Глобализация и медии, 2003, Военно издателство
В книгата си “Глобализация и медии” проф. дсн Петранка Филева изследва оригинално и цялостно взаимовръзката между глобализационните процеси и съвременното развитие на медиите.
В първата си част текстът обстоятелствено и задълбочено показва особеностите на икономическата глобализация, като представя сложните взаимоотношения между държавните структури, транснационалните корпорации, международните и неправителствени организации. Според направените заключения икономическите субекти все повече подменят принципа на реалната политика на суверенитет на националните правителства с интернационалистичния модел, при който държавите продължават да заемат централна роля в международните среди, но действията им зависят от изграждането на транснационален консенсус, както и с космополитичния модел, при който има непосредствено отношение между индивидите, междудържавните и неправителствени организации.
Във втората част на книгата са представени промените, настъпили в медийните среди, вследствие разпространението на глобализационната вълна. Медиите се явяват предпоставка, пример и трансмисия на глобалните взимоотношения. Техническото осъвършенстване и социално-икономическо обвързване на медиите ги превръща в базисна среда за обединението на световните структури и показател за ефективността на глобализацията. Същевременно те се явяват един от основните проводници на глобализационни образци, чрез които се интегрира световната общност. Именно социалната ефективност на глобализацията като че ли е един от основните резултати на медийното обвързване. По този начин, ако се позова на Улрих Бек, модерните технологии преодолявайки географските и социални разстояния усилват зависимостта между локалните, националните и интернационалните общности, като виртуално произвеждат едновременност на събития, възникнали по различно време и създават “компактното във времево отношение земно кълбо”. Така глобализацията се представя като процес, който създава транснационални социални връзки и пространства, и повишава стойността на локалните култури.
Книгата “Глобализация и медии” извежда няколко възможни линии, по които се изследва новото значение на съвременните медии. От една страна технологичната революция води до конвергенция в областта на индустрията, технологията, пазарите и услугите. В резултат се появяват глобални медии не само като характер на собствеността, но и като съдържание и културни символи. В следствие на дигитализацията на информацията нейното притежаване, разпространение и ползване става тотално. Особено в киберпространството, където са най-активни предпоставките за изграждане на глобално гражданско общество. Същевременно успоредно са представени процесите на локализация, на запазване на етническата и културна идентичност, като възможно фрагментаризиране на медийните структури и послания. В това отношение водещи са стремежите за регулиране на медийната среда от една страна като защита правото на достъп до комуникацията (правото на глас, на личностна и етно-национална изява) и от друга като защита на обществения интерес в противовес на комерсиализацията и превръщането на медийното съдържание в подходящ фон за маркетинговите цели.
Застъпени са и темите за отношението между медиите и властта, и за прогресивното икономизиране на медиите, което би могло да доведе до загуба на тяхната демократизираща функция. Цялостно са представени моделите за регулиране на медийния пазар и съдържание чрез либерализация или защита на етнокултурното разнообразие при обществено опериращите институции. Направена е подробна оценка на медийната ситуация в България като се акцентира върху наблюдаваната комерсиализация.
Мисля, че важният извод, който книгата на Петранка Филева прави е, че глобализацията е цялостен и многоаспектен процес, който не бива да бъде отхвърлян или ограничаван, а внимателно направляван и че макар икономическите интереси да са водещи като фактори за движение на глобализационните процеси, те не биха били толкова ефективни без социално-културното интегриране. Глобализацията не трябва да се разбира единствено като универсализация или унифициране на моделите на поведение, потребление и изява, а като предпоставка за извеждане на локалните особености и различия, за културно сътрудничество и обединение.
Богатата фактологичност и задълбочеността на изводите, правят книгата “Глобализация и медии” подходяща както за специалисти в областта на икономиката и комуникацията, така и за по-широк кръг читатели, които се интересуват от съвременните обществени процеси. Освен теоретично разнообразие, текстът включва и добра емпирика, а представените тези са цялостно подчинени на общата идейна цел. Поради това отделните аспекти биха били подходяща отправна точка за бъдещи научни изследвания в съответната област.
