„Лудориите на лошото момиче”, автор Марио Варгас Льоса, изд. „Хермес”, 2007 г., София, цена 11.95 лв.
„Всеки роман е една авантюра”, твърди перуанският писател, драматург, есеист, журналист, литературен критик, един от водещите автори в испаноезичния свят, Марио Варгас Льоса. Тази година той бе смятан за един от вероятните носители на Нобелова награда за литература, която в крайна сметка бе спечелена от английската писателка Дорис Лесинг.
Често е определян като последовател на Габриел Гарсия Маркес (върху чието творчество Варгас Льоса пише докторска дисертация), макар че текстовете му са доста различни от „магическия реализъм” на неговия колумбийски колега. В романите си писателят винаги се стреми да пресъздаде своеобразно естетическо „отражение на реалния свят”, в което да присъстват така характерните за латиноамериканската литература социален протест и проблемите на политическата корупция, социалното неравенство, мачизма, расовите предразсъдъци, насилието, експлоатацията, авторитарното управление, което унижава и физически унищожава личността. Обикновено борави с богато историческо и социално съдържание, а в структурата си включва повествователното движение между различните гледни точки на героите си (между първо, второ и трето лице), между настояще и минало. Книгите на Варгас Льоса са провокативни, многопластови, значими като литературни светове и творчески почерк. Естетическите норми и литературните критерии за богато и качествено писане никога не са пренебрегвани, заради описанието на персоналните, социални и политически неправди, и на идеологическата пропаганда. Авторският стил на Марио Варгас Льоса заразява със свежите диалози, с вкарването на различен подтекст, с мащабността на историческите картини, в които умело са вплетени чисто автобиографични детайли, заразяващи със своята откровеност и хумор. Като че ли именно автобиографизмът и историчността са двете теми, които могат донякъде да обединят романите му.
Чрез героите си в дебютния си „Времето на героя” и последвалия го „Градът и кучетата” разказва за времето на своето обучение във военното училище „Леонсио Прадо” в Лима. В един от най-забавните си текстове „Леля Хулия и писачът” представя собствените си перипетии пред сключването на първия си брак едва 18-годишен със значително по-възрастната си братовчедка. Успоредно на това вмъква темите за влиянието на медиите чрез първите радиосериали в Перу, желанието за независимост на фона на сложните социално – родови връзки, както и стремежа на отделната личност да бъде съизмерима на съпътстващите я значими социални промени, във водовъртежа, на които да намери собственото си спасение – тема, която става водеща и за останалите романи на Варгас Льоса.
Мемоарната му книга „Риба във водата” пък разказва за неуспешния опит на писателя да бъде избран за президент на Перу през 1990 г., когато, в крайна сметка, загубва от малко известния Алберто Фуджимори. Опонентът му се оказва и автор на наистина оригинален пропаганден похват – по време на кампанията си чете по радиото откъси от книгите на Варгас Льоса с цел да шокира бъдещите гласоподаватели.
Във „Войната за края на света” описва живота и личността на бразилския религиозен фанатик и проповедник Антонио Конселхиеро, който привлича значителна група от последователи най-вече от низшите социални слоеве, чийто бунт срещу бразилското управление в края на 19 век е брутално задушен от властите и завършва с убийството на над 15 хил. души.
Подобна тема е разработена и в „Истинския живот на Алехандро Маята”, където чрез използването на множество интервюта и различни повествователни нива, е представен неуспешният опит за комунистическо въстание в Андите, водено от троцкиста Алехандро Маята.
В движението между гледните точки на няколко герои до голяма степен се крие и очарованието на един от най-мащабните романи на Марио Варгас Льоса „Празникът на козела”, посветен на доминиканския диктатор Рафаел Трухильо. Няколко години по-късно по книгата е заснет и едноименен филм (с режисьор Луис Льоса и с участието на Изабела Роселини). „Трухильо създаде опера от своя живот. Той беше режисьорът, а доминиканците бяха актьорите”, казва Марио Варгас Льоса за прототипа на своя герой. Твърди, че интересът му към темата е провокиран от желанието да наблюдава как, в резултат на безграничната власт и възможностите за персонално забогатяване и потъпкване на основните човешки права и свободи, силната като характер личност може да се превърне в чудовище. „Когато живееш в демократично общество, със плурализъм и свободна преса, загубваш представа и не осъзнаваш, че тези ценности са привилегия на много малка част от населението на света”, споделя писателят. Книгата провокира с усещането, че социалните илюзии, жестокостта и издигането на една личност в култ са характерни за всяко авторитарно управление, независимо в коя точка на света се намира страната, каква е нейната култура и коя е водещата идеология (комунизъм, фашизъм, американизъм), която се проповядва. Накрая диктаторът е свален/убит, с цената на множество жертви и репресии, за да бъдат наложени уж демократичните принципи, въпреки че управлението на обществото реално остава в ръцете на неговите най-близки сътрудници.
