Георги Тенев. Вундеркинд. Роман. Книга първа. Карамазови вариации. Триумвиратус ООД, София, 2004. Оформление и фотография на корицата Борис Мисирков. Калиграфия Мариан Томов.
“Вундеркинд”, дебютният роман на писателя и драматурга Георги Тенев, е оригинален, многопластов и постмодерен роман. Връзката между двете части на книгата е интуитивна, породена от фрагментарността и смисловото разпадане. В текста се наблюдават интересни времеви прескачания, напластяване на образите и представите, имплицитно заложени сюжетни нишки, езикови игри, които забавят разчитането на текста, но и забавляват с многопосочността на наратива.
Като че ли водещ за първата част на “Вундеркинд”, а може би обединяващ цялата книга, се оказва вкусът на революцията, чиято идея е травестирана, за да постави за формиране нова социална представа: “Проиграва се моделът на бъдещата революция: палачи няма, вината е всеобща, има само извършители, а с тяхното отстраняване се утвърждава правилната истина на новото начално натрупване на капитала!”.
Политическият контекст е забележителното постижение на книгата – едно премерено и силно задълбочено изследване на обществено – политическата система, което е поднесено нетрадиционно, иронично и същевременно действително прозорливо. “Изключителното” (визирайки заглавието) е в опита за опознаване на действителността, в желанието за припознаването й като наистина собствена, лично съпреживяна и в невъзможността за намиране на адекватен модел, който да съизмерява и остойностява противоречието между частно и публично. Сред основните теми са тези за липсата на свобода и обезсмислянето на значението на свободата (“Свободата не нищо повече от правото на едно робство да бъде заменено с друго робство”), за безчестието и политическата некоректност, разпадането на демократичната система и на цялостната идея за гражданско общество (“А не е ли демокрацията едно еротична забавление?...Нима е възможна демокрация без любов?”), загубата на нравствени ценности (“Ти каза: няма Бог. Не искаш ли да бъдеш?”) и на национална принадлежност (“Вие патриот ли сте? Какво значи патриот? За да бъдеш патриот, трябва да имаш родина. Аз съм копеле.”). В крайна сметка се стига до цялостно изчезване на индивидуалността, до обезличаване. Революцията се оказва “просто случайна смърт в един свят, балансиран от случайности”.
Идеята за революция обаче не се отнася единствено до смяната на политическата и социална действителност, а до тоталната персонална промяна – до желанието да бъдеш друг, поради невъзможността да бъдеш този, който в момента си представяш, че си. Промяната е ментална и емоционална, а в известна степен и виртуална.
Сюжетът представя модел на разпадане на познатата историчност, преплитайки имперски представи (образът на Русия и нейните сателити) и тоталитаризъм, съвременни технологии и унищожена гражданственост, заличени културни устои (актуалният спор за кирилица на латиница) и революционна неефективност, литературна памет и масовокултурна тиражираност.
Като че ли социалната хаотичност на съвременните общества изправя повествователните герои от двете части на книгата пред неспособността да дефинират себе си, пред неефективността на индивидуалното им поведение. Изходът, който намират за себе си, е в отхвърлянето – на познатото настояще (чрез разпада, “продаването” на държавата) и на миналото (чрез вербализиране на литературните образци, на тяхната класичност). Излизането от подобна себе-рефлексия се оказва унищожително – социална дезориентация, духовна празнота, психологическо разстройство.
Вкарването на образи и повествователни детайли от “Братя Карамазови” във втората част на книгата цели адаптиране на тяхната идейна същност към съвременните представи. В текста са застъпени криминално – психологическите елементи, познати и от други текстове на Георги Тенев – идеите за големия заговор, тайнствена организация, археологическа находка с почти окултно значение, мистериозни ментори, възкръстнали литературни герои. Използваният похват на непрекъснато прескачане през времето и пространството засилва усещането за напрежение, шизоидност, неяснота, недоизказаност. Същевременно романът е изпълнен с исторически и културни реминисценции, неговата конкретност е изненадваща. Много силно впечатление прави заложената от автора диалогичност, както и почти лирична описателност.
