Пропускане към основното съдържание

„Партиен дом” на Георги Тенев е новият роман на годината

Георги Тенев е новият носител на награда „ВИК” за български роман на годината. Романът му „Партиен дом” (изд. „Алтера”) се нарежда сред текстовете на Стефан Кисьов, Емил Андреев и Боян Биолчев, носители на наградата за предходните години. Въпреки заглавието си, книгата на Тенев не се отнася единствено до символиката на комунизма. Подобно и на останалите си текстове (като романите си „Вундеркинд” и „Кристо и свободната любов”) водеща е темата за свободата („желанието за свобода, то е в основата на всичко”), за нейната липса и за обезсмислянето на значението на свободата в рамките на всяко едно авторитарно или консуматорско, или доброволно изолиращо се общество.
Всъщност „Партиен дом” интерпретира една дълбоко лична история, в която частното, интимното е изведено публично, за да покаже невъзможността за адекватно опознаване на враждебната, идеологически опосредствана действителност. Опитите на героите да припознаят себе си и собствените си представи, мечти, стремежи в рамките на наложения им социален модел, в крайна сметка, водят до цялостно изчезване на индивидуалността, до обезличаване. Може да се каже, че в тематично отношение „Партиен дом” се разчита като естествено продължение на предишните текстове на Георги Тенев. В него също е заложена идеята за разпадане на познатите исторически модели, на обществената и държавна цялост. Миналото, а да голяма степен и настоящето, се оказват отхвърлени, защото не носят полезен социален опит, не дават възможност на личността да изгради нормална визия за себе си и за собственото си поведение. Историческата рефлексия обаче е представена чрез затрогваща изповедност, в която читателят воайорски наднича, за да потърси онези допирни точки, в които разказаната история се превръща в лична. На фона на това, завъртането на сюжета около ядрената катастрофа в Чернобил, позволява лесната препратка към безсмислието, безсилието на социализма, в който „всичко правим и правихме както трябва, но животът, светът, продължава да се срива под краката ни като реактор, влязъл в неконтролируема схема на ядрен разпад”. Разрухата е социална – смяната на един строй с друг, но и символна – подпалването на Партийния дом, който, подобно на своеобразно посткомунистическо аутодафе, очертава промяната в обществените нагласи – една своеобразна новогодишна елха, пламнала „под напрежението на празничното електричество, пълно със спомени. Самозапалване, самоизгаряне…” Упадъкът е и персонален – изчезването на общата любов и мечти между двама души, останали вплетени в умиращото тяло на бивше партийно величие. Единственият изход се оказва извън познатите пространства и норми – едно космическо, посткомунистическо бягство – емиграция навън, към необятността на Вселената, но и навътре, към празнотата на собствената същност.
Вероятно успехът на „Партиен дом” се дължи на своеобразната тематика и на ясния, лесен за възприемане език на писателя. С този си роман Георги Тенев успява точно да улови наложената литературна тенденция у нас – опита за разчитане на близкото минало, невъзможността на съвременната личност за себевглеждане в агресивността и социалната нестабилност, излизането на литературните сюжети извън чисто историческата тематика. Поради това, като психологическа и емоционална натовареност, като стилистика, диалогизъм, книгата звучи модерно и предлага ясна картина за съвременната българска литература и общество.

Част от текста е публикуван във в. „Политика”, бр. 187, 16-22 ноември 2007
Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Всичко за мен

Моята снимка
Мария Попова
Мария Попова е журналист, доктор на науките, доцент по „Теория на журналистиката и медиите“ и "Арт журналистика" във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Завършва хуманитарен профил в 22 СОУ „Г. С. Раковски“ и магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е като журналист в БНР, в. „Култура”, в. „К“, сп. "Мениджър". Ръководител е на магистърска програма „Лайфстайл журналистика” и на профил „Култура” в специалност „Журналистика“. Автор е книгите "Аудитория и журналистика" (2023), "Медийният човек" (2019) „Виртуалният човек” (2005, 2012, 2021), „Въведение в журналистическата теория” (2012, 2021) и „Теоретични аспекти на медиите“ (2014). Съавтор е на книгите „Реформи и социална промяна“ (2016), „Медиите в Европа” (2012), „Дигиталните медии” (2012), „Думите на медийния преход” (2010), „Журналистическите професии. Статут и динамика в България“ (2010-2011). Съредактор е на сборниците „Журналисти по теория, журналисти на практика” (2007-2021).

Популярни публикации от този блог

Анжело Красини и неговите накити, преродени в картини (изложбите на 2023 г.)

Оригинално съчетаване между искрящата релефност на истински бижута и двуизмерната колоритност на живописни дамски портрети пресъздава българският художник ювелир Анжело Красини в изложбата „Преродени", която  бе представена през май 2023 г. в столичната галерия „Арте“. С творбите си художникът пресъздава за нов живот красивите и сякаш застинали във времето женски лица от античните „Фаюмски портрети“, като ги допълва с истински накити, напомнящи за автентичните образи.  Оригиналните „Фаюмски портрети“ са живописни портрети на хора, намерени прикрепени към техните мумии в района на оазиса Фаюм, Египет. Портретите са датирани към периода  I - IV  век и представляват еволюция в древноегипетското изкуство, повлияно от елинистичната живопис от времето на Птоломеите и реалистичния римски портрет от времето на римското управление на Египет. Известни са около 900 подобни изображения в света. Те са сред първите примери за кавалетен портрет. За тяхното изработване са използвани...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Какво искат (и могат да получат) жените - портрет на модерната жена в книгата на Ориана Фалачи

  В книгата „ Ако се родиш жена” (изд ателство  Ciela”, 2023)  на италианската журналистика и писателка Ориана Фалачи   са включени  20  нейни  статии и интервюта, направени за  италианското списание „ L’Europeo “  в периода между 1955 и1974 г.  Сред интервюираните дами личат имената на водещи за времето си политици като израелския министър-председател Голда Меир, индийския министър-председател Индира Ганди, дизайнерки като Коко Шанел и  Мери Куант (която налага модата на миниполата), интелектуалки като американската писателка и художничка Кейт Милет, част от движението за равноправие на жените, модни икони като Жаклин Кенеди, руската балерина Мая Плисецкая, италианските певици и актриси Мили Монти, Елза Мартинели, Мини Мацини, шведската актриса Ингрид Тулин и др.   Това  е книга за другата Фалачи  –  онази, която не пише за война, не интервюира водещи политици, не дразни ислямски лидери, не се бунтува и гневи. Е...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Преходът като социален проект

Светлозар Кирилов “Полша в лабиринта на прехода”, Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, София, 2006 Макар в България все още да съществува разногласие относно достигането или не до края на прехода, през който преминават страните от бившия социалистически блок, неговото опознаване представлява безспорен интерес за изследователи от различни направления. Считаният за един от най-успешни преходи – този на Полша, е в центъра на анализа на Светлозар Кирилов. Книгата му “Полша в лабиринта на прехода” поставя две важни насоки за наблюдение – какви са причините за по-бързото реализиране на социалните и икономически реформи в страните от Централна Европа в сравнение с тези от Източна Европа и същевременно какви са особеностите на социалната трансформация през призмата на полския опит. В случая преминаването на обществата от една политическа и икономическа система към друга е уникално поради едновременното и интензивно съчетаване на икономическите и политическите промени, които имат по-с...
Публикуване на коментар
Прочетете още