Пропускане към основното съдържание

Медиите според Тодор Петев

Медиите са в центъра на мрежа от взаимовръзки, чрез които обществото се определя. Медиите не са външни сили, а средства на обществото, с които се гради общественият форум и се развива неговата социална култура, основана на разбирането за свободен достъп до информацията, твърди в новата си книга “Теории на масовата комуникация” (издание на Факултета по журналистика и масова коменикация на СУ “Св. Кл. Охридски”) проф. д-р Тодор Петев. Изследването на медийните процеси през последните години стана приоритет като че ли не само на професионалните журналисти и медийните специалисти, но и на изследователи от различни области – политика, хуманитаристика, социална сфера. Извеждането на масмедиите като основен играч на общественото поле, като (желана) форма на коректив на властта (политическа, управленска, икономическа) се оказа средство за граждански контрол, за налагането на медиите като активна страна в хода на вземане на обществени решения. Поради това появата на книга от световнопризнат учен като проф. Тодор Петев, която задълбочено и същевременно достъпно въвежда хронологията на комуникацията през 20 век, е очевиден принос на българското медиазнание.
“Теории на масовата комуникация” е определена като учебно помагало и е резултат от практиката на проф. Тодор Петев като преподавател по “Теория на комуникацията” във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ “Св. Кл. Охридски”. Това особено личи от добрия понятиен апарат, който съпътства теоретичните обосновки – включването на ключови думи (на български и английски език), а също силни и слаби страни на представените концепции и особено на въпроси за размисъл, които провокират читателите да потърсят практически проекции на обсъжданите тези и в българската социална и медийна действителност. Книгата се отличава с богата фактологичност, яснота на научните интерпретации, задълбоченост на направените изводи, с компетентен и достъпен стил на писане на автора. Общият извод, който текстът извежда е, че медийният процес е свързан с медийната грамотност на аудиторията, с конструирането на медийна реалност, с икономическата основа на медийното производство. Медиите се явяват носители на определeни ценности, чрез които поддържат статуквото в обществото и налагат важни социални и политически ефекти.
Отделните части на книгата на проф. Тодор Петев представят едно много интересно движение в изследваните теории – от комуникацията като самостоятелна наука, като неотменно обвързана с особеностите на масмедиите, до влиянието й спрямо различните научни и обществени сфери, спрямо връзките с обществеността, пропагандата, мениджмънта.
Комуникацията се възприема като съзнателно предприето символно социално взаимодействие, а нейните предпоставки са свързани с нуждата от достъпни канали за общуване, използването на общи символи и кодове, изграждането на двупосочен процес на комуникация, формирането на консенсус относно съобщаваните факти и на доверие спрямо комуникатора и медиата, наличието на легитимност на медийния продукт.
Сред значимите теории, които проф. Тодор Петев наблюдава, са двустепенният поток на комуникацията (на Пол Лазерсфелд и Илиу Кац), концепцията за ограничените ефекти, парадигмата на функционалния анализ (Робърт Мъртън), теорията на информационния поток, дифузията на иновациите (Еверет Роджърс), ролята на властовия елит (Чарлз Райт Милс), теорията “използване – удовлетворение” (Кац, Гуревич и Хаас), култивационният анализ (на Джордж Гербнер), определянето на публичен дневен ред (Маккомс и Шоу), спиралата на мълчанието (Елизабет Ноел-Нойман), подходите към комуникационния мениджмънт (Деян Верич), мрежовото общество (на Мануел Кастелс) и др.
Чрез книгата на проф. Тодор Петев ясно е показана промяната на значението, което обществото отдава на медиите – на тяхното тотално въздействие като налагане на нагласи и представи, като формиране на втора реалност, като основен източник на информация и ценности. Наистина в отделни случаи медиите имат съществено влияние върху човека, но то се осъществява по индиректен път, пише Петев, чрез развитите връзки на социалната среда – лидери на мнение, групи за натиск, елити, чрез въздействието на комуникаторите и медиата, чрез степента на социална и индивидуална задоволеност на медийните потребности – медиите се използват целево, подбира се техният вид и съдържание, активно се взаимодейства с немедийната среда (семейство, приятели).
Медийната зависимост се изгражда чрез контакта между социалната система, ролята на медиите в обществото и аудиторията. Той може да бъде съобразен с функционалните влияния на медиите като наблюдение на обществените промени, информационно и емоционално разнообразие и развлечение, осъществяване на социални връзки или с дисфункционалните ефекти като наркотичната зависимост.
Големият успех на автора е, че съумява да покаже медиите като неделима част от общата социална система, както и да потърси онези примерни тези, чрез които да обобщи ролята на масовокомуникационната размяна като важен елемент от процеса на социална интеракция.
В крайна сметка книгата на проф. Тодор Петев “Теории за масовата комуникация” представя един сложен конгломерат от социални тези, които пълноценно и задълбочено отразяват особеностите на медийните процеси – от комуникацията като символен и непосредствен акт, през многопосочността на комуникационното взаимодействие, до степента на обществено сцепление – осъзнаването на обществото като цялост и мястото на отделния индивид в него.

