Пропускане към основното съдържание

„Партиен дом” на Георги Тенев е новият роман на годината

Георги Тенев е новият носител на награда „ВИК” за български роман на годината. Романът му „Партиен дом” (изд. „Алтера”) се нарежда сред текстовете на Стефан Кисьов, Емил Андреев и Боян Биолчев, носители на наградата за предходните години. Въпреки заглавието си, книгата на Тенев не се отнася единствено до символиката на комунизма. Подобно и на останалите си текстове (като романите си „Вундеркинд” и „Кристо и свободната любов”) водеща е темата за свободата („желанието за свобода, то е в основата на всичко”), за нейната липса и за обезсмислянето на значението на свободата в рамките на всяко едно авторитарно или консуматорско, или доброволно изолиращо се общество.
Всъщност „Партиен дом” интерпретира една дълбоко лична история, в която частното, интимното е изведено публично, за да покаже невъзможността за адекватно опознаване на враждебната, идеологически опосредствана действителност. Опитите на героите да припознаят себе си и собствените си представи, мечти, стремежи в рамките на наложения им социален модел, в крайна сметка, водят до цялостно изчезване на индивидуалността, до обезличаване. Може да се каже, че в тематично отношение „Партиен дом” се разчита като естествено продължение на предишните текстове на Георги Тенев. В него също е заложена идеята за разпадане на познатите исторически модели, на обществената и държавна цялост. Миналото, а да голяма степен и настоящето, се оказват отхвърлени, защото не носят полезен социален опит, не дават възможност на личността да изгради нормална визия за себе си и за собственото си поведение. Историческата рефлексия обаче е представена чрез затрогваща изповедност, в която читателят воайорски наднича, за да потърси онези допирни точки, в които разказаната история се превръща в лична. На фона на това, завъртането на сюжета около ядрената катастрофа в Чернобил, позволява лесната препратка към безсмислието, безсилието на социализма, в който „всичко правим и правихме както трябва, но животът, светът, продължава да се срива под краката ни като реактор, влязъл в неконтролируема схема на ядрен разпад”. Разрухата е социална – смяната на един строй с друг, но и символна – подпалването на Партийния дом, който, подобно на своеобразно посткомунистическо аутодафе, очертава промяната в обществените нагласи – една своеобразна новогодишна елха, пламнала „под напрежението на празничното електричество, пълно със спомени. Самозапалване, самоизгаряне…” Упадъкът е и персонален – изчезването на общата любов и мечти между двама души, останали вплетени в умиращото тяло на бивше партийно величие. Единственият изход се оказва извън познатите пространства и норми – едно космическо, посткомунистическо бягство – емиграция навън, към необятността на Вселената, но и навътре, към празнотата на собствената същност.
Вероятно успехът на „Партиен дом” се дължи на своеобразната тематика и на ясния, лесен за възприемане език на писателя. С този си роман Георги Тенев успява точно да улови наложената литературна тенденция у нас – опита за разчитане на близкото минало, невъзможността на съвременната личност за себевглеждане в агресивността и социалната нестабилност, излизането на литературните сюжети извън чисто историческата тематика. Поради това, като психологическа и емоционална натовареност, като стилистика, диалогизъм, книгата звучи модерно и предлага ясна картина за съвременната българска литература и общество.

Част от текста е публикуван във в. „Политика”, бр. 187, 16-22 ноември 2007

Етикети

Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Всичко за мен

Моята снимка
Мария Попова
Мария Попова е журналист, доктор на науките, доцент по „Теория на журналистиката и медиите“ и "Арт журналистика" във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Завършва хуманитарен профил в 22 СОУ „Г. С. Раковски“ и магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е като журналист в БНР, в. „Култура”, в. „К“, сп. "Мениджър". Ръководител е на магистърска програма „Лайфстайл журналистика” и на профил „Култура” в специалност „Журналистика“. Автор е книгите "Аудитория и журналистика" (2023), "Медийният човек" (2019) „Виртуалният човек” (2005, 2012, 2021), „Въведение в журналистическата теория” (2012, 2021) и „Теоретични аспекти на медиите“ (2014). Съавтор е на книгите „Реформи и социална промяна“ (2016), „Медиите в Европа” (2012), „Дигиталните медии” (2012), „Думите на медийния преход” (2010), „Журналистическите професии. Статут и динамика в България“ (2010-2011). Съредактор е на сборниците „Журналисти по теория, журналисти на практика” (2007-2021).

Популярни публикации от този блог

Анжело Красини и неговите накити, преродени в картини (изложбите на 2023 г.)

Оригинално съчетаване между искрящата релефност на истински бижута и двуизмерната колоритност на живописни дамски портрети пресъздава българският художник ювелир Анжело Красини в изложбата „Преродени", която  бе представена през май 2023 г. в столичната галерия „Арте“. С творбите си художникът пресъздава за нов живот красивите и сякаш застинали във времето женски лица от античните „Фаюмски портрети“, като ги допълва с истински накити, напомнящи за автентичните образи.  Оригиналните „Фаюмски портрети“ са живописни портрети на хора, намерени прикрепени към техните мумии в района на оазиса Фаюм, Египет. Портретите са датирани към периода  I - IV  век и представляват еволюция в древноегипетското изкуство, повлияно от елинистичната живопис от времето на Птоломеите и реалистичния римски портрет от времето на римското управление на Египет. Известни са около 900 подобни изображения в света. Те са сред първите примери за кавалетен портрет. За тяхното изработване са използвани...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Какво искат (и могат да получат) жените - портрет на модерната жена в книгата на Ориана Фалачи

  В книгата „ Ако се родиш жена” (изд ателство  Ciela”, 2023)  на италианската журналистика и писателка Ориана Фалачи   са включени  20  нейни  статии и интервюта, направени за  италианското списание „ L’Europeo “  в периода между 1955 и1974 г.  Сред интервюираните дами личат имената на водещи за времето си политици като израелския министър-председател Голда Меир, индийския министър-председател Индира Ганди, дизайнерки като Коко Шанел и  Мери Куант (която налага модата на миниполата), интелектуалки като американската писателка и художничка Кейт Милет, част от движението за равноправие на жените, модни икони като Жаклин Кенеди, руската балерина Мая Плисецкая, италианските певици и актриси Мили Монти, Елза Мартинели, Мини Мацини, шведската актриса Ингрид Тулин и др.   Това  е книга за другата Фалачи  –  онази, която не пише за война, не интервюира водещи политици, не дразни ислямски лидери, не се бунтува и гневи. Е...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Утопията на постхуманизма

„Атлантически експрес“ (2022, изд. „Колибри“) на Георги Тенев е сложен и многопластов роман, в който се поставят важните въпроси за границите на съзнанието и човешката душа, за същността на личността и свободата  ѝ да формира множествена идентичност.  В текста успоредно се наслагват две сюжетни линии. Първата е антиутопичната история за пътуването на   журналист а  Радо в атлантически експрес  в опит да намери спасение в нов, по-добър свят след разпадането на европейските държави, които драматично изчезват сред пламъците на войните между изтока и запада, исляма и християнството, агресивната бруталност на първичността и неспособността на културните цивилизации да защитят човешките норми. Във въображаемото, но реалистично звучащо пространство на романа, европейските общества са пожертвани от жадните за власт и свръхпроизводство политически и икономически елити, които с лекота извършват безогледни престъпления – изчерпват природните ресурси, заграбват национал...
Публикуване на коментар
Прочетете още