В първата си част текстът обстоятелствено и задълбочено показва особеностите на икономическата глобализация, като представя сложните взаимоотношения между държавните структури, транснационалните корпорации, международните и неправителствени организации. Според направените заключения икономическите субекти все повече подменят принципа на реалната политика на суверенитет на националните правителства с интернационалистичния модел, при който държавите продължават да заемат централна роля в международните среди, но действията им зависят от изграждането на транснационален консенсус, както и с космополитичния модел, при който има непосредствено отношение между индивидите, междудържавните и неправителствени организации.
Във втората част на книгата са представени промените, настъпили в медийните среди, вследствие разпространението на глобализационната вълна. Медиите се явяват предпоставка, пример и трансмисия на глобалните взимоотношения. Техническото осъвършенстване и социално-икономическо обвързване на медиите ги превръща в базисна среда за обединението на световните структури и показател за ефективността на глобализацията. Същевременно те се явяват един от основните проводници на глобализационни образци, чрез които се интегрира световната общност. Именно социалната ефективност на глобализацията като че ли е един от основните резултати на медийното обвързване. По този начин, ако се позова на Улрих Бек, модерните технологии преодолявайки географските и социални разстояния усилват зависимостта между локалните, националните и интернационалните общности, като виртуално произвеждат едновременност на събития, възникнали по различно време и създават “компактното във времево отношение земно кълбо”. Така глобализацията се представя като процес, който създава транснационални социални връзки и пространства, и повишава стойността на локалните култури.
Книгата “Глобализация и медии” извежда няколко възможни линии, по които се изследва новото значение на съвременните медии. От една страна технологичната революция води до конвергенция в областта на индустрията, технологията, пазарите и услугите. В резултат се появяват глобални медии не само като характер на собствеността, но и като съдържание и културни символи. В следствие на дигитализацията на информацията нейното притежаване, разпространение и ползване става тотално. Особено в киберпространството, където са най-активни предпоставките за изграждане на глобално гражданско общество. Същевременно успоредно са представени процесите на локализация, на запазване на етническата и културна идентичност, като възможно фрагментаризиране на медийните структури и послания. В това отношение водещи са стремежите за регулиране на медийната среда от една страна като защита правото на достъп до комуникацията (правото на глас, на личностна и етно-национална изява) и от друга като защита на обществения интерес в противовес на комерсиализацията и превръщането на медийното съдържание в подходящ фон за маркетинговите цели.
Застъпени са и темите за отношението между медиите и властта, и за прогресивното икономизиране на медиите, което би могло да доведе до загуба на тяхната демократизираща функция. Цялостно са представени моделите за регулиране на медийния пазар и съдържание чрез либерализация или защита на етнокултурното разнообразие при обществено опериращите институции. Направена е подробна оценка на медийната ситуация в България като се акцентира върху наблюдаваната комерсиализация.
Мисля, че важният извод, който книгата на Петранка Филева прави е, че глобализацията е цялостен и многоаспектен процес, който не бива да бъде отхвърлян или ограничаван, а внимателно направляван и че макар икономическите интереси да са водещи като фактори за движение на глобализационните процеси, те не биха били толкова ефективни без социално-културното интегриране. Глобализацията не трябва да се разбира единствено като универсализация или унифициране на моделите на поведение, потребление и изява, а като предпоставка за извеждане на локалните особености и различия, за културно сътрудничество и обединение.
Богатата фактологичност и задълбочеността на изводите, правят книгата “Глобализация и медии” подходяща както за специалисти в областта на икономиката и комуникацията, така и за по-широк кръг читатели, които се интересуват от съвременните обществени процеси. Освен теоретично разнообразие, текстът включва и добра емпирика, а представените тези са цялостно подчинени на общата идейна цел. Поради това отделните аспекти биха били подходяща отправна точка за бъдещи научни изследвания в съответната област.
Коментари
Публикуване на коментар