Медиите са в центъра на мрежа от взаимовръзки, чрез които обществото се определя. Медиите не са външни сили, а средства на обществото, с които се гради общественият форум и се развива неговата социална култура, основана на разбирането за свободен достъп до информацията, твърди в новата си книга “Теории на масовата комуникация” (издание на Факултета по журналистика и масова коменикация на СУ “Св. Кл. Охридски”) проф. д-р Тодор Петев. Изследването на медийните процеси през последните години стана приоритет като че ли не само на професионалните журналисти и медийните специалисти, но и на изследователи от различни области – политика, хуманитаристика, социална сфера. Извеждането на масмедиите като основен играч на общественото поле, като (желана) форма на коректив на властта (политическа, управленска, икономическа) се оказа средство за граждански контрол, за налагането на медиите като активна страна в хода на вземане на обществени решения. Поради това появата на книга от световнопризнат учен като проф. Тодор Петев, която задълбочено и същевременно достъпно въвежда хронологията на комуникацията през 20 век, е очевиден принос на българското медиазнание.
“Теории на масовата комуникация” е определена като учебно помагало и е резултат от практиката на проф. Тодор Петев като преподавател по “Теория на комуникацията” във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ “Св. Кл. Охридски”. Това особено личи от добрия понятиен апарат, който съпътства теоретичните обосновки – включването на ключови думи (на български и английски език), а също силни и слаби страни на представените концепции и особено на въпроси за размисъл, които провокират читателите да потърсят практически проекции на обсъжданите тези и в българската социална и медийна действителност. Книгата се отличава с богата фактологичност, яснота на научните интерпретации, задълбоченост на направените изводи, с компетентен и достъпен стил на писане на автора. Общият извод, който текстът извежда е, че медийният процес е свързан с медийната грамотност на аудиторията, с конструирането на медийна реалност, с икономическата основа на медийното производство. Медиите се явяват носители на определeни ценности, чрез които поддържат статуквото в обществото и налагат важни социални и политически ефекти.
Отделните части на книгата на проф. Тодор Петев представят едно много интересно движение в изследваните теории – от комуникацията като самостоятелна наука, като неотменно обвързана с особеностите на масмедиите, до влиянието й спрямо различните научни и обществени сфери, спрямо връзките с обществеността, пропагандата, мениджмънта.
Комуникацията се възприема като съзнателно предприето символно социално взаимодействие, а нейните предпоставки са свързани с нуждата от достъпни канали за общуване, използването на общи символи и кодове, изграждането на двупосочен процес на комуникация, формирането на консенсус относно съобщаваните факти и на доверие спрямо комуникатора и медиата, наличието на легитимност на медийния продукт.
Сред значимите теории, които проф. Тодор Петев наблюдава, са двустепенният поток на комуникацията (на Пол Лазерсфелд и Илиу Кац), концепцията за ограничените ефекти, парадигмата на функционалния анализ (Робърт Мъртън), теорията на информационния поток, дифузията на иновациите (Еверет Роджърс), ролята на властовия елит (Чарлз Райт Милс), теорията “използване – удовлетворение” (Кац, Гуревич и Хаас), култивационният анализ (на Джордж Гербнер), определянето на публичен дневен ред (Маккомс и Шоу), спиралата на мълчанието (Елизабет Ноел-Нойман), подходите към комуникационния мениджмънт (Деян Верич), мрежовото общество (на Мануел Кастелс) и др.
Чрез книгата на проф. Тодор Петев ясно е показана промяната на значението, което обществото отдава на медиите – на тяхното тотално въздействие като налагане на нагласи и представи, като формиране на втора реалност, като основен източник на информация и ценности. Наистина в отделни случаи медиите имат съществено влияние върху човека, но то се осъществява по индиректен път, пише Петев, чрез развитите връзки на социалната среда – лидери на мнение, групи за натиск, елити, чрез въздействието на комуникаторите и медиата, чрез степента на социална и индивидуална задоволеност на медийните потребности – медиите се използват целево, подбира се техният вид и съдържание, активно се взаимодейства с немедийната среда (семейство, приятели).
Медийната зависимост се изгражда чрез контакта между социалната система, ролята на медиите в обществото и аудиторията. Той може да бъде съобразен с функционалните влияния на медиите като наблюдение на обществените промени, информационно и емоционално разнообразие и развлечение, осъществяване на социални връзки или с дисфункционалните ефекти като наркотичната зависимост.
Големият успех на автора е, че съумява да покаже медиите като неделима част от общата социална система, както и да потърси онези примерни тези, чрез които да обобщи ролята на масовокомуникационната размяна като важен елемент от процеса на социална интеракция.
