и (поне) за понятийната й корекция. Представените пейзажи са почти изцяло градски, но сякаш публичното (като гражданственост, протест, декларативност, действеност) крие в своите задни дворове и частното (като нежност, интимност, застиналост, неосъзнатост). Думите се явяват израз на значенията, но смисълът е отвъд думите или заради думите.
Силно подчертаната декларативност на текстовете, стига до крайност дори в лирическите моменти – тя (другата) е многосрична, но чрез/през нея отново се описва той (аз-ът).
Като цяло “Пин код: Лукчета” е книга, която е трудно да бъде представена, осмислена, харесана, отхвърлена. Но адмирация заслужава фактът, че Петър Петров е потърсил свой модерен начин да представи чрез стандартите на поезията своята версия за емоционалната и материална среда.

Текстът е публикуван във в. „Култура”, бр.5, 11.02.05

Етикети

Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Всичко за мен

Моята снимка
Мария Попова
Мария Попова е журналист, доктор на науките, доцент по „Теория на журналистиката и медиите“ и "Арт журналистика" във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Завършва хуманитарен профил в 22 СОУ „Г. С. Раковски“ и магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е като журналист в БНР, в. „Култура”, в. „К“, сп. "Мениджър". Ръководител е на магистърска програма „Лайфстайл журналистика” и на профил „Култура” в специалност „Журналистика“. Автор е книгите "Аудитория и журналистика" (2023), "Медийният човек" (2019) „Виртуалният човек” (2005, 2012, 2021), „Въведение в журналистическата теория” (2012, 2021) и „Теоретични аспекти на медиите“ (2014). Съавтор е на книгите „Реформи и социална промяна“ (2016), „Медиите в Европа” (2012), „Дигиталните медии” (2012), „Думите на медийния преход” (2010), „Журналистическите професии. Статут и динамика в България“ (2010-2011). Съредактор е на сборниците „Журналисти по теория, журналисти на практика” (2007-2021).

Популярни публикации от този блог

Анжело Красини и неговите накити, преродени в картини (изложбите на 2023 г.)

Оригинално съчетаване между искрящата релефност на истински бижута и двуизмерната колоритност на живописни дамски портрети пресъздава българският художник ювелир Анжело Красини в изложбата „Преродени", която  бе представена през май 2023 г. в столичната галерия „Арте“. С творбите си художникът пресъздава за нов живот красивите и сякаш застинали във времето женски лица от античните „Фаюмски портрети“, като ги допълва с истински накити, напомнящи за автентичните образи.  Оригиналните „Фаюмски портрети“ са живописни портрети на хора, намерени прикрепени към техните мумии в района на оазиса Фаюм, Египет. Портретите са датирани към периода  I - IV  век и представляват еволюция в древноегипетското изкуство, повлияно от елинистичната живопис от времето на Птоломеите и реалистичния римски портрет от времето на римското управление на Египет. Известни са около 900 подобни изображения в света. Те са сред първите примери за кавалетен портрет. За тяхното изработване са използвани...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Какво искат (и могат да получат) жените - портрет на модерната жена в книгата на Ориана Фалачи

  В книгата „ Ако се родиш жена” (изд ателство  Ciela”, 2023)  на италианската журналистика и писателка Ориана Фалачи   са включени  20  нейни  статии и интервюта, направени за  италианското списание „ L’Europeo “  в периода между 1955 и1974 г.  Сред интервюираните дами личат имената на водещи за времето си политици като израелския министър-председател Голда Меир, индийския министър-председател Индира Ганди, дизайнерки като Коко Шанел и  Мери Куант (която налага модата на миниполата), интелектуалки като американската писателка и художничка Кейт Милет, част от движението за равноправие на жените, модни икони като Жаклин Кенеди, руската балерина Мая Плисецкая, италианските певици и актриси Мили Монти, Елза Мартинели, Мини Мацини, шведската актриса Ингрид Тулин и др.   Това  е книга за другата Фалачи  –  онази, която не пише за война, не интервюира водещи политици, не дразни ислямски лидери, не се бунтува и гневи. Е...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Утопията на постхуманизма

„Атлантически експрес“ (2022, изд. „Колибри“) на Георги Тенев е сложен и многопластов роман, в който се поставят важните въпроси за границите на съзнанието и човешката душа, за същността на личността и свободата  ѝ да формира множествена идентичност.  В текста успоредно се наслагват две сюжетни линии. Първата е антиутопичната история за пътуването на   журналист а  Радо в атлантически експрес  в опит да намери спасение в нов, по-добър свят след разпадането на европейските държави, които драматично изчезват сред пламъците на войните между изтока и запада, исляма и християнството, агресивната бруталност на първичността и неспособността на културните цивилизации да защитят човешките норми. Във въображаемото, но реалистично звучащо пространство на романа, европейските общества са пожертвани от жадните за власт и свръхпроизводство политически и икономически елити, които с лекота извършват безогледни престъпления – изчерпват природните ресурси, заграбват национал...
Публикуване на коментар
Прочетете още