Мари-Луиз фон Франц “Анимус и анима във вълшебните приказки”, превод Марина Бояджиева, издателство Леге Артис, Плевен, 2004
Ако за повечето деца, детство преминава в четенето на приказки, чрез които опознават света и взаимоотношенията между хората и за тях приказките се явяват великолепни, магични истории, един първи, наивистичен опит за докосване до литературата въобще, то книгата на Мари-Луиз фон Франц “Анимус и анима във вълшебните приказки” показва, че приказките могат да бъдат разглеждани като матрица, чрез която се пресъздават значими психични процеси на функциониране на колективните съзнавани и несъзнавани представи.
Това е пореден текст на Мари-Луиз фон Франц, признат авторитет в интерпретацията на сънищата, приказките и алхимичните текстове, който издателство Леге Артис представя в поредицата си “К. Г. Юнг & последователи”. Канадският му редактор Дарил Шарп го определя като единствената книга от юнгиански аналитик, работещ изключително с проблема за контрасексуалните комплекси, по начина, по който са осветлени във вълшебните приказки. Книгата изследва проявлението на психичните функции, известни като анимус – вътрешна мъжка фигура в жената и анима – вътрешна женска фигура в мъжа, в различни като съдържание и етносен произход приказки.
Според Мари-Луиз фон Франц вълшебните приказки са абсолютно абстрактни схеми. Въпреки че се основават на някои функции в психиката на различните етноси, чрез които се наблюдава как либидото протича в колективната човешка психика, приказките не съдържат в себе си необходимия личен материал, който да ги обедини с цел разрешаване на проблемите, които третират. Анимусът и анимата се явяват вътрешни, колективно неосъзнати фигури, в смисъла, който Юнг влага в понятията – като част от психиката, която не дължи съществуването си на личен опит, те никога не са били част от индивидуалното съзнанието и дължат съществуването си на наследствеността. Според Юнг анимата е “естествен архетип, който обобщава задоволително всички съдържания на несъзнаваното, на примитивния ум, на историята на езика и религията... Тя е нещо, което живее от само себе си, което ни прави живи; тя е живот отвъд съзнанието, който не може напълно да се интегрира с него, но от който, напротив, съзнанието израства.” Интересно е, че анимата влияе върху психичното поведение на мъжа недиректно, чрез по-скрити настроения, както твърди фон Франц, докато анимусът въздейства върху поведението на жената чрез емоционални, бурни аргументи и груби демонстрации на сила.
Тематично подбраните от фон Фринц приказки извеждат някаква опозиция: баща – дъщеря, позитивна вълшебна сила – негативна вълшебна сила, човек – вълшебна сила. Разделението е условно и се предопределя от способността на героите да взаимодействат с вътрешните си психични функции – позитивно или негативно проявление на анимуса/анимата. Заключенията на фон Франц обаче могат да бъдат използвани като ориентири и при изследването на други вълшебни приказки и художествени текстове въобще. Изводите са любопитни и представят дълбоката ерудиция и ясен стил на изразяване на авторката. Използваната нелинеарна структура е отражение на публичния характер на поднасяне на текста – като стенографирани лекции, което се допълва и от дискусионния на моменти начин на художествено структуриране.
Макар да не дава отговор за истиността на вълшебните приказки, книгата на Мари-Луиз фон Франц “Анимус и анима във вълшебните приказки” формира нагласата, че личното себеопознаване е дълбок и продължителен процес, чието проявление може да бъде открито в колективните представи. Както и че творчеството се явява въплъщение не само на вложения от автора съзнателен смисъл, но и на неговите неосъзнати психични функции.
Текстът е публикуван във в. „Култура”, бр.9, 11.03.05
Ако за повечето деца, детство преминава в четенето на приказки, чрез които опознават света и взаимоотношенията между хората и за тях приказките се явяват великолепни, магични истории, един първи, наивистичен опит за докосване до литературата въобще, то книгата на Мари-Луиз фон Франц “Анимус и анима във вълшебните приказки” показва, че приказките могат да бъдат разглеждани като матрица, чрез която се пресъздават значими психични процеси на функциониране на колективните съзнавани и несъзнавани представи.
Това е пореден текст на Мари-Луиз фон Франц, признат авторитет в интерпретацията на сънищата, приказките и алхимичните текстове, който издателство Леге Артис представя в поредицата си “К. Г. Юнг & последователи”. Канадският му редактор Дарил Шарп го определя като единствената книга от юнгиански аналитик, работещ изключително с проблема за контрасексуалните комплекси, по начина, по който са осветлени във вълшебните приказки. Книгата изследва проявлението на психичните функции, известни като анимус – вътрешна мъжка фигура в жената и анима – вътрешна женска фигура в мъжа, в различни като съдържание и етносен произход приказки.
Според Мари-Луиз фон Франц вълшебните приказки са абсолютно абстрактни схеми. Въпреки че се основават на някои функции в психиката на различните етноси, чрез които се наблюдава как либидото протича в колективната човешка психика, приказките не съдържат в себе си необходимия личен материал, който да ги обедини с цел разрешаване на проблемите, които третират. Анимусът и анимата се явяват вътрешни, колективно неосъзнати фигури, в смисъла, който Юнг влага в понятията – като част от психиката, която не дължи съществуването си на личен опит, те никога не са били част от индивидуалното съзнанието и дължат съществуването си на наследствеността. Според Юнг анимата е “естествен архетип, който обобщава задоволително всички съдържания на несъзнаваното, на примитивния ум, на историята на езика и религията... Тя е нещо, което живее от само себе си, което ни прави живи; тя е живот отвъд съзнанието, който не може напълно да се интегрира с него, но от който, напротив, съзнанието израства.” Интересно е, че анимата влияе върху психичното поведение на мъжа недиректно, чрез по-скрити настроения, както твърди фон Франц, докато анимусът въздейства върху поведението на жената чрез емоционални, бурни аргументи и груби демонстрации на сила.
Тематично подбраните от фон Фринц приказки извеждат някаква опозиция: баща – дъщеря, позитивна вълшебна сила – негативна вълшебна сила, човек – вълшебна сила. Разделението е условно и се предопределя от способността на героите да взаимодействат с вътрешните си психични функции – позитивно или негативно проявление на анимуса/анимата. Заключенията на фон Франц обаче могат да бъдат използвани като ориентири и при изследването на други вълшебни приказки и художествени текстове въобще. Изводите са любопитни и представят дълбоката ерудиция и ясен стил на изразяване на авторката. Използваната нелинеарна структура е отражение на публичния характер на поднасяне на текста – като стенографирани лекции, което се допълва и от дискусионния на моменти начин на художествено структуриране.
Макар да не дава отговор за истиността на вълшебните приказки, книгата на Мари-Луиз фон Франц “Анимус и анима във вълшебните приказки” формира нагласата, че личното себеопознаване е дълбок и продължителен процес, чието проявление може да бъде открито в колективните представи. Както и че творчеството се явява въплъщение не само на вложения от автора съзнателен смисъл, но и на неговите неосъзнати психични функции.
Текстът е публикуван във в. „Култура”, бр.9, 11.03.05
Коментари
Публикуване на коментар