Макар отново да разглежда живота на реални исторически личности като френския художник Пол Гоген и неговата баба Флора Тристан, активно бореща са за правата на жените, „Раят зад другия ъгъл”, чрез своята ясна, лесна за четене структура и значително по-лирична като емоционален заряд история е по-близък като внушение до последния излязъл на български език роман на Марио Варгас Льоса „Лудориите на лошото момиче” (изд. „Хермес”). Странната, неосъществена до край любовна история на преводача от испански и руски език Рикардо и неговото „лошо момиче” – бивша комунистическа активистка, любовница на богати и властни мъже, но в същността си бедна перуанска мулатка, протича в продължение на близо 50 години през различни градове по света – Лима, Париж, Лондон, Токио, Мадрид. И в крайна сметка приключва с усещането, че любовта е възможна, но ако си готов да й се отдадеш с цялото си сърце и си достатъчно почтен и смел, за да преминеш през всичко онези зашеметяващи пространства, през които животът те пренася – на новозабогателите английски фанатични почитатели на коне, на нарастващата хипи култура, на японския подземен свят на наркотици и еротизъм, на непознатите фантазии в текстовете на руските класици.
Всяка следваща книга на Марио Варгас Льоса носи усещането за нещо вече познато като език и настроение, но и подстрекава към ненаситност, което това литературно бягство предизвиква. „Не обичам усещането на празнота, след като завърша дадена книга”, казва писателят. „Искам да продължавам да пиша – наслаждавам се неимоверно. Имам много повече проекти, отколкото време да ги осъществя.”
Част от текста е публикуван във в. „Политика”, бр.196, 18-24 януари 2008
„Всеки роман е една авантюра”, твърди перуанският писател, драматург, есеист, журналист, литературен критик, един от водещите автори в испаноезичния свят, Марио Варгас Льоса. Тази година той бе смятан за един от вероятните носители на Нобелова награда за литература, която в крайна сметка бе спечелена от английската писателка Дорис Лесинг.
Често е определян като последовател на Габриел Гарсия Маркес (върху чието творчество Варгас Льоса пише докторска дисертация), макар че текстовете му са доста различни от „магическия реализъм” на неговия колумбийски колега. В романите си писателят винаги се стреми да пресъздаде своеобразно естетическо „отражение на реалния свят”, в което да присъстват така характерните за латиноамериканската литература социален протест и проблемите на политическата корупция, социалното неравенство, мачизма, расовите предразсъдъци, насилието, експлоатацията, авторитарното управление, което унижава и физически унищожава личността. Обикновено борави с богато историческо и социално съдържание, а в структурата си включва повествователното движение между различните гледни точки на героите си (между първо, второ и трето лице), между настояще и минало. Книгите на Варгас Льоса са провокативни, многопластови, значими като литературни светове и творчески почерк. Естетическите норми и литературните критерии за богато и качествено писане никога не са пренебрегвани, заради описанието на персоналните, социални и политически неправди, и на идеологическата пропаганда. Авторският стил на Марио Варгас Льоса заразява със свежите диалози, с вкарването на различен подтекст, с мащабността на историческите картини, в които умело са вплетени чисто автобиографични детайли, заразяващи със своята откровеност и хумор. Като че ли именно автобиографизмът и историчността са двете теми, които могат донякъде да обединят романите му.
Чрез героите си в дебютния си „Времето на героя” и последвалия го „Градът и кучетата” разказва за времето на своето обучение във военното училище „Леонсио Прадо” в Лима. В един от най-забавните си текстове „Леля Хулия и писачът” представя собствените си перипетии пред сключването на първия си брак едва 18-годишен със значително по-възрастната си братовчедка. Успоредно на това вмъква темите за влиянието на медиите чрез първите радиосериали в Перу, желанието за независимост на фона на сложните социално – родови връзки, както и стремежа на отделната личност да бъде съизмерима на съпътстващите я значими социални промени, във водовъртежа, на които да намери собственото си спасение – тема, която става водеща и за останалите романи на Варгас Льоса.
