Светлозар Кирилов “Полша в лабиринта на прехода”, Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, София, 2006
Макар в България все още да съществува разногласие относно достигането или не до края на прехода, през който преминават страните от бившия социалистически блок, неговото опознаване представлява безспорен интерес за изследователи от различни направления. Считаният за един от най-успешни преходи – този на Полша, е в центъра на анализа на Светлозар Кирилов. Книгата му “Полша в лабиринта на прехода” поставя две важни насоки за наблюдение – какви са причините за по-бързото реализиране на социалните и икономически реформи в страните от Централна Европа в сравнение с тези от Източна Европа и същевременно какви са особеностите на социалната трансформация през призмата на полския опит. В случая преминаването на обществата от една политическа и икономическа система към друга е уникално поради едновременното и интензивно съчетаване на икономическите и политическите промени, които имат по-скоро революционен характер, за разлика от тяхното поетапно и постепенно еволюционно развитие.
Огледалото на полския преход е всъщност кривото огледало на българския преход. И не случайно в книгата многократно се правят сравнения между двете страни и останалите държави от Централна и Източна Европа. Предимствата на полския преход са свързани както със започнатите частични пазарни реформи още по време на държавния социализъм, така и с по-доброто икономическо положение на страната като цяло. А то, от своя страна, създава предствата за Полша като “постсоциалистическия тигър”, който в средата на 90-те години успява да достигне икономическото си ниво от последните години на социализма и да реализира икономически растеж от 4,7% за периода 1990-2003 г., най-висок за страните от бившия социалистически блок и един от най-високите в цяла Европа. Сред факторите за по-добрата социална трансформация се посочват и спецификите на историческото минало, съществуващите културни нагласи, религиозните традиции, географската близост спрямо страните от Западна Европа. В книгата ясно са представени различните стратегии на прехода, които като цяло спомагат за по-бързото европейско членство на централноевропейските държави – неолибералня преход (характерен за Унгария, Словения, Естония, Полша) се отличават с бързи реформи, решителни промени, създаване на необходимото законодателство и административната инфраструктура, прозрачна приватизация и привличане на чужди инвестиции, за разлика от неопатерналисткия преход (в България, Румъния, Русия, Украйна), при които се наблюдават бавни реформи, недостатъчно инициативи за оптимизиране на законодателството, негативизъм към чуждестрнанните инвестиции, непрозрачна приватизация, наличие на корупционни действия.
Книгата анализира и интересното наслагване на различни социални модели, които в една или друга степен съдействат за успеха на извършения преход в Полша – особеностите на съществуващия държавен социализъм; изградения социален проект на “Солидарност” (конструиран едновременно като работнически профсъюз, който поставя социално – икономически искания и като социално движение, които налага демократични принципи, зачитане на човешките права и преодоляване на полската зависимост от Съвестския съюз); силната роля на католицизма и църквата, както по отношение на социалните норми, така и спрямо партийната структура; характерните културни и социални нагласи като романтизъм; патриотизъм; аграрианизъм; отношението към малцинствата; влиянието на Запада.
“Полша в лабиринта на прехода” борави както със социологически, социално-психологически и културологически аргументи, така и с икономическа и емпирична фразеология. В книгата е направен обстоен анализ на политическата и институционална система на полската държава, както са анализирани и икономическите показатели, свидетелстващи за промените в обществото. Не е пропусната аналогията с България по отношение на наличието на крайнодесни партии в парламента, което обаче е тълкувано по-скоро като проява на психологическа застрашеност от приемането на Полша в Европейския съюз, отколкото като изповядване на крайно десни възгледи. В текста е разгледан и медийният пазар, който отново прилича на българския по отношение на наблюдавания бум на нови издания в началото на промените. В полския случай обаче те се опират на продължителна самиздатска традиция и на връзката си със “Солидарност” – например при най-масовия вестник “Газета виборча”. Споменава се и настоящата силна медийна концентрация и навлизането на големи западни медийни групировки.
Като цяло книгата на Светлозар Кирилов налага представата за успешния модел на преход, какъвто се състоя в Полша, при който има както социална търпимост и целеустременост по отношение извършването на болезнените икономически реформи, така и благоприятна и културна нагласа на граждански и политически активно общество. Текстът създава и усещането за неминуемостта на промените в България, както по отношение на техния характер (твърде хаотичен, непоследователен, непрозрачен, граждански пасивен), така и спрямо очаквания резултат – влизането в Европейския съюз като край на прехода от социализма и начало на прехода към европоцентризма.
Текстът е публикуван във в. „Култура”, брой 23 (2418), 14 юни 2006 г.