Текстът е публикуван във в. „Култура”, бр.42, 5.11.04

Коментари

Всичко за мен

Моята снимка
Мария Попова
Мария Попова е журналист, доктор на науките, доцент по „Теория на журналистиката и медиите“ и "Арт журналистика" във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Завършва хуманитарен профил в 22 СОУ „Г. С. Раковски“ и магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е като журналист в БНР, в. „Култура”, в. „К“, сп. "Мениджър". Ръководител е на магистърска програма „Лайфстайл журналистика” и на профил „Култура” в специалност „Журналистика“. Автор е книгите "Аудитория и журналистика" (2023), "Медийният човек" (2019) „Виртуалният човек” (2005, 2012, 2021), „Въведение в журналистическата теория” (2012, 2021) и „Теоретични аспекти на медиите“ (2014). Съавтор е на книгите „Реформи и социална промяна“ (2016), „Медиите в Европа” (2012), „Дигиталните медии” (2012), „Думите на медийния преход” (2010), „Журналистическите професии. Статут и динамика в България“ (2010-2011). Съредактор е на сборниците „Журналисти по теория, журналисти на практика” (2007-2021).

Популярни публикации от този блог

Анжело Красини и неговите накити, преродени в картини (изложбите на 2023 г.)

Оригинално съчетаване между искрящата релефност на истински бижута и двуизмерната колоритност на живописни дамски портрети пресъздава българският художник ювелир Анжело Красини в изложбата „Преродени", която  бе представена през май 2023 г. в столичната галерия „Арте“. С творбите си художникът пресъздава за нов живот красивите и сякаш застинали във времето женски лица от античните „Фаюмски портрети“, като ги допълва с истински накити, напомнящи за автентичните образи.  Оригиналните „Фаюмски портрети“ са живописни портрети на хора, намерени прикрепени към техните мумии в района на оазиса Фаюм, Египет. Портретите са датирани към периода  I - IV  век и представляват еволюция в древноегипетското изкуство, повлияно от елинистичната живопис от времето на Птоломеите и реалистичния римски портрет от времето на римското управление на Египет. Известни са около 900 подобни изображения в света. Те са сред първите примери за кавалетен портрет. За тяхното изработване са използвани...

Какво искат (и могат да получат) жените - портрет на модерната жена в книгата на Ориана Фалачи

  В книгата „ Ако се родиш жена” (изд ателство  Ciela”, 2023)  на италианската журналистика и писателка Ориана Фалачи   са включени  20  нейни  статии и интервюта, направени за  италианското списание „ L’Europeo “  в периода между 1955 и1974 г.  Сред интервюираните дами личат имената на водещи за времето си политици като израелския министър-председател Голда Меир, индийския министър-председател Индира Ганди, дизайнерки като Коко Шанел и  Мери Куант (която налага модата на миниполата), интелектуалки като американската писателка и художничка Кейт Милет, част от движението за равноправие на жените, модни икони като Жаклин Кенеди, руската балерина Мая Плисецкая, италианските певици и актриси Мили Монти, Елза Мартинели, Мини Мацини, шведската актриса Ингрид Тулин и др.   Това  е книга за другата Фалачи  –  онази, която не пише за война, не интервюира водещи политици, не дразни ислямски лидери, не се бунтува и гневи. Е...

Утопията на постхуманизма

„Атлантически експрес“ (2022, изд. „Колибри“) на Георги Тенев е сложен и многопластов роман, в който се поставят важните въпроси за границите на съзнанието и човешката душа, за същността на личността и свободата  ѝ да формира множествена идентичност.  В текста успоредно се наслагват две сюжетни линии. Първата е антиутопичната история за пътуването на   журналист а  Радо в атлантически експрес  в опит да намери спасение в нов, по-добър свят след разпадането на европейските държави, които драматично изчезват сред пламъците на войните между изтока и запада, исляма и християнството, агресивната бруталност на първичността и неспособността на културните цивилизации да защитят човешките норми. Във въображаемото, но реалистично звучащо пространство на романа, европейските общества са пожертвани от жадните за власт и свръхпроизводство политически и икономически елити, които с лекота извършват безогледни престъпления – изчерпват природните ресурси, заграбват национал...