Мемоарната му книга „Риба във водата” пък разказва за неуспешния опит на писателя да бъде избран за президент на Перу през 1990 г., когато, в крайна сметка, загубва от малко известния Алберто Фуджимори. Опонентът му се оказва и автор на наистина оригинален пропаганден похват – по време на кампанията си чете по радиото откъси от книгите на Варгас Льоса с цел да шокира бъдещите гласоподаватели.
Във „Войната за края на света” описва живота и личността на бразилския религиозен фанатик и проповедник Антонио Конселхиеро, който привлича значителна група от последователи най-вече от низшите социални слоеве, чийто бунт срещу бразилското управление в края на 19 век е брутално задушен от властите и завършва с убийството на над 15 хил. души.
Подобна тема е разработена и в „Истинския живот на Алехандро Маята”, където чрез използването на множество интервюта и различни повествователни нива, е представен неуспешният опит за комунистическо въстание в Андите, водено от троцкиста Алехандро Маята.
В движението между гледните точки на няколко герои до голяма степен се крие и очарованието на един от най-мащабните романи на Марио Варгас Льоса „Празникът на козела”, посветен на доминиканския диктатор Рафаел Трухильо. Няколко години по-късно по книгата е заснет и едноименен филм (с режисьор Луис Льоса и с участието на Изабела Роселини). „Трухильо създаде опера от своя живот. Той беше режисьорът, а доминиканците бяха актьорите”, казва Марио Варгас Льоса за прототипа на своя герой. Твърди, че интересът му към темата е провокиран от желанието да наблюдава как, в резултат на безграничната власт и възможностите за персонално забогатяване и потъпкване на основните човешки права и свободи, силната като характер личност може да се превърне в чудовище. „Когато живееш в демократично общество, със плурализъм и свободна преса, загубваш представа и не осъзнаваш, че тези ценности са привилегия на много малка част от населението на света”, споделя писателят. Книгата провокира с усещането, че социалните илюзии, жестокостта и издигането на една личност в култ са характерни за всяко авторитарно управление, независимо в коя точка на света се намира страната, каква е нейната култура и коя е водещата идеология (комунизъм, фашизъм, американизъм), която се проповядва. Накрая диктаторът е свален/убит, с цената на множество жертви и репресии, за да бъдат наложени уж демократичните принципи, въпреки че управлението на обществото реално остава в ръцете на неговите най-близки сътрудници.
Макар отново да разглежда живота на реални исторически личности като френския художник Пол Гоген и неговата баба Флора Тристан, активно бореща са за правата на жените, „Раят зад другия ъгъл”, чрез своята ясна, лесна за четене структура и значително по-лирична като емоционален заряд история е по-близък като внушение до последния излязъл на български език роман на Марио Варгас Льоса „Лудориите на лошото момиче” (изд. „Хермес”). Странната, неосъществена до край любовна история на преводача от испански и руски език Рикардо и неговото „лошо момиче” – бивша комунистическа активистка, любовница на богати и властни мъже, но в същността си бедна перуанска мулатка, протича в продължение на близо 50 години през различни градове по света – Лима, Париж, Лондон, Токио, Мадрид. И в крайна сметка приключва с усещането, че любовта е възможна, но ако си готов да й се отдадеш с цялото си сърце и си достатъчно почтен и смел, за да преминеш през всичко онези зашеметяващи пространства, през които животът те пренася – на новозабогателите английски фанатични почитатели на коне, на нарастващата хипи култура, на японския подземен свят на наркотици и еротизъм, на непознатите фантазии в текстовете на руските класици.
Всяка следваща книга на Марио Варгас Льоса носи усещането за нещо вече познато като език и настроение, но и подстрекава към ненаситност, което това литературно бягство предизвиква. „Не обичам усещането на празнота, след като завърша дадена книга”, казва писателят. „Искам да продължавам да пиша – наслаждавам се неимоверно. Имам много повече проекти, отколкото време да ги осъществя.”
Част от текста е публикуван във в. „Политика”, бр.196, 18-24 януари 2008
Коментари
Публикуване на коментар