В крайна сметка книгата на проф. Тодор Петев “Теории за масовата комуникация” представя един сложен конгломерат от социални тези, които пълноценно и задълбочено отразяват особеностите на медийните процеси – от комуникацията като символен и непосредствен акт, през многопосочността на комуникационното взаимодействие, до степента на обществено сцепление – осъзнаването на обществото като цялост и мястото на отделния индивид в него.
Текстът е публикуван във в. „Култура”, бр.42, 5.11.04
“Теории на масовата комуникация” е определена като учебно помагало и е резултат от практиката на проф. Тодор Петев като преподавател по “Теория на комуникацията” във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ “Св. Кл. Охридски”. Това особено личи от добрия понятиен апарат, който съпътства теоретичните обосновки – включването на ключови думи (на български и английски език), а също силни и слаби страни на представените концепции и особено на въпроси за размисъл, които провокират читателите да потърсят практически проекции на обсъжданите тези и в българската социална и медийна действителност. Книгата се отличава с богата фактологичност, яснота на научните интерпретации, задълбоченост на направените изводи, с компетентен и достъпен стил на писане на автора. Общият извод, който текстът извежда е, че медийният процес е свързан с медийната грамотност на аудиторията, с конструирането на медийна реалност, с икономическата основа на медийното производство. Медиите се явяват носители на определeни ценности, чрез които поддържат статуквото в обществото и налагат важни социални и политически ефекти.
Отделните части на книгата на проф. Тодор Петев представят едно много интересно движение в изследваните теории – от комуникацията като самостоятелна наука, като неотменно обвързана с особеностите на масмедиите, до влиянието й спрямо различните научни и обществени сфери, спрямо връзките с обществеността, пропагандата, мениджмънта.
Комуникацията се възприема като съзнателно предприето символно социално взаимодействие, а нейните предпоставки са свързани с нуждата от достъпни канали за общуване, използването на общи символи и кодове, изграждането на двупосочен процес на комуникация, формирането на консенсус относно съобщаваните факти и на доверие спрямо комуникатора и медиата, наличието на легитимност на медийния продукт.
Сред значимите теории, които проф. Тодор Петев наблюдава, са двустепенният поток на комуникацията (на Пол Лазерсфелд и Илиу Кац), концепцията за ограничените ефекти, парадигмата на функционалния анализ (Робърт Мъртън), теорията на информационния поток, дифузията на иновациите (Еверет Роджърс), ролята на властовия елит (Чарлз Райт Милс), теорията “използване – удовлетворение” (Кац, Гуревич и Хаас), култивационният анализ (на Джордж Гербнер), определянето на публичен дневен ред (Маккомс и Шоу), спиралата на мълчанието (Елизабет Ноел-Нойман), подходите към комуникационния мениджмънт (Деян Верич), мрежовото общество (на Мануел Кастелс) и др.
Чрез книгата на проф. Тодор Петев ясно е показана промяната на значението, което обществото отдава на медиите – на тяхното тотално въздействие като налагане на нагласи и представи, като формиране на втора реалност, като основен източник на информация и ценности. Наистина в отделни случаи медиите имат съществено влияние върху човека, но то се осъществява по индиректен път, пише Петев, чрез развитите връзки на социалната среда – лидери на мнение, групи за натиск, елити, чрез въздействието на комуникаторите и медиата, чрез степента на социална и индивидуална задоволеност на медийните потребности – медиите се използват целево, подбира се техният вид и съдържание, активно се взаимодейства с немедийната среда (семейство, приятели).
Медийната зависимост се изгражда чрез контакта между социалната система, ролята на медиите в обществото и аудиторията. Той може да бъде съобразен с функционалните влияния на медиите като наблюдение на обществените промени, информационно и емоционално разнообразие и развлечение, осъществяване на социални връзки или с дисфункционалните ефекти като наркотичната зависимост.
Големият успех на автора е, че съумява да покаже медиите като неделима част от общата социална система, както и да потърси онези примерни тези, чрез които да обобщи ролята на масовокомуникационната размяна като важен елемент от процеса на социална интеракция.
В крайна сметка книгата на проф. Тодор Петев “Теории за масовата комуникация” представя един сложен конгломерат от социални тези, които пълноценно и задълбочено отразяват особеностите на медийните процеси – от комуникацията като символен и непосредствен акт, през многопосочността на комуникационното взаимодействие, до степента на обществено сцепление – осъзнаването на обществото като цялост и мястото на отделния индивид в него.
Текстът е публикуван във в. „Култура”, бр.42, 5.11.04
Коментари
Публикуване на коментар