Макар в България все още да съществува разногласие относно достигането или не до края на прехода, през който преминават страните от бившия социалистически блок, неговото опознаване представлява безспорен интерес за изследователи от различни направления. Считаният за един от най-успешни преходи – този на Полша, е в центъра на анализа на Светлозар Кирилов. Книгата му “Полша в лабиринта на прехода” поставя две важни насоки за наблюдение – какви са причините за по-бързото реализиране на социалните и икономически реформи в страните от Централна Европа в сравнение с тези от Източна Европа и същевременно какви са особеностите на социалната трансформация през призмата на полския опит. В случая преминаването на обществата от една политическа и икономическа система към друга е уникално поради едновременното и интензивно съчетаване на икономическите и политическите промени, които имат по-скоро революционен характер, за разлика от тяхното поетапно и постепенно еволюционно развитие.
Огледалото на полския преход е всъщност кривото огледало на българския преход. И не случайно в книгата многократно се правят сравнения между двете страни и останалите държави от Централна и Източна Европа. Предимствата на полския преход са свързани както със започнатите частични пазарни реформи още по време на държавния социализъм, така и с по-доброто икономическо положение на страната като цяло. А то, от своя страна, създава предствата за Полша като “постсоциалистическия тигър”, който в средата на 90-те години успява да достигне икономическото си ниво от последните години на социализма и да реализира икономически растеж от 4,7% за периода 1990-2003 г., най-висок за страните от бившия социалистически блок и един от най-високите в цяла Европа. Сред факторите за по-добрата социална трансформация се посочват и спецификите на историческото минало, съществуващите културни нагласи, религиозните традиции, географската близост спрямо страните от Западна Европа. В книгата ясно са представени различните стратегии на прехода, които като цяло спомагат за по-бързото европейско членство на централноевропейските държави – неолибералня преход (характерен за Унгария, Словения, Естония, Полша) се отличават с бързи реформи, решителни промени, създаване на необходимото законодателство и административната инфраструктура, прозрачна приватизация и привличане на чужди инвестиции, за разлика от неопатерналисткия преход (в България, Румъния, Русия, Украйна), при които се наблюдават бавни реформи, недостатъчно инициативи за оптимизиране на законодателството, негативизъм към чуждестрнанните инвестиции, непрозрачна приватизация, наличие на корупционни действия.
Книгата анализира и интересното наслагване на различни социални модели, които в една или друга степен съдействат за успеха на извършения преход в Полша – особеностите на съществуващия държавен социализъм; изградения социален проект на “Солидарност” (конструиран едновременно като работнически профсъюз, който поставя социално – икономически искания и като социално движение, които налага демократични принципи, зачитане на човешките права и преодоляване на полската зависимост от Съвестския съюз); силната роля на католицизма и църквата, както по отношение на социалните норми, така и спрямо партийната структура; характерните културни и социални нагласи като романтизъм; патриотизъм; аграрианизъм; отношението към малцинствата; влиянието на Запада.
“Полша в лабиринта на прехода” борави както със социологически, социално-психологически и културологически аргументи, така и с икономическа и емпирична фразеология. В книгата е направен обстоен анализ на политическата и институционална система на полската държава, както са анализирани и икономическите показатели, свидетелстващи за промените в обществото. Не е пропусната аналогията с България по отношение на наличието на крайнодесни партии в парламента, което обаче е тълкувано по-скоро като проява на психологическа застрашеност от приемането на Полша в Европейския съюз, отколкото като изповядване на крайно десни възгледи. В текста е разгледан и медийният пазар, който отново прилича на българския по отношение на наблюдавания бум на нови издания в началото на промените. В полския случай обаче те се опират на продължителна самиздатска традиция и на връзката си със “Солидарност” – например при най-масовия вестник “Газета виборча”. Споменава се и настоящата силна медийна концентрация и навлизането на големи западни медийни групировки.
Като цяло книгата на Светлозар Кирилов налага представата за успешния модел на преход, какъвто се състоя в Полша, при който има както социална търпимост и целеустременост по отношение извършването на болезнените икономически реформи, така и благоприятна и културна нагласа на граждански и политически активно общество. Текстът създава и усещането за неминуемостта на промените в България, както по отношение на техния характер (твърде хаотичен, непоследователен, непрозрачен, граждански пасивен), така и спрямо очаквания резултат – влизането в Европейския съюз като край на прехода от социализма и начало на прехода към европоцентризма.
Текстът е публикуван във в. „Култура”, брой 23 (2418), 14 юни 2006 г.
Коментари
Публикуване на коментар