“Вуднеркинд” на Георги Тенев е наистина богат като идеи и смисъл роман, при който социалният и повествователен бекграунд е равнопоставен със сюжетната многоизмерност. Вкусът на революцията всъщност се оказва анти-утопичен. Той взривява както социалните, така и литературните устои. И именно в това е радикалността на текста – той утвърждава норми, които може (а навярно и трябва) да бъдат отхвърлени.
Текстът е публикуван във в. „Култура”, бр.43, 12.11.04
Като че ли водещ за първата част на “Вундеркинд”, а може би обединяващ цялата книга, се оказва вкусът на революцията, чиято идея е травестирана, за да постави за формиране нова социална представа: “Проиграва се моделът на бъдещата революция: палачи няма, вината е всеобща, има само извършители, а с тяхното отстраняване се утвърждава правилната истина на новото начално натрупване на капитала!”.
Политическият контекст е забележителното постижение на книгата – едно премерено и силно задълбочено изследване на обществено – политическата система, което е поднесено нетрадиционно, иронично и същевременно действително прозорливо. “Изключителното” (визирайки заглавието) е в опита за опознаване на действителността, в желанието за припознаването й като наистина собствена, лично съпреживяна и в невъзможността за намиране на адекватен модел, който да съизмерява и остойностява противоречието между частно и публично. Сред основните теми са тези за липсата на свобода и обезсмислянето на значението на свободата (“Свободата не нищо повече от правото на едно робство да бъде заменено с друго робство”), за безчестието и политическата некоректност, разпадането на демократичната система и на цялостната идея за гражданско общество (“А не е ли демокрацията едно еротична забавление?...Нима е възможна демокрация без любов?”), загубата на нравствени ценности (“Ти каза: няма Бог. Не искаш ли да бъдеш?”) и на национална принадлежност (“Вие патриот ли сте? Какво значи патриот? За да бъдеш патриот, трябва да имаш родина. Аз съм копеле.”). В крайна сметка се стига до цялостно изчезване на индивидуалността, до обезличаване. Революцията се оказва “просто случайна смърт в един свят, балансиран от случайности”.
Идеята за революция обаче не се отнася единствено до смяната на политическата и социална действителност, а до тоталната персонална промяна – до желанието да бъдеш друг, поради невъзможността да бъдеш този, който в момента си представяш, че си. Промяната е ментална и емоционална, а в известна степен и виртуална.
Сюжетът представя модел на разпадане на познатата историчност, преплитайки имперски представи (образът на Русия и нейните сателити) и тоталитаризъм, съвременни технологии и унищожена гражданственост, заличени културни устои (актуалният спор за кирилица на латиница) и революционна неефективност, литературна памет и масовокултурна тиражираност.
Като че ли социалната хаотичност на съвременните общества изправя повествователните герои от двете части на книгата пред неспособността да дефинират себе си, пред неефективността на индивидуалното им поведение. Изходът, който намират за себе си, е в отхвърлянето – на познатото настояще (чрез разпада, “продаването” на държавата) и на миналото (чрез вербализиране на литературните образци, на тяхната класичност). Излизането от подобна себе-рефлексия се оказва унищожително – социална дезориентация, духовна празнота, психологическо разстройство.
Вкарването на образи и повествователни детайли от “Братя Карамазови” във втората част на книгата цели адаптиране на тяхната идейна същност към съвременните представи. В текста са застъпени криминално – психологическите елементи, познати и от други текстове на Георги Тенев – идеите за големия заговор, тайнствена организация, археологическа находка с почти окултно значение, мистериозни ментори, възкръстнали литературни герои. Използваният похват на непрекъснато прескачане през времето и пространството засилва усещането за напрежение, шизоидност, неяснота, недоизказаност. Същевременно романът е изпълнен с исторически и културни реминисценции, неговата конкретност е изненадваща. Много силно впечатление прави заложената от автора диалогичност, както и почти лирична описателност.
“Вуднеркинд” на Георги Тенев е наистина богат като идеи и смисъл роман, при който социалният и повествователен бекграунд е равнопоставен със сюжетната многоизмерност. Вкусът на революцията всъщност се оказва анти-утопичен. Той взривява както социалните, така и литературните устои. И именно в това е радикалността на текста – той утвърждава норми, които може (а навярно и трябва) да бъдат отхвърлени.
Текстът е публикуван във в. „Култура”, бр.43, 12.11.04
Коментари
Публикуване на коментар